Решение № 203 от 09.06.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. гр.Велинград, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20265210100001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от ищците Е. Д. П. с ЕГН ********** и съпруга й П. З. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Димитровград, ***, вх. А, ет. 4, ап. 14, представлявани от адв. Д. К., АК Пазарджик, срещу Н. С. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Велинград, *** и С. С. Т. с

ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

Ищците твърдят, че са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес на имота ул. Владимир Маяковски № 3, с номер по предходен план парцел IX – 2613, в кв. 198 по регулационния план на гр. Велинград, одобрен през 2014 г. Правата им били придобити, както следва: Е. П. по дарение от родителите й, обективирано в нот. акт № 182, том 2, дело 1552/14.07.1997 г. по описа на РС Велинград – ½ ид. ч. от имота, а П. П. по силата на продажба, обективирана в нот. Акт № 1295/12.007.2019 г. на другата ½ ид. ч.

Твърдят, че при снабдяване на ищците със скица за собствения им имот, установили, че същият не бил в пространствените граници, в които се владеел от тях. Част от имота им с размер на 10,43 кв. м. бил присъединен към имот с идентификатор ***, собственост на ответниците. Частта, предмет на настоящия спор, представлявала правоъгълник, ситуиран в югозападния край на дворното място, като в тази част имало разположени стълби и навес, ползвани и владени от ищците, които изпълнявали и функцията на ограда със 1 съседния имот, собственост на ответниците.

Сочат, че грешката не могла да бъде отстранена по административен ред, тъй като ответницата С. Т. входирала възражение срещу проекта за частично изменение на ПУП, поради което била издадена заповед за отказ за изменение на картата. Имало развило се съдебно производство пред административен съд, в което била потвърдена заповедта на кмета, тъй като било налице спор за материално право.

Твърдят също, че семейството им владеело имота още от купуването му през 1959 г. Съгласно регулационния план на гр. Велинград от 1957 г., имотът собственост на ищците, за който регулацията била приложена през 1959 г., като процесното място било в пределите на парцела. С регулационния план от 1983 г. мястото отново било в пределите на имота на ищците. Вече с регулационния план, одобрен с решение 29/30.01.2014 г., процесната част от имота била присъединена към имота на ответниците, като грешката била пренесена и в регулационния план от 2018 г.

Молят съда, да признае ищците за собственици, по отношение на ответниците, върху реална част с площ от 10,43 кв. м., погрешно заснета в кадастралната карта на гр. Велинград в границите на имот *** – собственост на ответниците, вместо в границите на имот *** – която част съгласно регулационния план от 1957 г., пространствено попада в парцел IX – 2401, в кв. 198, по плана на гр. Велинград, за който регулацията е приложена през 1959 г., и която част се е владяла, както от праводателите на ищците, така и от самите тях до момента на подаване на исковата молба.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. Т.. Преди първото по делото съдебно заседание е постъпила изрична молба от ответника, с която заявява, че не оспорва иска, т. е. признава последния.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. С. Т., с ЕНН **********, с който признава предявения иск и моли същият да бъде уважен, както и да не бъде осъдена да заплаща разноските по делото, предвид процесуалното й поведение.

Съдът, като се запозна с приложените и приети писмени доказателства, и изразеното искане на ищците за постановяване на решение при признание на иска, намира за установено следното:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.

В първото открито заседание по делото съдът е определил, че ще се произнесе с решение при признание на иска, с оглед твърденията на страните и признанието на иска като безспорни следва да се считат всички факти, включени във фактическия състав на спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а ответната 2 страна признава право, с което може да се разпорежда.

На основание чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска, с оглед на горното, съдът счита така предявеният иск за основателен.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските, сторени от ищците в настоящото производство.

Отвтеницата С. Т. иска от съда да не се осъжда да заплаща разноски на ищците, поради изричното признание на иска от нейна страна. На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Съдът счита, че не е налице тази хипотеза, тъй като, за да е осъществен състава на възлагане на разноските в тежест на ищците, освен изричното признание на иска е необходимо и осъществяване на втора предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, което според настоящият съдебен състав не е налице, доколкото видно от Решение № 2579/10.06.2025 г., постановено по адм. д. № 257/2025 г. по описа на АС Пазарджик, че е било налично спорно правоотношение между страните по настоящото дело. Важно е не само процесуалното поведение на ответниците в настоящото производство, а и извънпроцесуалното – последните са оспорвали правата на ищците извън делото. С оглед на горното следва да се осъдят ответниците да платят на ищците сумите от 409,03 евро адвокатско възнаграждение, както и 25,56 евро – държавна такса за образуване на делото и 5,11 евро държавна такса за вписване на исковата молба.

Ищците са направили и разноски за хонорар на вещо лице, в размер на 300 евро, които обаче не следва да се възложат в тежест на ответниците, тъй като съдът е прекратил съдебното дирене, а посочената сума подлежи на връщане на ищците след депозиране на изрична молба за това, в която да се посочи и банковата сметка.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Е. Д. П. с ЕГН ********** и П. З. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Димитровград, ***, вх. А, ет. 4, ап. 14 срещу Н. С. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Велинград, *** и С. С. Т. с ЕГН

**********, с адрес: гр. Велинград, ***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от 10,43 кв. м., ситуирана в югозападния край на дворното място, погрешно заснета в кадастралната карта на гр. Велинград в границите на имот *** – 3 собственост на ответниците, вместо в границите на имот *** по КККР на гр. Велинград, която част съгласно регулационния план от 1957 г., пространствено попада в парцел IX – 2401, в кв. 198 , по плана на гр.

Велинград, за който регулацията е приложена през 1959 г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. С. Т. с ЕГН **********, с адрес гр. Велинград, *** и С. С. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, да заплатят на Е. Д. П. с ЕГН ********** и П. З. П. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.

Димитровград, ***, вх. А, ет. 4, ап. 14, разноски в общ размер на 439,70 евро/четиристотин тридесет и девет евро и седемдесет цента/ по гр. д. 1/2026 г. на РС Велинград.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред ОС Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 4