Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 16.04.2021, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно гражданско дело 104/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
16.04.2021
В сила
16.04.2021
Състав
ПОЛЯ ДАНКОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.128,т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.225 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3,т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128,т.2 · Кодекс на труда
  • чл.193 · Кодекс на труда
  • чл.193,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 224 · Кодекс на труда
  • чл.224,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.225 · Кодекс на труда
  • чл.225,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.228,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.325,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
  • чл.326 · Кодекс на труда
  • чл.344,ал.1,т.3 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Л. , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500104 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК,във връзка с чл.225 и чл.128,т.2 от КТ.

С Решение № 260112/27.11.2020г.,пост.по гр.д.№581/2020г. РС-Л. е признал на основание чл.344,ал.,т.1 от КТ за незаконно уволнението на Б. Н. М. от гр.Л., извършено със Заповед № 223/31.03.2020г. на Управителя на „С.П.“ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,бул."Черни връх"№73, район"Лозенец" и е отменил посочената заповед за налагане на наказание дисциплинарно уволнение на ищеца.

„С.П.“ООД с ЕИК ********* е осъдено на основание чл.344, ал.1,т.З,вр.чл.225,ал.1 от КТ да заплати на Б. Н. М. от гр.Л., обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ за периода от 06.04.2020г. до 06.10.2020г., в размер на 3 360лв.( три хиляди триста и шестдесет лева), ведно със законната лихва върху тази сума,с начало от датата на подаване на исковата молба (21.05.2020г.) до окончателното й изплащане. Дружеството е осъдено да заплати на Б. Н. М. от гр.Л. на основание чл.128,т.2 от КТ сума в общ размер от 399.09лв.(триста деветдесет и девет лева и 1

9ст.), представляваща сбор от неизплатено нетно трудово възнаграждение за положен труд, както следва- сумата от 318.72лв.- за 12 работни дни м.март.2020г. и сумата от 80.37лв.- за 3 работни дни от м.април 2020г., ведно със законната лихва върху главницата, с начало от датата на подаване на исковата молба-21.05.2020г.до окончателното й изплащане, като иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 700лв., като неоснователен и недоказан е отхвърлен. Отхвърлен е предявеният от Б. Н. М. от гр.Л. иск против „С.П."ООД с ЕИК *********, с основание чл.224,ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 960лв. за периода от 13.08.2018г. до 06.04.2020г., вкл. ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, като погасен чрез плащане. На основание чл.78,ал.1 от ГПК „С.П."ООД с ЕИК *********,е осъдено да заплати на Б. Н. М. от гр.Л., сумата от 400лв.(четиристотин лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и на РС-Л. държавна такса върху уважените искове в общ размер на 246,40лв.(двеста четиридесет и шест лева и 40ст.) и 150(сто и петдесет)лв. за изплатения от бюджета на съда депозит на вещото лице по назначената съдебна експертиза.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от „С.П."ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителя Д. Д. В.. Сочи ,че обжалва решението в частта,с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумите 3360лв.-обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ и 399.09лв.-неизплатено възнаграждение за м.март и април 2020г. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Смята,че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е стигнал да неправилен извод,че исковата претенция е правилна. Твърди, че от приложените доказателства се установява,че заповедта за прекратяване на трудовото му възнаграждение е узната от работника веднага след издаването й, поради което искът се явява неоснователен и недоказан. Не е съобразено,че дължимата сума за трудовото възнаграждение е изплатена с последното възнаграждение,за което са приложени документи по делото.Затова съдът е следвало да отхвърли иска и като не го е сторил,актът се явява неправилен.

Моли да се отмени първоинстанционното решение и се отхвърли исковата претенция. Моли да се присъдят направените в производството разноски. Заявява възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

По реда на чл.263 от ГПК въззиваемият Б. Н. М. не е изпратил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.

