Определение № 429 от 15.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Смолян, 15.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Полина П. Бешкова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20265400500365 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 във връзка с чл. 419 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба , подадена от адв.Ст. Н. , в качеството и на пълномощник на С. Б. срещу разпореждане за незабавно изпълнение , инкорпорирано в издадена Заповед № 40/06.07.2026г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена по ч.гр.дело 241/2026г по описа на РС-Златоград .В жалбата е посочено, че св.Б. е получила издадената заповед за незабавно изпълнение на 17.08.2026г с връчване на поканата от ЧСИ Ст.Б..В полза на заявителя Ти Би Ай Банк ЕАД е издадена посочената заповед за незабавно изпълнение , като се твърди, че същата заповед е издадена въз основа на недействителен договор за потребителски заем и нищожни клаузи в договора за кредит, касаещи сключването ан задължителна застраховка за защита на кредита и сметките и клауза регламентираща размер на договорната лихва .подробно в жалбата са изложени твърдения относно сочената недействителност на договора за заем съгласно Закона за потребителския кредит и нищожността на клаузи , регламентиращи заплащането на възнаградителна лихва и застрахователна премия .Поискано е от съда да отмени обжалваното разпореждане и да обезсили изпълнителния лист.

В срока по чл. 276ал.1 от ГПК не е подаден писмен отговор от заявителя Ти Би Ай Банк ЕАД .

След като се запозна с приобщените доказателства и становищата на страните , съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по ч.гр.дело 241/2026т по описа на РС-Златоград е образувано по заявление на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 т.2 от ГПК срещу 1 длъжника С. Б. .Претендирани са дължими вземания по Договор за потребителски кредит , включващи главница в размер на 1961,25 евро, ведно със ЗЛ , считано от 06.07.2026г, договорна лихва в размер на 530,36 евро за периода от 15.08.2025г до 27.05.2026г и мораторна лихва от 79,35 евро за периода от 15.08.2025г до 25.06.2026г .В заявлението е посочено , че на 27.05.2026г е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по ДПК , като е представено извлечение от счетоводни книги, които установяват вземане на банката.

На 06.07.2026г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за претендираните вземания от заявителя , ведно с ИЛ .Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 17.08.2026 от ЧСИ Стилиян Б. , като пред същия е образувано изпълнително дело с номер 1647/2026г във връзка с издадения изпълнителен лист от РС-Златоград.

На 17.08.2026г е направено искане за спиране на изпълнението, като на основание чл. 420 ал.2 от ГПК съдът спрял изпълнението с определение с рег. номер 291/24.08.2026г.

От приложените документи към заявлението се установява , че на 26.05.2023г в гр.Перник е сключен Договор за потребителски кредит между "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД и С. Б..В договора е отразено , че на Б. е отпуснат кредит в размер на 3000 лева , а общият размер на кредита възлиза на 4914,40 лева, включващ и застрахователна премия по застраховка "Защита на кредита и сметките" в размер на 1913,40 лева.Предоставеният кредит следвало да бъде погасен на 60 равни месечни вноски по 171,61 лева с дължима обща сума за плащане от 10296,39 лева и дата на последно плащане 15.06.2028г.В договора е посочено, че ГПР е 38,59 процента , а ГЛП е 34,12 процента.

Длъжникът е преустановил плащанията по договора/за три поредни месечни вноски/ , като същият е обявен надлежно за предсрочно изискуем.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира , че подадената частна жалба е процесуално допустима, като е подадена в срок.

Разгледана по същество ЧЖ е основателна , предвид на следното:

Длъжникът Св.Б. е подала ЧЖ срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение .В производството по чл. 419ал.3 от ГПК съдът проверява дали документът по чл. 417 ал.1 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане , включително и дали вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Въззивният съд намира, че в сключения Договор за потребителски кредит от 26.05.2023г се съдържа неравноправна клаузи по смисъла на чл. 143 ал.1 от Закона за защита на потребителите .Съгласно същата норма неравноправни клаузи са тези уговорки във

2 вреда на потребителя, която не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В процесния договор се съдържа клауза /7.2.3/ за заплащане на застрахователна премия от потребителя в размер на 1913,40 лева, която сума е преведена от Кредитора за сметка на потребителя по сметка на съответния застраховател .Същата сума /застрахователна премия/ не е включена в ГПР и при включването и се получава действителен ГПР в размер на 185 процента .

Застрахователната премия представлява разход, който на основание параграф 1 т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включен в ГПР , съгласно чл. 19 ал.1 от ЗПК.В процесния случай това правило не е спазено.В подобен смисъл е и Определение № 3345 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1614/2025 г., I т. о., ТК, касаещо идентичен случай с настоящия .

В Договора за потребителски кредит се съдържа неравноправна клауза, касаещи действителния размер на ГПР по договора за кредит.Същата клауза/чл. 10/ нарушава принципа за добросъвестност, като въвежда потребителя в заблуда и накърнява правата му.

Неточното посочване на реалния ГПР представлява и основание за недействителност на договора за потребителски кредит, като в тази ситуация потребителят дължи връщането на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

При това положение следва да се отмени обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение .

Съдът няма правомощия да обезсили издадения изпълнителен лист , като единствената последица от отмяната на незабавното изпълнение е , че същата не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по чл. 422 ал.1 от ГПК /Решение № 17/07.02.2018г на ВКС по т.д № 539/2017г , Второ т.о./.

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 7,67 евро във връзка с заплатената ДТ по делото .

От жалбоподателя се претендират разноски за адв.възнаграждение в размер на 450 евро, като това искане следва да се остави без уважение., предвид на следното:По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 13.08.2026г.Предмет на последния договор е оказване на съдействие и процесуално представителство по ч.гр.дело 241/2026г по описа на РС-Златоград и последващи производства.В договора е посочено, че е заплатена сума в размер на 450 евро за процесуално представителство по гражданското дело.От съдържанието на същия договор не може да се направи категоричен извод, че заплатеното възнаграждение от 450 евро, заплатено четири дни преди връчването на заповедта за незабавно изпълнение , касае именно подаването на процесната частната жалба.Същият договор е послужил като основание за претендиране на същите

3 разноски и в производството по чл. 420 от ГПК.

При това положение не следва да присъжда претендираното адв.възнаграждение , доколкото не може да се определи размерът на заплатеното адв.възнаграждение за подадената частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.По заповедното производство са извършени множество действия от процесуалния представител на длъжника , включително проучване на делото, подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, подаване на искане за спиране на изпълнението , подаване на ЧЖ срещу разпореждането за незабавно изпълнение и т.н.Съдът не е в състояние да определи какво точно възнаграждение се дължи за всяко едно от тези действия и да присъди частта от заплатеното адвокатско възнаграждение , съответстваща на положения труд от адвоката по настоящото дело .

Воден от изложеното и на основание чл. 419 ал.3 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение , инкорпорирано в издадена Заповед № 40/06.07.2026г за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК , издадена по ч.гр.дело №241/2026г. по описа на РС-Златоград.

ОСЪЖДА ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД-гр.София ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Б.

ЕГН ********** дължимите се разноски за въззивното производство в размер на 7,67 евро-заплатена ДТ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4