Определение № 136 от 10.03.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. *, 10.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500086 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.423 и чл..274 и сл. от ГПК.

Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК подадено от И.И. от с.*, обл.* срещу Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№162/2023година по описа на Районен съд гр.*.Във възражението се твърди, че разпореждането, с което е уважена молбата за издаване на заповед за изпълнение не е връчвано по законоустановения ред и за него е узнал от получаването покана за доброволно изпълнение на 24.02.2026година..Моли съда да приеме възражението му с произтичащите от това последици предвидени в чл.423 от ГПК.

Ответникът по възражението «С.К.»ООД гр.С. не е взел становище по него

Окръжният съд, като провери атакувания съдебен акт във връзка с доводите посочени в жалба приема за установено следното:

Възражението е подадено в срока по чл.423,ал.1 от ГПК и е допустимо.Разгледано по същество е неоснователно.Съображенията на МОС за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния 1 съд в някоя от хипотезите на чл.423,ал.1,т.1-4 от ГПК.

Визирания в нормата срок е преклузивен и неспазването му има за последица процесуалната недопустимост на производството по чл.423 ГПК.Срокът тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес.

Молителят твърди, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 24.02.2026г. от получена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20237480400986, представена като доказателство към молбата. При липсата на ангажирани доказателства за по-ранна дата на фактическо узнаване, молбата по чл.423 от ГПК следва да се счете за своевременно подадена на 25.02.2026година.

От приложените писмени доказателства е видно, че производството пред Районен съд гр.* по ч.гр.д.№162/2023година е образувано по молба на „С.К.“ ООДгр.С. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу И.И. за парично вземане общо в размер на 1924,9лева представляваща главница, лихви и нейстойки по договор за паричен заем.РС * е издала Заповед №90 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 27.01.2023година и е разпоредил длъжникът да заплати претендираните суми.Така издадената заповед е изпратена за връчване на адреса на длъжника в с.*по постоянното му местоживеене, но същата е приложена към делото невръчена с отбелязване, че адресата отказва да получи същата в присъствието на свидетеля Д.Д. и удостоверено с подписа на връчителя на 09.02.3023година, поради което МРС е приел,че същата е редовно връчена и е разпоредил издаването на изпълнителен лист срещу длъжника.

В настоящия случай длъжникът претендира за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл.423,ал.1 т.1 от ГПК.

В тази връзка МОС намира за неоснователни възраженията изложени в молбата, че не е налице редовно връчване, тъй като в приложеното като връчено съобщението е записано, че адресата отказва да получи същото.

Съгласно чл.46,ал.1 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме.Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, като се подписва в разписката със задължение да предаде призовката.Отказът да се приеме 2 съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя.Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. В разглеждания случай е налице редовност на връчването с оглед разпоредбата на чл. 46,ал.1 изр. последно от ГПК, поради което искането за приемане на възражението по чл.423 от ГПК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК , съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по, ал. 1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал.3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват, както е в настоящия случай.Ето защо възражението не следва да бъде прието.

Предвид гореизложеното не са налице и условия за спиране на изпълнителното производство, поради което искането за това също следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното, МОС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО по чл.423,ал.1 т.1 от ГПК подадено от И.И. от с.*, обл.* срещу Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№162/2023година по описа на Районен съд гр.*

ОСТАВЯ без уважение искането на И.И. от с.* за спиране на производството по изп.дело№20237480400986

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3