Определение № 1 от 02.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Кюстендил, 02.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20231500500472 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на „******** ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к.„Люлин 9“ бл.963, ет.1, офис 11, представлявано от управителя Д.Д. подадена чрез пълномощника адв.Б.СТР., против разпореждане №1787 от 03.10.2023г., постановено от Районен съд-Дупница по ч.гр.д.

№1687/2023г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която от заявителя „******** ООД, с ЕИК ******** е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 70.40 лева – такса за експресно разглеждане на документи.

В частната жалба се прави искане за отмяна на разпореждането в обжалваната част и за постановяване на съдебен акт, с който заявлението за издаване на заповед за изпълнение против длъжника за горепосочената сума да бъде уважено, както и да бъдат присъдени разноските по съразмерност.

Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява се несъгласие с извода на районния съд, че таксата за експресно разглеждане е свързана с увеличение на възнаграждението на заемодателя и е в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК. Сочи се, че въпросната такса представлява услуга, свързана със сключването на договора за кредит, не с неговото усвояване или управление, които могат да бъдат извършени само след сключването на договора. Прави се оплакване, че ДнРС не е съобразил, че в чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК законодателят допуска начисляването на разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, като изрично ги е изключил при изчисляването на ГПР.

Дружеството изтъква, че в случая таксата за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем е начислена в съответствие с чл.10а от ЗПК, като е изпълнено и изискването на ал.4 на същия член видът, размерът и действието на таксите за допълнителни услуги да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

1

Според жалбоподателя, таксата за експресно разглеждане на документи била изначално уговорена между страните в договора, съгласно принципа за свободата на договарянето, заложен в чл.9 от ЗЗД и кредитополучателят е видял нейната стойност още преди да подаде своята заявка за кредит и съответно се е съгласил с нея, като я е приел за адекватна и разумна за извършената услуга, която не е била задължителна за него. В жалбата се изтъква още, че съгласно доклад на Европейската комисия от 08.05.2012г., съдържащ насоки за приложението на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г., относно договорите за потребителски кредит във връзка с разноските и ГПР, има становище на комисията, че допълнителната услуга се включва в ГПР, ако е задължителна и ако е свързана с кредита, като в случай, че едно от условията не е налице, то тогава разходите за допълнителна услуга не се включват в ГПР. Твърди се, че в случая липсва задължителност на услугата експресно разглеждане на документи, поради което няма основание нейната стойност да бъде включвана в общите разходи по кредита и оттам - при изчисляването на ГПР. Жалбоподателят поддържа и липса на порок в уговорения размер в аспекта дали е налице прекомерност на същия, като изтъква, че потребителят е извършил преценка дали да се ползва от услугата и дали може да си позволи заплащането на таксата, още повече, че в случая липсвало възражение в тази посока.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.2 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Преценена по същество жалбата се явява неоснователна. Съображенията за формирания извод се заключват в следното:

РС-Дупница е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, подадено от „******** ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, против Е. С. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.Бистрица, общ.Дупница, съдържащо искане за издаване на заповед за изпълнение срещу К. за следните суми, дължими на основание сключен договор за потребителски кредит SO №3441 от 03.07.2023г.: 66.67 лева – главница, представляваща една неплатена вноска по договора, с падеж 14.09.2023г., 9.60 лева – договорна лихва и 70.40 лева такса за експресно разглеждане на документи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Заявителят е посочил, че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит SO №3441 от 03.07.2023г., сключен между него и К. и представляват елементите на втора по ред непогасена вноска, съгласно погасителния план по договора, като относно сумата от 70.40 лева е конкретизирал, че същата е част от договорена такса за експресно разглеждане на документи, с която потребителят се е съгласил и заплащането на чиито размер е било разсрочено ведно с договорените погасителни вноски – общо 12 на брой, всяка включваща по 70.40 лева от общо дължимата такса. Предоставена била главница в размер на стойността на договора – 800 лева, разсрочена на 12 месечни погасителни вноски – 11 по 66.67 лева и 12-та в размер на 66.63 лева, като всяка погасителна вноска включвала и договорна лихва в размер на 9.60 лева. Така, стойността на 11 вноски възлизала на 146.63 лева, а последната на 146.63 лева. Уточнено е, че претендираните със заявлението суми представляват компонентите на втората падежна вноска, дължима на 14.09.2023г. и незаплатена от кредитополучателя.

2

Към заявлението са приложени: договора за потребителски кредит SO №3441 от 03.07.2023г. и Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от „******** ООД.

