Решение № 2155 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2155 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100503480 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 22587/12.12.2024 г. по гр. д. № 38896/2024 г. по описа на СРС, 128 състав е отхвърлен предявеният от Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.****, чрез адв. А. Х., АК – Варна, против Х. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, установителен иск по чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.51, ал.1 и чл.48, ал.3 от ЗУЕС за признаване за установено по отношение на Х. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.****, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12046/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата 235.89 лева, представляваща неплатен остатък от първоначално заявеното в заповедното производство задължение, за периода 01.05.2023 г. до 01.11.2023 г. за месечни вноски към етажната собственост, за ремонт на покрив и за боядисване на входа, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.02.2024 г., до изплащане на вземането. С Решение № 22587/12.12.2024 г. Х. Р. К. е осъден да заплати на Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.****, сумата от 205.06 лв., представляваща направени от последната разноски по ч.гр.д.№ 12046/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, съобразно изхода на делото.

Против решението е подадена въззивна жалба с вх. № 58/02.01.2025 г. от Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к.****, чрез адв. А. Х., АК – Варна, в която се 1 излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че искът е недоказан по размер, като е приел, че не са представени доказателства относно притежаваните от ответника идеални части в общите части на процесната етажна собственост. Посочва, че в нито един етап от съдебното производство ответникът не е оспорил притежаваните от него идеални части в общите части на етажната собственост и първоинстанционният съд няма право по свой почин и служебно да иска доказателства за начинът на определяне на дължимата сума, без изрично възражение в тази насока. Сочи, че по делото са представени Протокол от присъстващи на Общо събрание на Етажната собственост от 04.05.2023 г. и Протокол от Общо събрание на Етажната собственост 30.03.2023 г., където посочените идеални части, притежавани от Х. Р. К., са 5,03%. Посочените документи са подписани от ответника и неоспорени от него. Счита, че предвид липсата на възражения за размера на задължението, наличието на неоспорени доказателства за размера на идеалните части и липсата на възражения против тях, в решението си съдът неоснователно е приел, че не са представени доказателства за притежаваните идеални части. Твърди, че в случай, че задължението за ремонт на покрив е изчислено при приложен процент от 4,35% ид.ч. от общата сума в размер на 5950 лв., то действително дължимата от Х. К. сума за ремонт на покрив би била в размер на 299,29 лв. – повече от размера на претендираните суми. Моли въззивния съд да отмени Решение № 22587/12.12.2024 г. и да постанови такова, с което да установи, че Х. К. дължи на Етажната собственост сума в размер на 235,89 лв., представляваща остатък от първоначалната обща сума за месечни вноски 01.05.2023 г. – 01.11.2023 г., вноски за боядисване на входа и ремонт на покрива, цялата в общ размер на 927,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли да се присъдят сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 57109/18.02.2025 г., подадена от Х. Р. К., с който заявява, че решението е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не са представени доказателства относно притежаваните от него идеални части в общите части на процесната етажна собственост, като доказателство за това е приложеният различен процент идеални части за всеки един от двата разхода, съответно искът не е установен по размер. Счита, че искът е недоказан и по представените по делото документи – в приложеният Протокол от Общото събрание на етажна собственост от 04.05.2023 г. и в Протокол от Общото събрание на етажна собственост от 30.03.2023 г. оспорва да е положен неговият подпис, а към Протокол от 27.12.2024 г. липсват декларации на неприсъствалите лица и решенията на Общото събрание съгласно последния Протокол са взети от 19,7%, което е под необходимия минимум от 26% от общите части съгласно чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС. Моли да се потвърди Решение № 22587/12.12.2024 г. като правилно и обосновано. Настоява да се приложи оригиналният Протокол от 04.05.2024 г., както и да се направи графологична експертиза на същия.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и 2 обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр. д. № 38896/2024 г. по описа на СРС, 128 състав е образувано по искова молба, подадена от Етажна собственост на сграда с адрес гр.София, ж.к. ****, чрез адв.Х. със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Оборище“ № 9, офис 1-партер, за признаване за установено на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.51, ал.1 и чл.48, ал.3 от ЗУЕС по отношение на Х. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, че дължи на ищеца сумата, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 12046/2024 г. по описа на СРС, а именно: сумата 235.89 лева, представляваща неплатен остатък от първоначално заявеното в заповедното производство задължение, за периода 01.05.2023 г. до 01.11.2023 г. за месечни вноски, ремонт на покрив и за боядисване на входа, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.02.2024 г., до изплащане на вземането.

