Решение № 4664 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4664 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100504647 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска С.О., чрез юрк. М.А., срещу решение № 3263 от 01.03.2023 г. по гр.д. № 4128/2022 г. на СРС, ГО, 175 състав, с което по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено в отношенията между страните, че С.О. дължи на „З.К.Л.И.“ АД, на основание чл. 410 КЗ, сумата 411,19 лв., представляваща регресна претенция за платено от „З.К.Л.И.“ АД на „М.Г. К.“ ЕООД застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ на МПС за вреди на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № *******, причинени вследствие на настъпило на 10.04.2020 г., около 13.00 ч, в гр. Нови Искър, ул. „*******, посока от ул. „Незабравка“ към улица „Малина“, пътнотранспортно произшествие поради попадане в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 27.11.2021 г. по ч.гр.д. № 65183/2021 г. на СРС, ГО, 175 състав.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение – на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК (необсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност), както и в нарушение на материалния закон – чл. 49 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Твърди се, че не е доказан механизмът на настъпилото ПТП, както и причинно-следствена 1 връзка между настъпилите вреди и поведението на служители на С.О.. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции, включително юрисконсултски възнаграждения.

Въззиваемото дружество „З.К.Л.И.“ АД изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение. Иска потвърждаването му.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Фактическият състав на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, пораждащ право на регресен иск на застрахователя срещу възложителя на работа включва следните елементи: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между ищеца и увредения по имуществена застраховка; 2) настъпване на застрахователното събитие; 3) изплащане от застрахователя на обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) наличие на предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране на обективната обезпечително-гаранционната отговорност на ответника по иска спрямо увреденото лице - същият да е възложител на работа, при или по повод извършването на която да са причинени вредите; наличие на виновно противоправно поведение (действие или бездействие) на лицето-изпълнител, както и на причинна връзка между вредата и поведението му.

В случая посочените предпоставки са налице, поради което искът по чл. 410, ал. 1, т.

2 КЗ е основателен за пълния предявен размер.

Налице е действително и валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца. Видно от застрахователна полица № 93001910036395/17.05.2019 г. за процесния автомобил марка „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № *******, при ищцовото дружество „З.К.Л.И.“ АД, е имало сключена застраховка „Каско“ на МПС, с покрит риск „Последици от злополука при ПТП“ и срок на валидност от 21.05.2019 г. до 20.05.2020 г.

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие – на 10.04.2020 г., около 13.00 ч, лекият автомобил, движещ се в гр. Нови Искър, С.О., по ул.

„Кумарица“, посока от ул. „Незабравка“ към улица „*******, е попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което е настъпило пътнотранспортно произшествие. Датата, мястото и механизмът на извършване на процесното ПТП се установяват от протокол за ПТП № 1759826/10.04.2020 г. и докладна записка от 10.04.2020 г., 2 съставени от служител на СДВР, от уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица 93001910036395, съставено от водача на автомобила, от заключението на изготвената САТЕ, от декларация от 10.04.2020 г., подписана от водача на автомобила Ю..Б., от свидетелските показания на Ю..Б., както и от снимковия материал, представен с писмо от 24.11.2022 г. на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР. Това произшествие е причинило увреждане на застрахования автомобил – спукване на предна дясна гума.

Във връзка с настъпилото ПТП при застрахователя е била заведена щета № 00002000-1261-20-000047 (л. 9 от делото на СРС), а на собственика на автомобила „М.Г. К.“ ЕООД е била изплатена сумата 411,19 лв., видно от преводно нареждане от 21.11.2017 г.

04.12.2020 г.

Град Нови Искър, в който е настъпило процесното ПТП, е част от С.О.. С.О. се явява възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Същата е длъжна да поддържа общинските улици в, в състояние, непораждащо опасност за участниците в движението, както и да осъществи сигнализирането и обозначаването на неравности и опасности на пътя. Тези задължения са отделени като безспорни от първоинстанционния съд с доклада по чл. 146 ГПК, а и произтичат от разпоредбите на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл. 8, ал. 3, чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 4 и т. 5 и чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП), на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-0220-19/12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Изпълнението на тези задължения изисква възлагане на съответните дейности на работници и служители на общината или на трети лица.

Налице противоправно поведение (бездействие) от страна на лицата-изпълнители, изразяващо се, от една страна, в неизвършване на ремонт на общинска улица „Кумарица“, в участъка срещу № 60, а от друга страна, в несигнализиране и необозначаване на съществувалата дупка на пътя до отстраняването й. Това се установява от свидетелските показания на Ю..Б., от декларация от 10.04.2020 г., подписана от водача на автомобила Ю..Б., от протокол за ПТП № 1759826/10.04.2020 г., от докладна записка от 10.04.2020 г. и от снимковия материал, представен с писмо от 24.11.2022 г. на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, според които причината за настъпилото застрахователно събитие е преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно.

Не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на физическото лице, което е било длъжно до извърши описаните по-горе дейности.

Причинените вреди на лекия автомобил, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността за възстановяване на щетите по превозното средство, изчислени на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 423,84 лв. Тези факти се установяват от заключението на САТЕ.

С оглед на изложеното неоснователно е оплакването на общината, че не е доказана причинно-следствената връзка като елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.

Недоказано е направеното от общината възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила поради управлението му в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП 3

- с несъобразена за пътните условия скорост. На първо място, не се установява по безсъмнен начин скоростта, с която се е движил автомобилът при навлизане в дупката, за да се прецени дали същата е била неразрешена (съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП разрешената скорост на движение на пътно превозното средство, категория „В“, в населено място е 50 км/ч.) или несъобразена. Според декларация от 10.04.2020 г., съставена от водача на автомобила Ю..Б., същият се е движил „на втора предавка, с 30 км/ч“, според свидетелските му показания, при навлизане в дупката автомобилът се е движил с 5 км/ч., а според вещото лице (в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание), при такава дупка, за да настъпи увреждане на гумата, скоростта на движение на превозното средство трябва да е не по-ниска от 40 км/ч. На следващо място, дори да се приеме, че лекият автомобил се е движил с 40 км/ч, то ответникът не е провел пълно и главно доказване за установяването на обстоятелството, че тази скорост в случая е била несъобразена. Ето защо и съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК съдът следва да приеме твърдения факт за съпричиняване на вредата за неосъществил се.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло, включително в частта за разноските.

При този изход на делото въззивната страна С.О. следва да понесе отговорността за разноските, направени от въззиваемото дружество „З.К.Л.И.“ АД пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това претенцията на дружеството за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, е основателно и следва да бъда уважено за сумата 100 лв., определена съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3263 от 01.03.2023 г. по гр.д. № 4128/2022 г. на СРС, ГО, 175 състав.

ОСЪЖДА С.О., на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, да заплати на „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК: *******, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5