Въззиваемият се явява лично и с пълномощник адв.С.,като оспорват въззивната жалба,считайки я за неоснователна.По същество пълномощникът моли да се остави в сила обжалваното решение,като правилно и законосъобразно и се присъдят направените разноски.Счита,че първоинстанционният съд е написал мотивирано и обосновано решение,като е съобразил събраните доказателства и свидетелски показания.

2

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№581/2020г. на РС- Л.,както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с определението си по чл.267 от ГПК,като приема,че е въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното решение.

Съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори,че по силата на трудов договор №16/13.08.2018г.,през периода от 13.08.2018г. до 06.04.2020г., Б.М. е работел в „С.П.“ООД. Назначен е на длъжността „Шофьор- Куриер", на пълно работно време- 8 часа, в Офис- Л., ул."Съйко Съев"№15. В трудовия договор са уговорени основните елементи на правоотношението- месечното трудово възнаграждение с предвидените допълнения, което се изплаща до 30-то число на следващия месец. Регламентирани са основните права на служителя и работодателя, като съгласие за сключването му страните са заявили с положените подписи накрая. М. е постъпил на работа на 14.08.2013г. и с подписа си е удостоверил, че е получил копие от договора и длъжностната характеристика, че е запознат с Правилника за вътрешния ред и Вътрешните правила за работна заплата. Длъжностната характеристика е приложена по делото.

По делото е приложена Заповед № 212/23.03.2020г. на Управителя на „С.П.“ООД, с която на основание чл.193,ал.1,във вр.с чл.187,т.1,пр.3-то от КТ, „открива процедура за преценка на извършените дисциплинарни нарушения на Б. Н. М.“ за следните нарушения – по чл.187,т.1, пр.3-то от КТ- „неявяване на работа“ в продължение на 6 последователни работни дни или за времето от 16.03.2020г. до 23.03.2020г.(вкл.), като за отсъствието си не е представил пред работодателя извинителна причина. Посочено е,че процедурата е открита и за евентуално налагане на дисциплинарно наказание по чл.188,т.3- „дисциплинарно уволнение“ във вр.с чл.190,ал.1,т.2 от КТ. На служителя са дадени указания в рамките на работния ден, в който му е връчено уведомителното писмо за заповедта, да представи писмени обяснения за извършени нарушения.

Заповедта е връчена на М. на 26.03.2020г., видно от приложената обратна разписка. На 27.03.2020г. ищецът е изпратил обясненията,като върху тях работодателят е отбелязал,че ги е получил на 07.04.2020г.

С обжалваната Заповед №223/31.03.2020г. на Б.М. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение", с посочено основание чл.188,т.З,вр.с чл.190,ал.1,т.2, чл.187,т.1,пр.З- то от КТ. Като описание на нарушението в заповедта е отразено- „неявяване на работа за периода 3 от 16.03.2020г. до23.03.2020г., като не са представени извинителни причини за отсъствието от работа“. Отразено е, че със Заповед №212/23.03.2020г., на основание чл.193,ал.1 от КТ, са изискани писмени обяснения от лицето. Заповедта е изпратена по пощата и се е върнала, защото лицето „отсъства". Прието е, че в указаните срокове лицето не е изпратило писмени обяснения за отсъствието си. Заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена чрез обратна разписка на 06.04.2020г.-лично на ищеца.

По делото е представено в оригинал Заявление от Б. Н. М. до „С.П.“ООД, с което моли да бъде освободен от заеманата длъжност, без да е посочена дата. В случай,че заявлението му не бъде прието, е отправил молба да се счита за едномесечно предизвестие по чл.326 от КТ.На това изявление няма поставена дата. Представено е известието за доставяне и пощенският плик, с дата на изпращане 30.03.2020г. и получено на 06.04.2020г.