Ищецът посочва, че настоящата искова молба е подадена на основание ч.гр.д. № 12046/2024 г. по описа на Софийски районен съд и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Етажна собственост гр. София, ж.к. ****, действаща чрез управителя на избрана фирма професионален домоуправител „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, Александър Александров Доценко, е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на която е образувано ч.гр.д. № 12046/2024 г., с което Софийски районен съд е издал заповед за изпълнение, като е осъдил ответника Х. Р. К. да заплати на кредитора Етажна собственост гр. София, ж.к. **** сумата от 927,50 лв. за задължения към Етажна собственост. Твърди, че в рамките на преклузивния срок е подадено възражение от страна на законен представител на ответниците срещу издадената заповед за изпълнение, което обуславя правния интерес да предяви иск за установяване на съществуването на вземането.

Ищецът твърди, че на 04.05.2023 г. Етажна собственост на адрес: гр. София, ж.к. **** е провела надлежно Общо събрание и след валидно взето решение е сключила договор за управление и поддръжка с „Профешънъл Сървиз“ ЕООД, представлявана от управителя Александър Александров Доценко. Същият договор е удължен с Анекс между страните. На следващо място, на проведено Общо събрание на Етажната собственост от 30.03.2023 г., както и на последващо такова от 04.05.2023 г. е взето решение да бъде извършен ремонт на покрива, както и да бъде направен ремонт на общите части /боядисване/. Сочи, че с Протокол от 04.05.2023 г. такса изпълнител е определена да бъде в размер на 6 лв. на апартамент, а въз основа на Приложение № 3 към Договора се събират по 3,50 лв. такса режийни на обитател. Счита, че решенията на Общото събрание са взети валидно и законно, не са оспорени и следва да породят правни последици. Към момента на подаване на искането за издаване на Заповед за изпълнение ответникът е дължал на Етажна собственост обща сума в размер на 927,50 лв., формирана като сбор от вноската за боядисване на входа в размер на 553,18 лв., ремонт на покрив в размер на 258,82 лв. и дължимите месечни вноски 3 за апартамент с трима обитатели за периода от 01.05.2023 г. – 30.11.2023 г. в размер на 115,50 лв. Месечните вноски са формирани както следва – 6 лв./апартамент – такса изпълнител, 3,50 лв./обитател – режийни. Признава се, че след подаване на искането, на 30.04.2024 г. длъжникът е заплатил по банков път сумата от 691,61 лв., след което задължението му е намаляло до 235,89 лв. Моли съда да установи със съдебното решение, че ответникът Х. Р.

К. дължи на Етажна собственост гр. София, ж.к. **** сума в размер на 235,89 лв., представляваща остатък от първоначалната обща сума за месечни вноски 01.05.2023 г. – 01.11.2023 г., вноски за боядисване на входа и ремонт на покрива, цялата в общ размер на 927,50 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Претендира сторените по делото разноски, така и тези в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Х. Р. К., с който оспорва предявения иск. Възразява срещу начина, по който ищецът е разпределил извършените от него доброволни плащания за погасяване на твърдени от него вземания.

