Решение № 5372 от 10.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5372 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100507511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6315 от 09.04.2025 г., постановено по гр. д. № 27862 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав, са уважени предявените от ищците активно субективно съединени искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД е осъдено да заплати на всеки един от ищците сумата от по 488,96 лв., представляващи обезщетение за закъснение на полет BUC879 (H6879) от 15.05.2023 г. по дестинация Варна – Невшехир Кападокия, ведно със законна лихва от 15.05.2024 г. (датата на подаването на исковата молба), до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по 450 лв., представляващи разноски по делото, на всеки един от ищците – Я. Т. К., М. Х. Р., Т. Х. Р., Р. А. Р., Й. Б. Р., М. Е. К., Е. М. И., В. К. В., К. И. В. и Т.

К. Ч..

Срещу така постановеното Решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Юръпиън Еър Чартър“ ЕАД, чрез процесуалния си представител - адв. М. Г., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от СРС нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че сривът в авиационната система на турската Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) представлявало извънредно обстоятелство, поради което формалните несъотсветсвия в представената от въззивника документация не са били коригирани своевременно въпреки опитите на дружеството.

Твърди, че са предприели всички необходими активни действия за избягване на закъснение на полета, съответно не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетение по смисъла на Регламента. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.

1

Ищците - Я. Т. К., М. Х. Р., Т. Х. Р., Р. А. Р., Й. Б. Р., М. Е. К., Е. М. И., В. К. В., К. И.

В. и Т. К. Ч., представлявани от адв. С. Б., с надлежно учредена представителна власт по делото, са представили в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК общ писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорват същата. Считат, че въззивникът не е установил и доказал по надлежен ред, че е в случая е налице действително извънредно обстоятелство изън контрола на въздушния превозвач за процесния полет, което да го освободи от отговорност за заплащане на обезщетение. Изтъкват, че представените писмени доказателства съдържат невярна информация, съответно за част от тях не може да се установи кой е техният автор.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Жалбите са подадени в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира и двете въззивни жалби за неоснователни по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент /ЕО/ 261/2004, съгласно чл.1 и 19 от същия. В разпоредбите на чл.5 чл.8 Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е и превозът, осъществен от ответника. Несъмнено е, че ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.2 б.

„б“ Регламента - въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет, съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник, като това обстоятелство не е и оспорено.

Съгласно чл.3 пар.5 Регламента, същият се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от пар.1 и 2. Приложимостта на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети се извежда и от разпоредбата на чл.3 пар.1 б. „а“ от същия, съгласно текста на която регламентът се прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава членка, към която договорът се прилага. Тълкуване на чл.5, 6 и 7 Регламента е дадено в Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела С402/07 и С403/07, съгласно което същите трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл.7 Регламента, когато 2 поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи — когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

Съображение 14 от преамбюла на Регламента, препращайки към Конвенцията от Монреал предвижда, че отговорността на превозвача може да бъде намалена или същият да бъде освободен от отговорност за вреда, причинена от закъснение, ако докаже, че той и неговите служители и агенти са взели всички мерки, които разумно биха могли да се изискват за избягване на вредата, или че е било невъзможно той или те да вземат такива мерки. Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

Според решение от 31 януари 2013 г. на СЕС по дело C- 12/11, решение от 22.12.2008 г. на СЕС по дело C-549/07 и решение от 17.09.2015 г. на СЕС дело C-257/14 като извънредни обстоятелства по смисъла Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол.

В решение от 4 май 2017 г. на СЕС по дело С-315 е прието, че член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 във връзка със съображение 14 от същия Регламент трябва да се тълкува в смисъл, че в случаите, когато закъснение от три или повече часа при пристигане, причинено не само от извънредно обстоятелство, което не би могло да се избегне със съобразени със ситуацията мерки и по отношение на което въздушният предприемач е взел всички необходими мерки за предотвратяване дори и на последиците му, но и от друго обстоятелство, което не попада в тази категория, закъснението поради първото обстоятелство трябва да се извади от общата продължителност на закъснението при пристигане на съответния полет, за да се прецени дали за закъснението при пристигане на този полет се дължи обезщетение по член 7 от този Регламент.

