Решение № 148 от 28.10.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ради Ив. Йорданов при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело № 20241800900275 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД и чл.429 ал.3 КЗ.

Ищцата Б. Л. К. с ЕГН **********, малолетна, представлявана от баща й и законен представител Л. В. К. с ЕГН ********** с адрес с.К., община Д. ул.“Първа“ №1 и адв. В. Т.

А., е предявила срещу „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр.С., ул.

„Позитано“ №5, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на сумата 100 000,00 лв./ сто хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от Б. Л. К. неимуществени вреди в резултат на ПТП, заедно със законната лихва от 22.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата Б. Л. К. чрез упълномощения представител адв. В. Т. А. твърди, че на 07.07.2024г. около 16:00ч. в с. А., общ. С., като пешеходец. Пресичала е ул. „ Алдомировска“ пред №143, когато е ударена от лек автомобил „Пежо 107“ с рег.№ СО 8474 СС, управляван от С. Д. М..

Виновна за ПТП е водача С. Д. М..

От ПТП Б. Л. К. -дъщеря на Л. В. К. е получила:

СЪТРЕСЕНИЕ НА МОЗЪКА;

ХЕМАТОМ ЧЕЛНО В ЛЯВО НА ГЛАВАТА;

ОТКРИТА РАНА НА БЕДРОТО С РАЗМЕРИ 8см;

ОХЛУЗНИ РАНИ В ОБЛАСТТА НА ГЪРБА;

БИЛА Е НАСТАНЕНА В ПРОТИВОШОКОВА ЗАЛА И Е ИЗВЪРШЕНА СУТУРА

НА ЛЯВО БЕДРО - 12 ШЕВА; ПОЛУЧИЛА Е ОСТЪР АПАНДЕСИТ И ВЪЗПАЛЕНИЕ НА

1

БЪБРЕЦИТЕ; НАЛИЦЕ СА И ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРОМЕНИ В МОЗЪКА С ДИФУЗНА

ДЕЗООРГАНИЗАЦИЯ НА ВЪЛНОВАТА АКТИВНОСТ.

Б. Л. К. е търпяла интензивни болки и страдания, търпи ги сега, ще ги търпи и до края на живота си. Неимуществените и вреди са в размер на 100 000,00 лв. (сто хиляди лева).

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З.“ АД е подал писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. А. П., с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Предмет на производството по спора, са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, с основание на главни- нормата на чл. 432 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 477 ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди и акцесорни за заплащане на мораторна лихва в размер на законната, от дата 16.7.2024г., на която застрахователят е сезиран с искане за определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира се заплащане на обезщетение за сбъднат риск , който според исковата молба се е осъществил на 07.07.2024г година, на основание сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BG/03/123003504339.

Относно допустимостта на производството, редовността на исковата молба и основателността на исковете.

Поддържа, че предявените осъдителни искове са недопустими.

Счита, че исковата молба страда от порок на нейната редовност, изразяващ се в непредставяне на банкова сметка на ищцата в съответствие с разпоредбата на чл. 127 ал.4 от ГПК. Искането е обусловено и от обстоятелството, че ищцата е малолетна, поради което съгласно разясненията, съдържащи се в Решение № 50095 от 25.10.2023 г. по т. д. № 1286/2022 г. на Върховен касационен съд, I т. о., по отношение на предявените от малолетни лица искове следва задължително да се посочат банкови сметки с титуляри самите ищци - по този начин техните права ще са гарантирани в пълна степен, тъй като за разпореждане с парични влогове на непълнолетен е необходимо разрешение от районния съд, който следи разпоредителните действия да не противоречат на интересите на детето /чл.130, ал.З СК/ Решение № 50095 от 25.10.2023 г. по т. д. № 1286/2022 г. на Върховен касационен съд, I т. о.

Поддържа, че предявените осъдителни претенции са неоснователни поради нереализирането на събитие обуславящо ангажирането на отговорността на застрахователя, както и поради липса на предпоставки, които да определят, че причина за реализиране на събитието трябва да се търси в поведението на застрахования водач и недоказаната връзка между настъпилото събитие и смъртта на наследодателя на ищците.

Неоснователността на обуславящия иск определя като неоснователен и обусловения за присъждане на мораторни лихви от посочената в исковата молба дата.

Заявява възражение срещу размера на предявените искове, като считаме същите за прекомерно завишени като размер.

2

Относно обстоятелствата, на които се основава искът по чл.432 КЗ връзка с чл.477 от КЗ.

Ищцата заявява претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди , основаваща се на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Фактическото основание на исковете е в твърдението, че на 07.07.2024година е настъпило ПТП по вина на С. Д. М., водач на лек автомобил „Пежо ”, модел „107” с регистрационен номер СО 8474 СС.

Дружеството-застраховател не оспорва твърденията на ищеца: за съществуване на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с номер BG/03/123003504339, сключен за лек автомобил „Пежо ”, модел „107” с регистрационен номер СО 8474 СС;

Ответникът „З.“ АД оспорва: че претърпените от ищцата неимуществени вреди са резултат от събитие причинено като последица от провлението на виновно и противоправно поведение на водачката на лек автомобил „Пежо ”, модел „107” с регистрационен номер СО 8474 СС.; че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травматични увреждания изразяващи се в сътресение на мозъка, хематом челно вляво; че в резултат на настъпилото ПТП ищцата е получила остър апандесит и възпаление на бъбреците, както и наличие на епилептични промени в мозъка с дифузна дезорганизация на вълновата активност; че са налице основания за присъждане на лихва за забава.

Насрещните твърдения и възражения срещу исковете, които застрахователят въвежда с този отговор, се свеждат до: липса на доказателства за нанесени вреди в резултат на поведение на застрахованата С. Д. М.. Разпоредбата на чл, 477 ал.1 от КЗ установява, че „Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. От представения по случая документи ( в това число и констативен протокол за ПТП с номер 344р-6660/07.07.2024) не може да се изведе доказаност на твърдението, че именно поведението на застрахования е станало причина за настъпването на събитието.

По делото е представен констативен протокол за ПТП, който по правило се съставя от служители на МВР, които не са очевидци на настъпването на събитието и не са възприели обстоятелствата около неговото настъпване.

Поддържа, че протокола е годен да установи единствено обстоятелството на настъпване на ПТП, участниците в него, датата на съставяне на протокола и кое лице го е 3 съставило. По отношение на всички останали обстоятелства констативния протокол не се ползва с материална доказателствена сила.

Твърдението, че възможна причина за настъпване на събитието се явява поведението на пострадалата Б. Л. К., като без да можем да бъдем изчерпателни възражения поради липса на информация и доказателства за инцидента, за една от вероятните причини за транспортното произшествие сочим внезапно навлизане на платното за движение на пешеходеца в момент, който водачът на застрахования автомобил не е могъл да спре, тоест поради попадане в опасната зона за спиране на автомобила. В допълнение поддържаме, че е възможно пострадалата К. да е залитнала и да се е ударил в автомобила или да е бил разположена на платното за движение изцяло или частично по начин, който не дава възможност да бъде възприет от водача на застрахования автомобил.

Твърдение, че пострадалата Б. Л. К. с поведението си е допринесла за вредоносния резултат, което не е докрай прецизно, поради липса на пълен обем от информация относно обстоятелствата около настъпване на събитието. Счита, че приноса на ищцата се изразява в следните неизчерпателно изброени съпричиняващи фактора: допуснато от пострадалата нарушение на задължението на пострадалата да не пресича на неуказано за целта място или да не удължава ненужно времето за пресичане, каквито задължения са установен в разпоредбата на чл.113 от ЗДВП; нарушение, изразяващо се във внезапно и необезопасено пресичане на платното за движение не неуказано за целта място и без сигнализиране на намерението за осъществяване на пресичане; разположение на платното за движение без намерение за пресичане и/или при неспазване на разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2 от ЗДВП. Възможна причина за ПТП се явява залитане на пострадалата и удар с части на автомобила. Следва да отбележи, че предвид възрастта на пострадалата същата следва да бъде постоянно придружавана от възрастен близък, което очевидно не е сторено. Допълнителни аргументи по отношение на приноса ще може да изведе след изясняване на обстоятелствата около настъпване на събитието. В случай, че се приеме, че иска е основателен то твърди, че степента на принос е не по-малка от 80 % и този процент следва да се приложи спрямо исковете за неимуществени вреди.

Твърдението, че при ищцата не се наблюдава и не е установено при болничното пролежаване в УМБАЛСМ “Н.“. От представената по делото епикриза става ясно, че ищцата е приета в лечебното заведение с водеща диагноза травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема. При извършените прегледи е фиксирано наличието на охлузни рани по гърба, повърхностна травма на главата с неуточнена локализация и открита рана по дорзалната повърхност на бедрото с размери около 8 сантиметра. При болничния престой на ищцата са извършени редица прегледи от медици с различни специалности даващи им възможност за преглед на деца. При това болнично пролежаване не е установено ищцата да е получила мозъчно сътресение, независимо дали с изпадане в безсъзнателно 4 състояние или без него.

Твърдението, че липсва връзка между травмите получени в резултат на транспортното произшествие, установени при болничния престой в периода 07.07.2024г. и 10.07.2024г. в УМБАЛСМ “Н.“ (обективирана в издадената епикриза) и заявените в исковата молба последици - остър апандесит и възпаление на бъбреците, както и наличие на епилептични промени в мозъка с дифузна дезорганизация на вълновата активност. Твърди, че при ищцата не се наблюдава състояние на остър апандесит, което не се установява доколкото при изследването е липсвал симптом на Блумберг, който е показателен за това състояние. По тази причина ищцата е насочен за допълнително уточняване. При възпаление на апандесита се препоръчва неговото оперативно отстраняване, каквото както е видно от медицинската документация не е извършвано.

Твърдението, че при ищцата липсва състояние на остър апандесит се установява и от факта, че във втори амбулаторен лист е установено, че при ищцата е налице неустановен цистит. Твърди, че установеният при ищцата цистит няма никаква връзка с процесното ПТП.

За това заболяване, което обичайно е с бактериологичен произход ищцата е насочена към общопрактикуващ лекар и е изписано лечение.

Твърдението, че няма данни за наличие на епилептични промени в мозъка с дифузна реорганизация. На първо място липсва медицинско заключение, което да насочва към състояние на епилепсия - при ищцата не са наблюдавани припадъци и не е предписано специфично лечение. По делото е налице едно единствено разчитане на ЕЕГ, което оспорва, че е направено на самата ищца, а в допълнение не е извършено от лице със специалност детска неврология. Въпросното изследване е с продължителност, която е кратка и не може да даде достатъчно точен резултат, тъй като за установяване на епилепсия най-краткото изследване трябва да бъде с продължителност от 30, а най-добре 60 и повече минути. В допълнение, самото изследване извежда като заключение абнормална ЕЕГ с дифузна дезорганизация на вълновата активност, което в никакъв случай не следва да се приема за състояние равнозначно на епилептични промени. На последно място самото ЕЕГ е правено три дена след като при ищцата е установено наличие на цистит съпътстван от остри по степен болки. Твърди, че установените при ЕЕГ мозъчни изменения, ако се приеме, че изследването е извършено по правила, нямат връзка с процесния инцидент и получените травми, като допускаме да се касае за вродено състояние или такова предхождащо инцидента.