Присъда № 85 от 06.07.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 85/06.07.2026 година по НОХД № 184/2026 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия А. Я. /A Y /, роден на ********** година в град О., Република **********гражданин на Република **********е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, на 24.06.2026 година, в района на гранична пирамида № 239, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован за съдебно заседание не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и субективна стрА. от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК, като при определянето му съдът вземе предвид от една стрА. високата степен на обществена опасност на деянието, от друга стрА. чистото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо ниската степен на обществена опасност на личността му, както и причините и мотивите за извършване на деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото за това престъпление наказание глоба в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Г. М. Г. от АК - Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Моли при определянето на наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид направените от подсъдимия самопризнания в хода на досъдебното производство и мотивите муза извършване на деянието. Изразява становище, че искането от прокурора наказание ще изиграе възпитателна роля и ще постигне своите цели по отношение на подзащитния му.

Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е А. Я. /A Y / е роден на ********** година в град О., Република Турция. Същият е гражданин на Република **********със средно образование, с постоянен адрес в село К., община Л., област О., Република Турция.

Подсъдимият А. Я. /А. Y./ решил да влезе в република България поради икономически и социални причини и с намерение да работи в гр. София, а след това да продължи към република Италия. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на стрА.та ни, подсъдимия решил да премине турско - българската граница без разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. В 1 изпълнение на намерението си, подсъдимия се придвижил до турско - българската граница, като на 24.06.2026 година достигнал до възпрепятстващото съоръжение, монтирано на границата на република България с република Турция. Същият ден около обяд преодолял възпрепятстващото съоръжение в района на 239 гранична пирамида, като преминал над него и по този начин на 24.06.2026 година влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №239, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол. На територията на Република България, подсъдимия продължил пътя си пеша, като малко по – късно около 15,30 часа в землището на село Голям Дервент бил установен и задържан от гранични полицейски служители, между които и св. М. В. - ВПД Началник на 01 ГПДГ в ГПУ – Елхово. Непосредствено след задържането на подсъдимия, св. Т. Ч. – ст. полицай в ГПУ – Елхово констатирал деформация на бруното на възпрепятстващото съоръжение на мястото от където преминал подсъдимия, в района на 239 гранична пирамида и по - късно проходил и обратната следа при което установил мястото на преминаване на подсъдимия, а именно района на 239 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, обл.Ямбол.

При влизането си в стрА.та ни на 24.06.2026 г. подсъдимият не е носел документ за самоличност и е притежавал документи, даващи му право да влезе в република България.

При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ - Елхово в него не са били открити никакви документи за самоличност.

Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.

Лицето се е идентифицирало с имената А. Я. /A Y /, роден на ********** година в град О., Република **********гражданин на Република **********със средно образование, с адрес: село К., община Л., област О., Република Турция.

Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Така установената във фазата на бързото производство самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите М. В. и Т. Ч., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.

Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени са от лица незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля М. В. факти са пряко относими към действията на подсъдимия след влизането му в Република България, а тези на св. Т. Ч. и към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

2

Подсъдимият А. Я. /A Y / е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 24.06.2026 година, в района на гранична пирамида № 239, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият А. Я. /A Y / е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната ни граница.

От показанията на свидетелите В. и Ч. и обясненията на подсъдимия А. Я. /A Y /, преценени в тяхната съвкупност се установява по безспорен начин времето и мястото на преминаване на държавната ни граница от подсъдимия, а именно около обяд на 24.06.2026 г. в района на 239 гранична пирамида, находяща се в землището на с. Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, на българо - турската граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който същият е влязъл в Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - **********напротив мотивите и подбудите за влизане на подсъдимия в стрА.та ни са други - упражняване на труд и достигането на трета стрА..

Поради липсата на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия А. Я. /A Y / за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се 3 предвижда наказание лишаване от свобода от три до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, и добросъвестното му поведение в хода на досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - пет месеца лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 255.65 /двеста петдесет и пет евро и 65 евроцента/, превалутирани от 500 лева.