В решение от 13 юни 2024 г. на СЕС по дело C-411/23 е дадено тълкуване на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, а именно, че „всички необходими мерки“, които е длъжен да вземе въздушният превозвач, за да избегне настъпването и последиците от „извънредно обстоятелство“ по смисъла на тази разпоредба, могат да се сведат и до приемане на превантивна мярка, изразяваща се в поддържане в резерв на заместващ самолетен флот, при условие че тази мярка остава технически и икономически осъществима с оглед на капацитета на превозвача към релевантния момент.

От представените по делото писмени доказателства, а именно имейл кореспонденция, се установява, че в периода 09.05.2023 г. – 11.05.2023 г., е имало технически срив в софтуерната система на Гражданската въздухоплавателна администрация на Република Турция, поради което същата не е обработвала заявки за извършване на полети. От представените по делото писмени доказателства се установява още, че заявката на ответното дружество от 08.05.2023 г. е била върната на 09.05.2023 г. поради липса на печат върху застрахователния сертификат, след което, когато системата на турската авиация е била активна на 11.05.2023 г., заявката отново е била разгледана и отново е била върната, но този път поради непосочени под подписа на сертификата име и фамилия на подписалия се.

Видно от имейл, адресиран от обслужващ агент на летището в Кападокия до ответника, към 15.05.2023 г., 13:02 ч., заявлението за застраховка все още е било в процес на обработка. В този смисъл към 13:02 ч. в деня, в който е следвало да бъде изпълнен полетът, планиран за излитане от Варна в 10:35 ч., все още не е било налице необходимото разрешение, което е постъпило по-късно на същата дата.

От представеното становище от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ може да се извлече, че в базите данни на ДП РВД не са открити съобщения за промяна на типа и регистрационнип знак на въздухоплавателното средство, което 3 предполага, че полетът е изпълнен със същото въздухоплавателно средство, с което е бил планиран. Полетът е бил неколкократно преместен за ново разчетно време за начало на движението, като е индикирано излитане от летище Варна в 12:29 ч. на 15.05.2023 г. Нямало е съобщения до РВД, че полетът е обект на регулации, свързани с управление на потоците на въздушно движение, както и такива за затваряне на летище Невшехир Кападокия в деня, в който е изпълнен полета.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че за да отпадне отговорността на въздушния превозвач за отменен или закъснял полет, е необходимо както настъпване на причинило ги извънредно обстоятелство, така и предприемане от страна на превозвача на всички необходими и разумни мерки, за да избегне отмяната или закъснението, произтичащи от съответното извънредно обстоятелство, но въпреки взетите мерки, неблагоприятните последици от същото да не е възможно да се преодолеят. Неоснователно е възражението, че въздушният превозвач е положил необходимата грижа за своевременно извършване на полета, съобразно първоначалното разписание. Двукратното връщане на заявката за отстраняване на нередовности, първото от които е в деня непосредствено след възникване и узнаване от страна на ответника за проблема с функционирането на софтуерната система на турската въздухоплавателна администрация, сочи, че не са изпълнени надлежно задълженията за подготовка на изпращаните документи. Не могат да бъдат споделени и доводите на въззивника, от една страна, че констатираните нередовности са с формален характер, доколкото касаят основни реквизити, свързани с валидността на документа – подпис на автора и печат, и от друга страна, че изискванията са нововъведени от страна на турската въздухоплавателна администрация. Нещо повече, установява се, че извънредното обстоятелство от технически характер е преодоляно към 11.05.2023 г., от който момент до първоначално определените дата и час за излитане на полета турската въздухоплавателна администрация е имала на разположение достатъчно време да обработи и издаде необходимото разрешение за осъществяване на процесния полет, независимо от натрупания обем заявки и документи за обработка. Именно последващите действия на служителите на ответното дружество са възпрепятствали тази възможност, доколкото след първото връщане на заявката поради неизрядна документация, последните не са подходили с достатъчно внимание и прецизност, за да не допуснат повторна нередовност, а е последвало именно повторното връщане на заявката, като и в двата случая основанието е било липсващ реквизит в застрахователния сертификат.