Определение № 30 от 20.01.2021, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Плевен , 19.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефан А. Данчев

Членове:

Татяна Г. Бетова

Светла Й. Димитрова Ковачева като разгледа докладваното от Татяна Г. Бетова Въззивно частно гражданско дело № 20214400500021 по описа за 2021 година

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от „***“ЕООДгр.Стара Загора, представлявано от управителя Д.П.Д., подадена чрез пълномощникът му адв.

Р. Ж. М. от СтЗАК, против определение № 261030 от 19.11.2020г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 1153/2020г. по описа на същия съд, с което е отказано изпращане на делото по подсъдност на РССтара Загора, който е съд по седалището на ответното дружество.В частната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на определението, като жалбоподателят счита, че възражението му за подсъдност е основателно и неправилно е било отказано прекратяване на делото пред сезирания съд. Тези доводи черпи от обстоятелството, че няма доказателства посочения от ищцата нейн адрес да е настоящия или постоянен такъв и че няма изрично обосноваване в исковата молба на избраната от ищцата подсъдност, а съдът е действал служебно, прилагайки чл.113 от ГПК. Съображенията са изложени подробно в частната жалба, като жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение и уважено възражението му за местна подсъдност на спора.

Ответникът по частната жалба Д. Д. И. не е взела становище по основателността ѝ.

1

Въззивния съд, като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 1153/20г. на ПРС, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Частната жалба е допустима, тъй като обжалваемостта на определението във връзка с подсъдността е изрично предвидена в закона - чл.121 ГПК, поради което следва да бъде разгледана и по същество.

Гражданско дело № 1153/2020г по описа на Плевенски районен съд е образувано на 28.02.2020г. по искова молба на Д. Д. И. от гр.Плевен, подадена чрез пълномощникът адв. Е. П., с която е предявен иск по чл.55, ал.1, пр. последно от ГПК. В исковата молба се твърди, че претенцията произтича от развален договор за покупко-продажба на мека мебел от естествена кожа, която ответникът е следвало да достави на ищцата до края на м.май 2017г.След изтичане на посочения срок стоката не е била доставена, а ответникът не е можел да посочи нов срок в който ще изпълни задължението си. Поради това ищцата се е отказала от договора и е поискала връщане на даденото/сумата 1800лв./ на отпаднало основание–развален поради неизпълнение договор с ответното дружество.

С атакуваното определение, постановено в закрито съдебно заседание на 19.11.2020г., първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е допустим, и с оглед качеството на ищцата на потребител, съобразно твърденията в исковата молба, е местно и родово подсъден на Плевенски РС.

Изхождайки от твърдението за наличие на договор за продажба на стока, който е бил развален и от предмета на дейност на ответното дружество, съдът е приел, че при преценката си относно подсъдността на делото, следва да изхожда от твърденията на ищцата, а именно те сочат качеството на потребител.Приел е, че е приложима специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК и е оставил без уважение, на основание чл.118, ал.1 от ГПК, искането на ответника за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на РС-Стара Загора.

Въззивния съд намира тези изводи за правилни и законосъобразни.Съгласно чл.119, ал.3 от ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2, чл.113 и чл.115, ал.2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от 2 съда до приключване на първото по делото заседание.В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията в исковата молба, като противопоставил насрещни такива за връщане на заем от страна на Д.И. и за липса на договор за продажба на мебели. С отговора на исковата молба е поискано прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност/по чл.105 от ГПК/ на РС-Стара Загора, тъй като седалището на ответника е в съдебния район на този съд.Правилно РС е извършил преценката си относно подсъдността на спора, на базата на твърдяното от ищеца, а не въз основа на защитната теза на ответника, тъй като предмета на делото се определя от ищеца, въз основа на изложените от него твърдения.Неоснователен е и не намира опора в закона наведеният в частната жалба аргумент, че ищецът е длъжен в исковата молба да обосновава наличието на основание за прилагане на подсъдността по чл.113 от ГПК. Същевременно съдът, които е сезиран с молбата му, при своевременно направено възражение за неподсъдност на делото, е длъжен да извърши самостоятелна преценка дали започнатото пред него дело му е подсъдно - чл.118, ал.1 ГПК. При тази преценка изхожда от твърденията на ищеца относно релевантните факти, в т.ч. и относно посочените в исковата молба адреси на страните. Не е задължителен реквизит на исковата молба представянето на доказателства за постоянен, респ. настоящ адрес на страните, поради което се взема предвид посочения.Ако възникне спор, заинтересованата страна следва да представи такива. В случая частният жалбоподател, който навежда доводи, че ищцата като потребител не е сезирала надлежния съд по своя настоящ/постоянен адрес, не е представил доказателства за наличието на друг регистриран от ищцата адрес в друго населено място. Ето защо и този аргумент се явява недоказан и поради това неоснователен.

Поради изложеното, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от въззивния съд и делото - да се върне за извършването на последващи процесуални действия от приелия да го разглежда съд.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261030/19.11.2020г. на

Плевенски районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на РС-Стара Загора.

В Р Ъ Щ А делото на Плевенски районен съд за последващи процесуални действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4