Решение № 1208 от 20.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1208 гр. Пловдив, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330102557 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с основание чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.22 ЗПК.

Ищцата Г. П. К. твърди, че е сключила с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит. На същата дата била сключила с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство. Излага подробни доводи, че процесният договор е нищожен като противоречащ на изискванията на ЗПК, както и на добрите нрави досежно начина на определяне на дължимата договорна лихва и годишен процент на разходите. Тъй като сделката по договора за кредит била нищожна, нищожна била и сделката по договора за гаранция, сключен с втория ответник. Излага се също така и обстоятелство, че дружествата ответници са свързани лица, поради което уговорените възнаграждения по договора за гаранция, които не са включени в годишния процент на разходите, представляват скрито плащане. С оглед това се иска да бъдат обявени за нищожни договорите за кредит и гаранция.

Ответниците не оспорват сключването на договорите. Излагат подробни доводи за това, че същите са валидни. Считат исковете за неоснователни.

Съдът намери за установено следното:

На *** между ищцата Г. К. и "Кредисимо" ЕАД бил сключен договор за потребителски кредит № *** за предоставяне на сумата 450 лв., с револвираща лихва и период на револвиране 15 дни, падеж 27.07.2020г. Определен бил лихвен процент от 1

40 % и годишен процент на разходите 49,51%. Общия размер на всички плащания бил определен на 475,50 лв. Договорът бил сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / лист 27 - 29/ .

В чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. Видовете обезпечение, които следвало ищецът да предостави, според чл. 4, ал. 1 били банкова гаранция, съгласно общите условия, която следвало да се представи в десетдневен срок от подаване на заявлението; или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице / поръчител/ в срок от 48 часа от подаване на заявлението. В чл.4, ал.2 било предвидено, че при непридоставяне в срок на обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът няма да породи действия. Според чл.4, ал.3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Ако до изтичане на този срок заявлението не било одобрено от кредитора, договорът не пораждал действие.

В деня на сключване на договора за кредит, бил сключен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и Г. К.. В него било посочено, че заемодателят „Кредисимо“ ЕАД се е задължил да предостави сумата 450 лв. по договор за потребителски кредит, след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. Във връзка с това "Ай Тръст" ЕООД поело задължение да сключи с "Кредисимо" АД договор за поръчителство, като поеме задължение да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички негови задължения /чл.1 ал.1/. Срещу това потребителят К. се задължил да заплати възнаграждение съобразно приложение №1 от договорора - чл.8, ал.1 / лист 32/. Според чл.8, ал.5 от договора за поръчителство "Кредисимо" ЕАД бил овластен за приема вместо поръчителя "Ай Тръст" ЕООД всички плащания произтичащи от договора за поръчителство. В приложението е посочено, че размерът на възнаграждението е 74,10 лв., като се дължи на падеж 27.07.2020г. /лист 34/. Възнаграждението било в същия размер - 74,10 лв. за всеки нов период на револвиране.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена. Тези обстоятелства не се оспорват по делото. Безспорно е също така сключването на договор за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД и Г. К., който макар и съставляващ отделно правоотношение е свързан с договора за кредит, тъй като предоставянето на гаранция чрез посочен от кредитора поръчител, съставлява част от 2 условията по договора за кредит, водещи до по-голяма вероятност кредита да бъде одобрен. В този смисъл следва да се тълкуват клаузата на чл.4, ал.3 от договора за кредит, според който, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът на одобрение на заявлението се определял на 14 дни. Така дефинираната в договора клауза поставя потребителя в по неблагоприятно положение от кредитора.

Съществуващата за него възможност да се откаже от сключването на договора, не може да компенсира това положение, защото в случая отказът от сключване на договора от потребителя има съществено по-висока степен на влияние върху неговата имуществена сфера, отколкото върху тази на търговеца, предоставящ кредити по занятие. Този извод се подкрепя и от установимия чрез справка в търговския регистър факт, че дружеството кредитор е едноличен собственик на капитала на дружеството "Ай Тръст" ЕООД, посочено като лице с което потребителят може да сключи договор за поръчителство за което да му дължи възнаграждение. Връзката между двата договора се потвърждава и от обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство, което също се дължи разсрочено е включено в погасителния план и неговото събиране е възложено на дружеството кредитор.

С оглед установената връзка между двата договора и дружествата кредитор и гарант, следва да се приеме, че сумата дължима като възнаграждение по договора за поръчителство е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите към договора за кредит. Това е така, защото възнаграждението спада към тези които са предвидени в чл.19, ал.1 ЗПК, съгласно който г одишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Разходите по свързания договор за поръчителство не са сред изключенията упоменати в чл.19, ал.3 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В конкретния случай изискването за включване на разходите по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не изпълнено, което е в противоречие с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Когато договорът за кредит е сключен в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, той е недействителен съобразно чл.22 от ЗПК.

Недействителен е и договорът за поръчителство, сключен между ищеца и втория ответник. Той е сключен в нарушение на изискването на чл.143 ЗЗП, тъй като уговорката свързана със сключването му е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между неговите правата и задълженията на търговеца и потребителя. Срещу заплатеното 3 възнаграждение ищецът е получава уверение на съдоговорителя, че той ще сключи договор за поръчителство с кредитора, като същевременно сключването на договора за гаранция /поръчителство/ с "Ай Тръст" ЕООД е въздигнато като условие, благоприятстващо отпускането на кредита. Всичко това води до извод за нарушаване на изискванията на добросъвестността и възлагане в тежест на потребителя на допълнителни разноски, свързани с отпускане на кредита и повишаващи в противоречие със законовото ограничение / чл.19, ал.4 ЗПК/ размера на дължимите разходи по кредита. Предвид това договорът за поръчителство също е недействителен.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 800 лв. представляваща адв. хонорар съобразно броя на исковете и размера на минималните възнаграждения по Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет.

Тъй като ищецът е освободен от държавна такса следва разноските за държавна такса от 100 лв. да бъдат възложени в тежест на ответниците, съобразно чл.78, ал.6 ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, по иска предявен от Г. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** против „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за потребителски кредит № ***/***

ОБЯВАВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн., чл.26, ал.1 ЗЗД вр.143 ЗЗП, по иска предявен от Г. П. К. ЕГН ********** с адрес гр. ***, бул. *** №***, ет.***, ап.*** против „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. Витоша №146 /сграда "А"/, ет.2, Бизнес център "България" договор за предоставяне на поръчителство от ***, сключен за обезпечаване на вземанията на „Кредисимо” ЕАД по договора за потребителски кредит № ***/*** ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899 да заплатят на адв. Д. Л. Ф. с личен №********** с адрес гр. ***, ул. *** №***, ет.***, ап.***, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 800 лв./осемстотин лева/ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

4

ОСЪЖДА „Кредисимо” ЕАД, ЕИК 175330437 и „Ай Тръст” ЕООД, ЕИК 203508899 да заплатят на Държавата, по Бюджета на съдебната власт и сметка на Пловдивския районен съд, на осн. чл.78, ал.6 ГПК, сумата 100 лв. /сто и деветдесет лева/ деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5