Оспорва законосъобразността на решенията, въз основа на които са възникнали претендираните от ищеца вземания. Счита, че представляващите етажната собственост не са спазили спрямо него и останалите неприсъствали на заседанията собственици и обитатели изискванията на чл. 16, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, като не са приложили нито един от предвидените в цитираната разпоредба уведомителни способи. Не са доказани в достатъчна степен законосъобразността на проведените заседания на Общите събрания на ЕС както по отношение на необходимите за валидно вземане на решения кворум и мнозинство, така и по отношение на протоколирането. Сочи, че в Приложение № 1 към Протокол от 30.03.2023 г. е приложен списък на присъстващите собственици, който списък е с Протокол от 12.04.2022 г. и датата е зачертана, съответно списъкът не е от въпросното събрание от 30.03.2023 г. Твърди, че на Общото събрание от 13.11.2023 г. упълномощени лица не са приложили съответните пълномощни пред Общото събрание, което прави събранието нелегитимно. Признава, че е отказал заплащане на сумата от 553,88 лв. за ремонт на входа, като обосновава отказа си поради непредставяне на писмена оферта от конкретна фирма, както и че никога не му е представен писмен договор с фирмата, извършила ремонта. Твърди, че ремонта не е извършен качествено, и като доказателство прилага снимки.

В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен. Приел е, че с възражение от 23.04.2024 г. ответникът е оспорил вземанията с мотив, че е имал желание да заплати задълженията си с изключение на това за боядисване на входа, което оспорил поради некачествено извършване на ремонта. Съдът е приел за безспорно между страните, че ответникът е собственик на апартамент № 3, находящ се в сграда с адрес гр. София, ж.к. ****, ат. 1, че с Решение на Общото събрание на етажната собственост по т.2, материализирано в протокол от 30.03.2023 г., е приета предложена оферта за ремонт на общите части на сградата на стойност около 11 000.00 лв., която сума следва да се разпредели между етажните собственици съобразно притежаваните от тях 4 идеални части, че с решение на ОС от 04.05.2023 г. е прието да се извърши ремонт на покрива на стойност 5650.00 лв., заедно с още 300.00 лв. авансово заплатени от етажния собственик А.А., съобразно предложена оферта, както и да се сключи договор с „Профешънъл сарвисиз“ ЕООД при условията, заложени в офертата, а именно 6 лв. домоуправителски услуги на апартамент; 5.50 лв. за почистване на обитаем апартамент съобразно броя живущи, а таксата на поддържане на общите части да се разпределят пропорционално на броя живущи. По същество районният съд е приел, че законосъобразността на взетото решение на ОС на ЕС може да бъде проверена само от съда по реда на чл. 40 от ЗУЕС. Тъй като по делото липсват представени доказателства, а и не се твърди процесните решения да са били оспорени по предвидения в чл.40 от ЗУЕС ред и да са отменени, същите обвързват всички собственици на индивидуални обекти в процесната етажна собственост, какъвто е и ответникът. По-нататък съдът е приел, че за периода от 01.05.2023 г. до 30.11.2023 г. за ответника е възникнало задължение да заплати 7 месечни вноски за поддръжка и управление на етажната собственост в размер на 115.50 лв. /6.00 лв. такса за изпълнител и 3х3.50 лв. за режийни за всеки един от месеците/. Приел е, че възраженията на ответника, че той не дължи определените от ОС вноски, тъй като ремонтът на общите части на сградата не е извършен качествено, са ирелевантни за спора. При наличието на взети решения от ОС в тази насока, за етажните собственици, сред които е и ответника е възникнало задължение за заплащане на част от разходите за ремонт на общите части и на покрива на сградата, съразмерна с ид.ч., които притежават от сградата. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства относно притежаваните от ответника ид.ч. в общите части на процесната етажна собственост, както и че е приложен различен процент ид.ч. на ответника за всеки един от двата разхода – за ремонт на покрива и на общите части. Така, за да се формира задължение за ответника за ремонт на покрива от 258.82 лв., към стойността на СМР от 5950 лв. /офертната цена от 5650 лв. и 300 лв., които е прието да се възстановят на заплатилия ги авансово етажен собственик А.А./, е бил приложен процент ид.ч. 4.35%. Задължението за ремонт на общите части /вкл. и боядисване на входа/ от 553.18 лв. пък е формирано като към общата сума на този разход от 11 000.00 лв. е приложен процент ид.ч. от 5.03%. С оглед на това районният съд е приел, че искът макар и да е доказан по основание, е неустановен по размер. Съдът е съобразил, че ответникът е заплатил на ищеца от общото задължение от 927.50 лв. сумата от 691.61 лв.