Решение № 343 от 13.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. К., 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 202155**02345 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищците твърдят, че са наследници на В. П. П., с ЕГН-**********, като първата от тях е негова съпруга, а вторият –син. Всеки един е получил по 1/2 част от наследството на починалия наследодател. На 02.12.2010г. е издаден изпълнителен лист по гр.д.№3375/2010г. по описа на Районен съд – К., по силата на който наследодателят им В. П. П. бил осъден да заплати солидарно с трето лице – П.В.Д. на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД следните суми: ** лв. главница, 1161.73 лв. договорна лихва, законни лихви и ** лв. съдебни разноски. През **г. „Б. ДСК“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист е образувало изп.д.№****0****** по описа на ЧСИ Р.М., рег.№** на КЧСИ. С договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012г. вземането по горепосочения изпълнителен лист било прехвърлено на кредитора „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК:********. На 07.06.2015г. наследодателят В. П. П. починал. На 18.06.2015г. ЧСИ Р.М. им изпратила уведомление за дълга на техния наследодател и определила срок в който да заявят, дали приемат наследството на В. П. П.. С молби от 26.06.2015г. заявили, че приемат наследството, в резултат на което и по молба на взискателя „ОТП Ф.Б.“ ЕАД били конституирани като длъжници по изп.д№****0******. Взискателят не предприел никакви изпълнителни действия спрямо тях и по негова изрична молба от 19.03.2019г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство за тези длъжници с Протокол от 04.04.2019г. В резултат на прекратяването били вдигнати наложените запори и възбрани върху имуществото на наследодателя В. П. П.. На 01.07.2019г. взискателят е подал нова молба до ЧСИ, с която бил поискал отново да бъде образувано изп.дело срещу тях и същото да бъде присъединено към изп.д.№****0******. Към двамата не били предприемани валидни мерки за принудително изпълнение до 28.05.2021г., когато били изпратени запорни съобщения до „Б. ДСК“ ЕАД и до НОИ-РУСО гр.С. за налагане запор върху банкови им сметки и върху пенсията на АНТ. Б. П..

1

Съгласно Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ВКС ОСГТК „Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б. „д“ ГПК отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Позовават се на давност.

Заявяват, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради „перемпция“ настъпвала по силата на закона, а съдебният изпълнител можел само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемали доктрината и съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните /чл.229, ал.1, т.2 ГПК/, както и при замяна на обезпечението на оценим в пари иск /без исковете за собственост/ с обезпечение пред съд съгласно чл.180 и 181 ЗЗД /чл.398, ал.2 ГПК/. Сочат, че по образувано спрямо тях изп.дело през 2015г. в рамките на следващите пет години не били предприемани валидни действия за принудително изпълнение. Тяхното задължение по издадения срещу наследодателя им изп.лист било погасено по давност към 28.05.2021г. и това бил нов факт, установяването на който следвало да се извърши в рамките на отделно исково производство по реда, указан в чл.439 от ГПК. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че АНТ. Б. П., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.Б, ет.2, ап.** не дължи на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК-********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“К.А.Д.“ №**, ет.2, сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна лихва за периода от 01.03.2010г. до 01.12.2010г., ** лв. лихва за забава от 01.03.2010г. до 01.12.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010г. до изплащане на вземането и ** лв. разноски по производството, които суми представляват 1/2 част от сумите, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№3375/2010г. по описа на Районен съд-К. въз основа на който е образувано ИД№****0****** по описа на ЧСИ Р.М., рег.№** на КЧСИ и че ПЛ. В. П., с ЕГН-**********, с адрес гр.К., ж.к.“И.“ бл.**, вх.Д, ет.2, ап.** не дължи на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК-********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“К.А.Д.“ №**, ет.2, сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна лихва за периода от 01.03.2010г. до 01.12.2010г., ** лв. лихва за забава от 01.03.2010г. до 01.12.2010г., законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2010г. до изплащане на вземането и ** лв. разноски по производството, които суми представляват 1/2 част от сумите, за които е издаден изп.лист по ч.гр.д.№3375/2010г. по описа на Районен съд К. въз основа на който е образувано ИД№****0****** по описа на ЧСИ Р.М., рег.№** на КЧСИ. Претендират съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът счита предявеният отрицателен установителен иск за неоснователен. На 02.10.2007г. бил сключен между „Б. ДСК“ ЕАД /сега АД/ като кредитор и П.В.Д., с ЕГН-** като кредитополучател договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране, а на 01.02.2010г. допълнително 2 споразумение към него, обезпечен с поръчителството на В. П. П., ЕГН**********. Поради допусната забава в плащанията, кредитът бил станал изискуем и кредиторът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№3375/2010г. по описа на РС-К. и по негова молба било образувано изпълнително дело №****0****** по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№** на КЧСИ, с район на действие ОС-С.. По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 22.11.2012г. сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, последното придобило вземането срещу П.В.Д., с ЕГН********** като кредитополучател и В. П. П., с ЕГН-**********, като поръчител, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007г.. На 07.06.2015г. длъжникът В. П. П., с ЕГН-**********, починал.

