Решение № 78 от 05.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Плевен, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500034 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17, ал.

5 от ЗЗДН.

С решение №2058/23.12.2025г., постановено по гр.д.№4873/2025г. по описа на РС – Плевен, постановено по реда на чл. 15 от Закон за защита от домашно насилие, състав на същия съд е постановил мерки за защита на осн. чл. 5, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва: задължил на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН, П. Ц. И., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо малолетното дете В. И. П., ЕГН **********; забранил на осн. чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, на П. Ц. И., ЕГН **********, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 20 /двадесет/ метра малолетното дете В. И. П., ЕГН **********, жилището, в което то понастоящем живее - с.***, обл.Плевен, ул.***, както и училището на детето, за срок от 10 месеца; забранил на осн. чл. 5 ал. 1 т. 4 от ЗЗДН, на П. Ц.

И., ЕГН **********, ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с малолетното дете В.

И. П., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 10 месеца.

Като изключение от посочените забрани по чл. 5 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, съдът постановил, че П. Ц. И., ЕГН **********, следва да осъществява контакти с малолетното дете В. И. П., ЕГН **********, всеки понеделник и петък от съответната седмица на съответния месец в годината, от 16.00 ч. до 1

17.00 ч. в ЦСРИЖДПН – Плевен, в присъствието на психолог, служител в центъра.

На осн. чл. 5 ал. 1 т. 5 от ЗЗДН, съдът постановил временно местоживеене на детето В. И. П., ЕГН **********, при бащата И. Т. П., ЕГН **********, в с. ***, обл.Плевен, ул.***, за срок от 9 месеца, считано от 19.01.2026г. – датата на изтичане на мярката по същата разпоредба, постановена със Заповед за защита по гр.д. № 4047/2024г. на ПлРС.

На осн. чл. 5 ал. 1 т. 8 от ЗЗДН съдът насочил В. И. П., ЕГН **********, като пострадало дете, към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви на насилие, в Център за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца, преживели насилие към Комплекс за социални услуги за деца и пълнолетни лица, гр. Плевен.

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН съдът осъдил П. Ц. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 78 ал. 1 във вр. с ал. 5 от ГПК съдът осъдил П. Ц. И., ЕГН **********, от гр. Плевен, ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Т. П., ЕГН **********, от с. ***, обл.Плевен, ул.***, направени в производството разноски в в размер на 1300.00лв.

Срещу съдебното решение е постъпила въззивна жалба, депозирана от П. Ц. И., ЕГН:**********.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с постановените мерки за закрила. Прави се искане съдът да определи други по-леки мерки за закрила, като определи детето да преспива в дома на майката. Сочи се, че майката и детето са установили силна и трайна емоционална връзка и раздялата им влияе негативно както на детето, така и на майката. В допълнително постъпили молби са отправени доказателствени искания съдът да изиска служебно всички доклади от „Жертва на домашно насилие над жени и деца“ – гр. Плевен от дата 15.12.2024г. до настоящия момент; всички присъди на молителя И. П. по наказателни дела; становище от училището, в което учи детето, относно родителския капацитет на майката и бащата; да се изискат оценките, забележките и грамотите от 21.10.2025г. , откакто детето е при бащата, както и да се изискат оценките, забележките и грамотите на детето от трти клас, откакто детето е при майката.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН въззиваемата страна И. Т. П., ЕГН:

********** в качеството си на законен представител на малолетното дете В.

И. П., ЕГН: ********** е депозирал отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. М. К.. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба, както и на доказателствените искания.

По същество е отправено искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт.

В открито съдебно заседание въззивния жалбоподател се явява лично и 2 със служебно назначения адв. Г. Г., която поддържа въззивната жалба. В хода на устните състезания чрез пълномощника си пледира за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се остави депозираната молба по ЗЗДН без уважение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата страна се преставлява от адв. М. К., която оспорва въззивната жалба. Прави искане съдът да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира разноски.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Плевенски окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира, че въззивната жалба, депозирана от П. Ц. И., е подадена в законоустановения седемдневен срок по чл.17, ал.1 от ЗЗДН, съобразена е с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което е процесуално ДОПУСТИМА И РЕДОВНА.

Разгледана по същество, ВЪЗЗИВНАТА

НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

ЖАЛБА е

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1а от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Според настоящият въззивен съдебен състав първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, е описана вярно, изчерпателно и точно в обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Като допълнение към изложените от първоинстанционния съд правни доводи, следва да се посочи, че са неоснователни доводите в жалбата за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Първоинстанционният съд е събрал всички относими и необходими доказателства, като е съдействал на страните за изясняване на делото от фактическа страна, разпоредил е извършването на необходимите справки, приложени и приети сред доказателствения материал, извършил е и оценка на риска на всеки един от молителите. Изслушани са всеки един от молителите по реда на чл. 176 ГПК.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не са налице доказателства за извършен акт на домашно насилие по отношение на 3 малолетното дете В.. В процесната хипотеза молителят е установил твърденията си за конкретни действия на ответното лице, ангажирайки съответните доказателства.

