Решение № 3003 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3003 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110110086 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т..“ ЕАД, ЕИК: .........., представляван от изпълнителния директор, гр.С.... спрямо И. И. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.С..., обл.С.... и М. И. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.С..., обл.С.... с назначен по делото особен представител за това, че дължат на „Т..“ ЕАД сумата в общ размер на 5715,13 лева или 2922.14 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 944,23 лева или 482.78 евро за мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02.07.2024г., както и суми за дялово разпределение от 25,87 лева или 13,22 евро за главница за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 6,24 лева или 3.19 евро за лихва за периода от 15.08.2021г. до 02.07.2024г. разделени, както следва:

От И. И. И. сумата от 1428,78 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17,07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 236,06 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02,07.2024г., както и суми за дялово разпределение: 6,47 лева 1 главница за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 1,56 лева - лихва за периода от 15.08.2021г. до 02.07.2024г. и от М. И. И. сумата от 4286,35 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04,2023г., ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 708,17 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02.07.2024г., както и суми за дялово разпределение от 19,40 лева - главница за периода от 01.06.2О21г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 4,68 лева - лихва за периода от 15.08.2021г. до 02.07.2024г., за които суми е издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК с № 25344 / 12.08.2024г. по ч.гр.дело № 43438/ 2024г. по описа на СРС.

Поддържа се, че сградата - етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Д... Елвеко“ ООД, което е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение за постановяване на установително решение в полза на ищеца за исковите суми и се ангажират доказателства и се претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответниците чрез назначения им особен представител, с който се оспорват исковете като се твърди, че ответниците не са потребители на ТЕ, не са носители на вещни права спрямо имота, оспорват се претенциите по основание и размер като се оспорват извършените доставки и техните стойности. Не се оспорват ангажираните доказателства.

Третото лице – помагач на ищеца не изразява становище.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в 2 редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Представени и приети по делото са НА за собственост в полза на трето на спора лице п ЗТСУ и НА за собственост на недвижим имот от 22.12.1998г в полза на трети на спора лица.

Изискани по реда на чл.192 от ГПК са документи за наследство и наследодател на ответниците, но не са събрани такива.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия. Не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

Или при горните факти съдът намира исковете спрямо И. и М. за неоснователни като недоказани със следните съображения:

Страните спорят досежно обстоятелството дали ответниците са потребители в качеството си на носители на право на собственост или друго вещно право върху вещта, ако притежават такова, то в какъв дял ерго за каква стойност от дълга отговарят пред ищеца. Тези обстоятелства съобразно разпределената от съда доказателствена тежест следва да бъдат установени от ищеца, като по делото не се събраха доказателства в тази насока. Ищецът е този, който при пълно и главно доказване следва да установи претенциите си не само по основание, но и по размер като недоказване на фактите, водещи до възникване на правата му на вземане към ответниците като собственици на 3 исковия имот и то в определени квоти, води до недоказаност на исковите претенции и до тяхната неоснователност, ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът няма право на сторените от него в исковото разноски.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т..“ ЕАД, ЕИК: .........., представляван от изпълнителния директор, гр.С.... спрямо И. И. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.С..., обл.С.... и М. И. И., ЕГН:**********, с адрес: гр.С..., обл.С.... с назначен по делото особен представител адв. А. за това, че дължат на „Т..“ ЕАД сумата в общ размер на 5715,13 лева или 2922.14 евро за главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, 944,23 лева или 482.78 евро за мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 02.07.2024г., както и суми за дялово разпределение от 25,87 лева или 13,22 евро за главница за периода от 01.06.2021г. до 30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането и 6,24 лева или 3.19 евро за лихва за периода от 15.08.2021г. до 02.07.2024г. разделено при ¼ от дълга за И. И. и ¾ от дълга за М. И., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК с № 25344 / 12.08.2024г. по ч.гр.дело № 43438/ 2024г. по описа на СРС.

Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца дружество „Д...“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4