Приложена е и Заповед №229/06.04.2020г.,с която „С.П.“ООД, на основание чл.344,ал.2 от КТ, отменя своята Заповед №223/31.03.2020г., считано от 06.04.2020г. По номерацията на работодателя следва Заповед №230/06.04.2020г., с която на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ прекратява трудовия договор с ищеца, считано от 06.04.2020г., поради постъпила на 06.04.2020г. молба от служителя. Разпоредено е на М. да се изплатят обезщетения по чл. 224 от КТ за 2020г. в размер на 5 дни и за 2019г. в размер на 20 дни. По делото липсват данни кога са връчени двете заповеди (№229 и 230) на Б.М.. Открива се единствено изписан върху тях саморъчен текст „отказвам да подпиша заповедта Б.М.“. Ищецът потвърди,че той е изписал ръкописния текст.

Твърди,че двете заповеди са му връчени през м.юни от офис-мениджъра от гр.Габрово.

Приложени са два платежни фиша, издадени от „С.П.“ООД, за трудовото възнаграждение на Б.М. за м.март 2020г. и м.април 2020г. Във фиша за м.март са вписани като отработени 9 дни, за които дължимото възнаграждение, след облагане, е в размер на 217.10лв., вписано като изплатено. Открива се подпис в графата „получил сумата“, също и ръкописен текст „Получих сумата 1239лв. Б. Н. М.“. Във фиша за м.април 2020г. няма отчетени отработени дни,а само обезщетение за неизползван отпуск за 2018г.-8, за 2019г.- 20 дни и за 2020г.-5 дни. Обща сума за получаване-1022.13лв. Отново има подпис и текст „Получих сумата 1239 Б. Н. М.“.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,с в.л.Стойна Цочева, която след проверка дава заключение, че размерът на полученото от ищеца последно брутно трудово възнаграждение е 690.52лв., за м. февруари 2020г.(основна заплата-610лв. и продължителна работа-80.52лв.). Експертът е изчислила обезщетението по чл.225 от КТ във варианти - от датата на уволнението (06.04.2020г.) за 6 месеца- в размер на 4143.12лв. и от 06.04.2020г. до съдебното заседание на 27.07.2020г.- 2589.24лв. Изчислено е и обезщетението по чл.224 от КТ-за неизползван платен годишен отпуск- общо 1139.16лв.,от която сума –за 2018г.-8 работни дни, за 2019г.-20 дни и за 2020г.-5 дни. Експертът потвърждава,че това обезщетение е изплатено с фиша за м.април 2020г. По поставена задача, експертът дава заключение,че във фиша за м.март са отчетени като работни само 9 дни,а останалите 12-като неплатен отпуск. В случай,че тези дни бъдат отчетени като работни,на служителя би се дължало трудово възнаграждение в размер на 318.72лв. За м.април 2020г. са отразени 3 дни неплатен отпуск,които ако бъдат отчетени като работни,би се дължало трудово възнаграждение в размер на 80.37лв.

В съдебното заседание на 21.09.2020г. ищецът признава, че е изписал ръкописния текст 4 върху двете заповеди(№229 и 230 от 06.04.2020г.). Твърди, че са му представени през м.юни 2020г. от Офис-мениджъра за гр.Габрово. Помолили го да се върне на работа и да спре делото, но той отказал. Признава, че почеркът и подписът под двете заповеди са негови.

От ищеца са ангажирани и свидетели-негови колеги. Обясненията им са главно за начина и графика за изпълнение на работата. Потвърждават,че през процесния период М. е изпълнявал възложените му трудови функции. Свидетелят К. е бил мениджър на офиса в гр.Л..

Сутрин е разпределял пощата,като за гр.Л. разносът е извършвал М.. Категоричен е, че през процесния период ищецът се е явявал всеки ден на работа. Потвърждава,че той е изготвил присъствената ведомост за м.март 2020г. Твърди, че той е изпратил обясненията на М. във връзка с процедурата по чл.193 от КТ с вечерната поща,като е уведомил и управителката, а ищецът ги изпратил отделно и по пощата. Свидетелства,че през м.юни 2020г. дошъл управителят на офиса в гр.Габрово да им изплати заплатите за м.март и април 2020г. Тогава им предложил да се върнат на работа,но те отказали. Видял е, че на М. са предложили „някаква заповед“, която той отказал да подпише. Свидетелят останал на работа до 05.05.2020г.