За твърдените актове на домашно насилие молителят е представил декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която е посочил, че при вземането му на 06.06.2025 г. детето му споделило, че в края на учебната година между 16.05.2025 г. и 05.06.2025 г. една вечер било попитано дали има домашно, объркало се и отговорило, че има, но после отговорило, че няма и това ядосало майката. Детето разказало, че майката я обвинила, че лъже, ударила и шамар, от който детето си ударило главата в музикална колона. Майката издърпала тениската, която детето държало в ръце и я хвърлила на земята, но тя паднала в кофата с вода на кучето им. Тогава майката заповядала на детето да извади тениската, да я изстиска, и да изпие водата на кучето. Детето се захласнало от плач, не можело да си поеме въздух, било в шок, а майката започнала да я блъска към терасата. Детето отказало да пие от водата на кучето, майката я блъснала така, че детето е паднало на земята, хванала я за косата и я влачила из стаята. Посочено е също, че след като бащата осъществил летния си режим на лични контакти с детето и го връщал на майката на 03.08.2025 г., детето помолило майка си да остане при него още един месец, тъй като преди това майката казала, че ако то желае - може да остане още един месец. При въпроса на детето, майката се нахвърлила с обвинения и нападнала вербално детето, като му казала: „Защо да те оставям при баща ти, за да учи да лъжеш ли? Ти си лъжкиня. Баща ти те учи да лъжеш. Ще те вкарам в съда. Ти ще си кажеш всичко в съда. Съда е определил аз да решавам всичко за теб.“ Пред детето ответницата извикала на висок тон: „Ти нямаш никакви права над нея.“ В декларацията се сочи, че вследствие на това поведение на майката, детето се уплашило, заплакало с глас и започнало да го моли да не я оставя там.

Молителят и направил забележка, че детето има нужда от добро отношение, но майката ставала по-агресивна, повишавала тон, сипела заплахи и обвинения, продължавала с подигравателното си поведение относно състоянието на детето. Той се опитал да успокои детето, но майката казала, че вече е станало 19 ч. и от тук нататък не е негова работа какво се случва с детето, като той си тръгнал без да успее да успокои В..

Съдебната практика утвърждава като преобладаващо разбирането, че молителят следва да докаже твърдените актове на насилие, включително като използва като доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. На тази декларация, с оглед специфичния характер на отношенията, за които се търси защита, законодателят, в чл.13 ал.3 от ЗЗДН, е придал особена доказателствена сила в процеса. Тя представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, както е в случая - посочване на датата, мястото и конкретните действия, с което е извършено домашното насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН и няма други събрани преки доказателства. Когато ответникът оспорва да е извършил акт на домашно насилие, както е в случая, в негова 4 тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията. Такова оборване в настоящото производство не е проведено.

Съдът счита, че от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност, както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която има самостоятелна доказателствена стойност, може да се направи обоснован извод за извършено над пострадалото лице от въззивника домашно насилие, по времето и начина, описани в молбата, както правилно е прието от първоинстанционния съд.

Събразявайки доводите, изложени във въззивната жалба, въззивния съд намира, че оплакванията на въззивницата са неоснователни.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства, противоречията в свидетелските показания, като е изложил обосновани изводи относно факта на извършен акта на домашно насилие.

По отношение на степента на доказване е важно да се има предвид, че с делото Luca срещу Република Молдова, жалба № 55351/2017 г., решение от 17 октомври 2023 г., ЕСПЧ изрично подчертава, че по отношение на заповедите за защита не се изисква стандартът на доказване от наказателното право (отвъд всяко съмнение), който се приема за изключително висок (§ 71).

В подкрепа на изложеното в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗД са приобщени както писмени, така и гласни доказателства.

По повод поведението на майката спрямо малолетното дете В. И. П., ЕГН ********** бащата И. Т. П., ЕГН ********** е подал множество сигнали съответно до ДСП-Плевен, за това, че е взел детето за лични контакти на 06.06.2025 г. в много лош и занемарен външен вид и за това, че то му е споделила случката, при която е била ударена от майка си по главата, карана да пие водата на кучето, както и случай, при който майката е счупила таблет в главата му, че е било учено от майка си на реплики, които трябва да му казва, които били написани на лист и то трябвало да ги учи наизуст. В сигналите е посочено, че след като върнал детето на майка му, то му се обадило по телефона на баща си, че стои само, че иска да общува с него, но се страхува от гнева на майка си. На 13.06.2025 г. молителя е подал сигнали до РП-Плевен, в един от които е посочил разказаното му от детето при вземането на 06.06.2025г. и е поискал да се предприемат мерки за преустановяване на системния тормоз над детето. Представена е молба от 16.06.2025 г. пред ДСППлевен, с която той е поискал да бъде известен за предприетите действия, тъй като има притеснения за детето.