Решение № 1349 от 16.11.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1349 гр. Варна, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Диана К. Стоянова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20233100501752 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. № 53582/17.07.2023г. от Д. Т. А., ЕГН **********, с адрес **** срещу решение №2345/27.06.2023г., постановено по гр. дело №20223110102143 на Варненския районен съд, в частта, с която е прието за установено по отношение на въззивника, че дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Московска“ № 19, сумата от 8922.96 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 448.33 лв., представляваща договорна лихва за периода 17.09.2020 г. до 02.03.2021 г., сумата от 22,32 лв. – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 02.03.2020 г. до 23.03.2021 г. и сумата от 17.35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.03.2021 г. до 31.03.2021 г., за които е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично 1 задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че клаузите за изменение на базовия лихвен процент са нищожни. Същите предвиждат едностранно изменение на базовия лихвен процент. Клаузите не са формулирани на ясен и разбираем език, не е посочена методиката на изчисляване. Това ги прави неравноправни и противоречащи на Закона за защита на потребителите. Във връзка с тези оплаквания е направен анализ на чл.143 и чл.144, ал.1, т.1 от Закона за защита на потребителите, цитирана е съдебна практика.

На следващо място се посочва, че неправилно е прието от районния съд, че е установено получаването и усвояването на кредитната сума, както и, че е обявена предсрочна изискуемост по договора за кредит.

Въззивникът е въвел оплаквания, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение за нищожност на клаузите на договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави.

По изложените съображения моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата „Банка ДСК" АД, в който се застъпва становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и законосъобразност на атакуваното решение. Клаузите за лихвения процент и неговото изменение са действителни. Не са налице твърдяните пороци, в това число и неравноправност. Направен е подробен анализ на правната уредба и е посочена съдебна практика.

По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди първоинстанционното решение.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез особения си представител. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като 2 подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „Банка ДСК” АД срещу Д. Т. А. искове с правно основание чл.422 от ГПК, чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД вр.чл.82 от ЗЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 8922.96 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 498.95лв., представляваща договорна лихва за периода 17.09.2020 г. до 02.03.2021г., сумата от 36.97лв. – лихвена надбавка за забава, начислена за периода от 02.03.2020г. до 23.03.2021 г., сумата от 17.35 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 24.03.2021г. до 31.03.2021г., сумата от 120.00лв., извършени разходи за изискуем кредит, за които е издадена Заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 4625/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

В исковата молба се твърди се, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Т. А. кредит в размер на 12800.00лв., която сума е следвало да върне на 120 месечни погасителни вноски, при преференциална възнаградителна лихва от 9.7 %, формирана от стойността на шест месечен Софибор 0.594% и надбавка 9.106 пункта, приложима при изпълнение на условията на „ДСК Партньори“, подробно описани в Приложение №2.

Съгласно условията за ползване на преференциалния лихвен процент трябва да са изпълнени следните кумулативни условия: да има открита разплащателна сметка в банката и кредитополучателят да превежда трудовото си възнаграждение, кредитния оборот или пенсия по разплащателната сметка, като това условие се счита за изпълнено при наличие на кредитен оборот по – голям или равен на 50% от средно месечния доход, удостоверен или получен по сметката в банката, но не по – малко от погасителната вноска по кредита увеличена със средствата за издръжката на член от семейството.

При нарушаване на условията кредитополучателят губи право да ползва 3 преференциалния лихвен процент и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличение на надбавката. Максималният лихвен процент, който може да се достигне е 6 месечен Софибор и фиксирана надбавка от 12.856%.

Договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Т. А. Т..

Кредитът бил усвоен по посочената в договора разплащателна сметка.

Поради неплащане на 5 месечни вноски за периода 17.09.2020г. до 17.01.2021г. банката е отправила изявление до ответника, другия кредитополучател Б.М. и до поръчителя Т. Т. за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Ответникът е получил поканата чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

С подаване на исковата молба банката отново отправя покана за изпълнение и изявление за предсрочна изискуемост.

По изложените съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответника Д. Т. А. в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения им особен представител, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва сключването на договор за кредит с посочените параметри и неговото усвояване.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит. Нарушени са разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11, 12 от Закона за потребителския кредит.

Прави се възражението за неравноправност и противоречие с добрите нрави за ГЛП, ГПР, неустойки и разходи по кредита.

Оспорва се обстоятелството да е обявен предсрочна изискуемост по кредита.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

Решение

№2345/27.06.2023г., постановено по гр. дело

№20223110102143 на Варненския районен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи сумата за разликата над 448.33лв. до пълния предявен размер от 498.95лв., договорна лихва за периода 03.03.2021г. до 23.03.2021г., както и за сумата от 120.00лв., сторени разходи за изискуем кредит е влязло в законна 4 сила.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за кредит за текущо потребление от 30.06.2016г., по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на Д. Т. А. и Б.М. М. кредит в размер на 12800.00лв., която сума е следвало да бъде върната на 120 месечни погасителни вноски, при преференциална възнаградителна лихва от 9.7 %, формирана от стойността на шест месечен Софибор 0.594% и надбавка 9.106 пункта, приложима при изпълнение на условията на „ДСК Партньори“.

Съгласно условията за ползване на преференциалния лихвен процент трябва да са изпълнени следните кумулативни условия: да има открита разплащателна сметка в банката и кредитополучателят да превежда трудовото си възнаграждение, кредитния оборот или пенсия по разплащателната сметка, като това условие се счита за изпълнено при наличие на кредитен оборот по – голям или равен на 50% от средно месечния доход, удостоверен или получен по сметката в банката, но не по – малко от погасителната вноска по кредита увеличена със средствата за издръжката на член от семейството.

При нарушаване на условията кредитополучателят губи право да ползва преференциалния лихвен процент и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличение на надбавката. Максималният лихвен процент, който може да се достигне е 6 месечен Софибор и фиксирана надбавка от 12.856%.

В чл.9 е посочено, че ГПР се равнява на 11.14 %.

Договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителството на Т. А. Т..

От заключението на вещото лице по съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че кредитът е усвоен по разплащателна сметка, поради което съдът приема, че е сключен процесния договор.

По делото не е проведено успешно доказване, че подписите положени в договора кредит не са на въззивника А., няма и оплакване във въззивната жалба.

5

След извършен анализът на съдържанието договора за кредит и при вземане предвид основната дейност на кредитодателя, въззивната инстанция приема, че той има характер на потребителски, а от своя страна ответниците, като физически лица се явяват потребители на основание §13, т. 1 от Закона за защита на потребителите и чл.9, ал.3 от Закона за потребителския кредит.

Договорът попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно нормата на чл.22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. На основание чл.23 когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед изложеното съдът пристъпва към преценка дали процесния договор съответства на материално правни норми, уреждащи императивно реквизитите, които следва той да съдържа.

Анализирано съдържанието на договора за кредит обуславя извода, че е спазена писмената форма с шрифт не по - малък от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл.11, ал.1, т.19 съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, условия за издължаване на кредита. В чл.9 и в погасителния план е посочен годишния процент на разходите, който е в размер на 11.14%, начина на формирането му, ведно с описаните допускания, съгласно чл.11, ал.1, т.10.

Погасителния план е подписан от страните и същият съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и на допълнителните разходи, което е в съответствие с чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.

Предвид горното се налага извод, че процесният договор за кредит не страда от цялостна недействителност на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.