На 18.06.2015г. ЧСИ Р.М. изпратила до наследниците АНТ. Б. П., с ЕГН********** и ПЛ. В. П., с ЕГН-****** уведомление за дълга на техния наследодател, както и уведомление за новия взискател по делото „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. С молби от 26.06.2015г. двамата наследници заявили, че приемат наследството, в резултат на което са конституирани като длъжници по изпълнително дело №****0****** по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№** на КЧСИ.

Поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело №6/**г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение, била връчена на наследодателя на ищците В. П. на 20.01.**г., В законоустановения срок от длъжника не било подадено възражение, поради което и заповедта за незабавно изпълнение влязла в сила. Позовава се на Определение №214/15.05.2018г. по ч.гр.д.№1528/2018г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение формирала сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществувало към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК нямало основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. / в т.см. Решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на ВКС, ІV г.о.;

Определение №480/27.07.2010г. по ч.гр.д. №221/2010г. на ВКС, ІV г.о./Предвид това и с оглед нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение по отношение на длъжника започнала да тече нова петгодишна давност за процесните вземания. На 19.03.2019г. била депозирана молба от взискателя за частично прекратяване на изпълнително дело №****0****** по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№** на КЧСИ на основание чл.433, т.8 ГПК по отношение на АНТ. Б. П., с ЕГН-********** и ПЛ. В. П., с ЕГН-**********. С Постановление от 04.04.2019г. ЧСИ прекратил изпълнителното производство по отношение на тези длъжници на основание настъпила перемпция по изпълнителното дело. На 01.07.2019г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително дело срещу АНТ. Б.

П., с ЕГН-********** и ПЛ. В. П., с ЕГН-**********. В молбата е поискано след образуване на новото изпълнително дело, същото да бъде присъединено към изпълнително дело №****0****** по описа на ЧСИ Р.М., с рег.№** на КЧСИ, в кориците на което се намирал изпълнителният титул в оригинализпълнителен лист от 02.10.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №2489/02.12.2010г. по ч.гр.д.

№3375/2010г. по описа на РС-К.. В молбата имало искане за извършване на конкретен изпълнителен способ, който впоследствие съдебният изпълнител извършил – изпратени запорни съобщения до „Б. ДСК“ АД за запор на 3 банковите сметки на длъжниците, открити в тази Б. и запорно съобщение до НОИ за запор на възнаграждението за пенсия, което длъжникът АНТ. Б. П. получавала от съответното ТП на НОИ. В тази връзка и съгласно постановките на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк. д.№2/2013г.

ОСГТК на ВКС „новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В конкретния случай това искане било направено още в самата молба за образуване на новото изпълнително дело срещу ищците, поради което бил неправилен изводът им, че едва през 2021г. бил предприет изпълнителен способ. Доколкото на 25.06.2015г. /съобразно постановките на ППВС №3/80, което постановление било отменено от цитираното по-горе ТР №2/2015г./, както и по време на извънредното положение и една седмица след неговата отмяна /съгласно пар.13 от ЗИД на ЗЗ, обнародван в ДВ, бр.44/2020г. от 13.05.2020г., т.е. в периода 13.03.2020г., 20.05.2020г./. Счита предявеният искът за неоснователен и недоказан и като такъв следвало да бъде отхвърлен изцяло. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Видно от официално заверения препис на заповед №2489 от 02.12.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3375/2010 г. по описа на РС-К., на основание чл.418 от ГПК е разпоредено длъжникът П.В.Д., с ЕГН-********** от гр.Шипка и длъжникът В. П. П., с ЕГН-********** от гр.К., солидарно да заплатят на кредитора “Б. ДСК“ ЕАД сумите: ** лв. главница, ** лв. договорна лихва от 01.03.2010 г. до 01.12.2010 г., ** лв. лихва за забава от 01.03.2010 г. до 01.12.2010 г. по договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 г. и договор за поръчителство от 02.10.2007 г., законната лихва върху главницата от 02.12.2010 г. до изплащане на вземането, както и ** лв. разноски по делото, въз основа на извлечение от кредитна сметка №******. На 02.12.2012 г. в полза на кредитора “Б. ДСК“ ЕАД е издаден срещу длъжниците П.В.Д. и В. П. П., изпълнителен лист /л.9 от делото/ за вземанията съгласно заповедта за изпълнение №2489/02.12.2010 г. по ч.гр.д.№3375/2010 г. по описа на РС-К..

По делото са приети заверени копия на: Договор за кредит за текущо потребление за рефинансиране от 02.10.2007 г. сключен между “Б. ДСК“ ЕАД като кредитор и П.В.Д., с ЕГН-********** като кредитополучател, за кредит в размер на ***** лв. за текущо потребление отчасти за рефинансиране на дълг към ОББ АД в размер на 1962 лв., със срок на кредита 120 месеца;

Договор за поръчителство от 02.10.2007 г. сключен между В.в П. П., с ЕГН********** като поръчител и „Б. ДСК“ ЕАД като кредитор за обезпечаване изпълнението на задълженията на П.В.Д.-кредитополучател по договор за кредит за текущо потребление от 02.10.2007 г., сключен между кредитора и кредитополучателя за сумата ***** лв. за срок от 120 месеца; Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, допълнително споразумение от 01.02.2010 г. към договор за креди, Погасителен план и ГПР, договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 22.11.2012 г. между „Б. ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 22.11.2012 г. относно процесното вземане;