РС-Дупница издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за посочените в заявлението главница, договорна лихва и разноски, съразмерно на уважената част, като с обжалваното разпореждане отхвърлил заявлението в частта относно сумата в размер на 70.40 лева, търсена като дължима такса за експресно разглеждане на документи. За да постанови този резултат, ДнРС е посочил, че макар чл.10а от ЗПК да допуска събиране от потребителя на такси и комисионни, свързани с договора за потребителски кредит, претендираната такса за експресно разглеждане на документи не попада в приложното поле на чл.10а от ЗПК, тъй като срещу заплащането на възнаграждението кредиторът не дължи никакво конкретно поведение, а задължението за потребителя възниква независимо дали услугата е предоставена или не. Същевременно, съдът приел, че въпросната услуга по съществото си представлява такава, свързана с усвояване на кредита, за което законът в чл.10а ал.2 от ЗПК императивно забранява заплащането на такси и комисионни. Направен е и извод, че претенцията по същество прикрива истинската цел на клаузата, която е свързана с увеличение възнаграждението на заемодателя, в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, което обуславя нейната нищожност – извод, окачествен от съда като очевиден, предвид размера на таксата, а именно 844.80 лева, надхвърлящ размера на дължимата главница.

Настоящата инстанция намира постановения от РС-Дупница съдебен акт, за валиден и допустим такъв.

Извършвайки преценка относно правилността на разпореждането, ОС-Кюстендил счита същото за правилно, а разглежданата жалба за неоснователна, поради следното:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да отговаря на изискванията, произтичащи от нормата на чл. 411 ал.2 т.2 и т.3 от ГПК, която задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на нервноправна клауза или на клауза, която е вероятно неравноправна.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и - с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ – нормите на Закона за защита на потребителите.

Дружеството - заявител е претендирало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на основание договор за потребителски кредит от 03.07.2023г., който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което при преценката за основателността на заявлението, която съдът дължи по силата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, освен друго следва да бъде съобразено и съответствието на договора с императивните разпоредби на този закон.

Според чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит (ал.1), като видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит (ал.4), но кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2).

3

В конкретния случай между страните е било договорено в чл.1 от индивидуалния договор, че Е. К. избира доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявление с искането за потребителски кредит, за което дължи такса, която ще заплаща разсрочено на равни части, включени в размера на всяка погасителна вноска, а именно – по 70.40 лева към всяка вноска. Същевременно, с договора страните са се съгласили на кредитополучателя да се предостави кредит в размер на 800 лева, които да се върнат разсрочено на 12 месечни погасителни вноски. Въпреки че в договора не е посочено изрично какъв е общият размер на таксата за експресно разглеждане на документи, видно е от инкорпорирания в него погасителен план, че същият възлиза на 844.80 лева, т.е. надхвърля размера на главницата. От т.12 на раздел II от Общите условия, които кредитополучателят се е съгласил, че представляват неразделна част от договора, е установимо, че таксата за експресно разглеждане (Бърз кредит до 15 минути) е такса за допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на заявлението с искане за потребителски кредит.

На първо място, въззивният съд счита, че доколкото тази такса гарантира получаването на бърз кредит, каквато е терминологията, използвана в Общите условия на самия кредитор, то това е такса, свързана с усвояването на кредита, поради което и уговаряните й е запретено от закона с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Нищожността на клаузата, поради противоречието й с императивната разпоредба на закона, обуславя недължимост на уговорената такса – като цяло и на всяка отделна погасителна вноска.

На следващо място потребно е да се посочи, че свободата на договарянето, прогласена в чл.9 от ЗЗД търпи ограничения, наложени от повелителните норми на закона и от добрите нрави. Дори да не бъде възприет горния извод за естеството на договорената такса и следващото се от него противоречие със закона, то несъмнено закономерно и уместно в случая е поставянето на въпроса доколко таксата не противоречи на добрите нрави. Кредитополучателят се е съгласил заявлението му, съдържащо искане за кредит в размер на 800 лева да бъде разгледано експресно, за което да заплати такса на дружеството в размер на 844.80 лева. Подобна уговорка несъмнено е в противоречие с правилата на добрите нрави, тъй като е очевидно, че размерът на таксата, от една страна, е прекомерен спрямо предоставената услуга – налице е явна липса на еквивалентност, а от друга страна е абсолютно необоснован от гледна точка интереса на потребителя да получи кредит в размер, който е по-нисък от таксата, която ще заплати за разглеждане на документите му.