Решение № 1046 от 09.03.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 27/2026
- Вид
- Решение № 1046
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- Златко Мазников, Дарина Драгнева, Кремена Костова-Грозева
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1046
Стара Загора, 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600027 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора, подадена чрез пълномощник – юрисконсулт С. Р., против Решение № 258 от 12.06.2025 г., постановено по АНД № 1270/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС), серия К, № 10680326, издаден от ОД на МВР Стара Загора. Решението е допълнено в частта му за разноските с Определение № 937 от 04.08.2025 г., с което ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на В. Г. А. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено по недопостима жалба, тъй като наложената с ЕФ глоба е била платена преди обжалваното му и е влязъл в сила на датата на заплащането й съгласно чл. 189, ал. 10, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), предвид което моли съдебното решение да бъде обезсилено, като недопустимо, а съдебното производство – прекратено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника в настоящото и жалбоподател във въззивното производство, в случай, че такова се претендира над минималния нормативно установен размер.
Ответникът В. Г. А., чрез пълномощика си адв. Б. С., в писмен отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените разноски в касационното производство.
Административен съд Стара Загора, като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванието на жалбоподателя, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на В. Г. А. против ЕФ, серия К, № 10680326, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който му на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 09.04.2025 г. в 12:17 часа в [населено място], община Стара Загора, по път II-66 на кръстовището с [улица], при ограничение на скоростта от 50 км/ч (km/h), управлява моторно превозно средство (МПС) – полуремарке „ШМИТЦ СЦБ С3Б“ с рег. № [рег. номер], собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД със законен представител В. Г. А., със скорост от 64 km/h – при отчетен толеранс от -3 km/h, съответно – с превишаване на разрешената стойност на скоростта с 14 km/h, като нарушението е установено и заснето с АТСС СПУКС – ARH CAM S1 № 120сса6.
За да отмени ЕФ, Районен съд Стара Загора е приел, че нарушението, за което е бил издаден, не би могло да бъде извършено с полуремарке, тъй то не е МПС. Решението е допълнено в частта му за разноските, като с Определение № 937 от 04.08.2025 г. ОД на МВР Стара Загора е осъдена да заплати на В. Г. А. сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото (макар в диспозитива на определението да не е отбелязано, че с него се допълва решението в частта му на разноските, този извод се извежда от факта, че с решението си районният съд не се е произнесъл по въпраса за разноските и е сторил това с цитираното определение, което е постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК във връзка с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН).
Обжалваното решение и определението за допълването му в частта за разноските са недопустими.
Във въззивното производство е представена справка от АИС АНД – л. 9 и 10, видно от която ЕФ, серия К, № 10680326, издаден от ОД на МВР Стара Загора, е бил връчен на 17.04.2025 г., а наложената с него глоба е била заплатена в 14-дневния срок за доброволно плащане съгласно чл. 185, ал. 5 от ЗДвП в относимата му редакция (ал. 5г на действащата към момента редакция на чл. 185 от ЗДвП) – на 30.04.2025 г. Справката е официален удостоверителен документ и не е оспорена по надлежния ред от В. Г. А., който впрочем, както в жалбата си против ЕФ, така и в отговора си на касационната жалба не твърди обратното – че ЕФ не му е бил върчен и/или че не е заплатил наложената му с него глоба в срока за доброволно плащане, указан му изрично в ЕФ. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП (нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г.) влизат в сила ЕФ, които са платени в срока за доброволно плащане – считано от датата на плащането. Следователно обжалваният пред районния съд ЕФ е влязъл в сила на 30.04.2025 г., поради което подадената по пощата в същия ден жалба против него, постъпила в Районен съд Стара Загора на 12.05.2025 г. заедно с преписката по издаване на ЕФ, е следвало да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното въз основа на нея съдебно производство – прекратено. Това е така, тъй като на съдебно обжалване по реда на Глава трета, раздел V от ЗАНН подлежат само невлезлите в сила актове по чл. 58д, а редът за защита срещу влезлите в сила актове е по реда на Глава трета, раздел VIII от ЗАНН – „Възобновяване на администартивнонаказателните производства“.
Изложеното означава, че като е разгледал и се е произнесъл по недопустима жалба, възззивният съд е постановил недопустими съдебни актове – решение по съществото на спора и определение за допълването му в частта за разноските, които поради това следва да бъдат обезсилени, като вместо тях бъде постановено решение, с което жалбата на В. Г. А. срещу ЕФ, серия К, № 10680326, издаден от ОД на МВР Стара Загора, бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а производството по делото (съдебното производство, образувано по жалбата срещу ЕФ и развило се на две инстанции) – прекратено.
Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е основателно и следва да бъде уважено (във въззивното производство претенцията за юрисконсултско възнаграждение е заявена още с постъпването в районния съд на административнонаказателната преписка – в приложено към нея писмено становище на процесуалния представител на административнонаказващия орган). Изхождайки от ниската фактическата и правна сложност на делото, както и от вида и обема на осъществената от процесуалния представител на касатора правна помощ в двете съдебни инстанции, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН ответникът по касационната жалба следва бъде осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция в размер на 40,90 евро – равностойността на 80 лв., т. е. определено в минималния размер съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 11, ал. 2 във връзка с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България, или общо за двете съдбени инстанции в размер на 81,80 евро.
Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 3 от АПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 258 от 12.06.2025 г. и Определение № 937 от 04.08.2025 г., постановени по АНД № 1270/2025 г. по описа на Районен съд Стара Загора, като недопустими, и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В. Г. А., [ЕГН], против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 10680326, издаден от ОД на МВР Стара Загора, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА В. Г. А., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата от 81,80 евро (осемдесет и едно евро и осемдесет евроцента), представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдбени инстанции.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: