Решение № 1586 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110103846 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „**********“ ЕАД срещу С. Е. Т. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми по Общ рамков договор индивидуализиращ се с № 505967993 от 21.07.2021 г. и партида № *******, както следва:

-по Приложение 1 на 19.01.2022г. за услуга ********* (мобилен номер) с план ****** 35,99, сумите, 123.01 евро /240.59лв./ – дължима за електронни съобщителни услуги за периода 03.12.2021г. - 02.05.2022г., от която 85,32 евро /166.87 лева/ – месечни такси, както и дължимата лихва за забава върху тази сума за периода от 21.01.2022г. - 07.01.2025г. в размер на 24,02 евро /46,97 лева/ и 37,69 евро /73,72 лева/ – мобилен интернет в роуминг, както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 11,33 евро /22,16 лв./ за периода от 21.01.2022г. - 07.01.2025г.;

-по Приложение 1 на 19.01.2022г. за услуга ************* (телевизия) с план Smart TV 100+ , сумите, както следва: 8,92 евро /17.44 лв./ – дължима за сума за услугата за периода 03.01.2022г. - 02.05.2022г., както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 2,55 евро /4.99лв./ за периода от 25.02.2022г. - 07.01.2025г.

- 7,28 евро /14.23 лв./ - дължими такси за периода 03.03.2022 г. 02.04.2022 г., както и дължимата лихва за забава върху тази сума в размер на 1,99 евро /3.90 лв./ за периода от 25.04.2022г. - 07.01.2025г., ведно със законна лихва за забава върху главниците от датата на подаване на заявлението 1

10.01.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 680/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 319/2025 г. по описа на Районен съд – Варна.

В исковата молба се излагат доводи, че между страните е сключен Общ рамков договор индивидуализиращ се с № 505967993 от 21.07.2021 г. и партида № *******. Сочи, че във връзка със същия са предоставени комплексна мобилна услуга за мобилен № ********** и фиксирана услуга телевизия № *************, във връзка с които за отчетен период от 03.12.2021 г. до 02.05.2022 г. са натрупани задължения в общ размер на 272,26 лева, както и законна лихва за забава от 78,02 лева за периода от 21.01.2022 г. до 07.01.2025 г. Сочи, че за сумите е издадена заповед по ч. гр. д. № 319/2025 г. по описа на Районен съд – Варна. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. С уточнителни молби от 16.04.2025 г. и от 07.05.2025 г. ищцовото дружество е формулирало петитуми на исковете съобразно издадената заповед за изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен от страна на ответника – С. Е. Т., чрез адв. И., в който се излагат доводи за допустимостта и неоснователността на исковете. Сочи, че е сключила договор на 21.07.2021 г. с ищцовото дружество за мобилни услуги. Излага доводи, че на 19.01.2022 г. е посетила офис на „******“ ЕАД и е подписала документи във връзка с прекратяването на договора, доколкото е заминала в Германия.

Твърди, че не е използвала услуга телевизия, че не й е било предоставено устройство. Оспорва дължимостта на сумата за събиране на дължими суми.

Възразява за погасяване по давност на исковите претенции на основание чл.

1 1 1 о т ЗЗД. Сочи, че договорът нарушава материални разпоредби и противоречи на добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 319/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за тези вземания. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.

Основателността на претенцията за заплащане на суми за мобилни услуги и телевизия е обусловена от наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на мобилни услуги и телевизия; 2) изпълнението на задължения по договора.

В производството е безспорно, че между страните в сключен Договор № 2

505967993 от 21.07.2021 г., със сключеното към него приложение № 1 от 19.01.2022 г. по повод предоставянето на мобилна услуга.

Договорът, ведно с приложенията към него е представен с исковата молба /л. 4.-8/. От съдържанието му става ясно, че мобилният оператор се е задължил да предостави на ответника услуга ****** 35,99 за мобилен номер **********, съгласно условията на тарифен план * при промоционална месечна абонаментна такса в размер на 35,99 лева с ДДС за първите 12 месеца от срока на договора, и стандартна месечна абонаментна такса в размер на 41,99 лева с ДДС. Видно от Приложение № 1 към договора е активирана телевизионна услуга срещу месечна абонаментна такса от 1 лев с ДДС за първите шест месеца.

Доколкото не е оспорен подписът на потребителя, поставен на приложение № 1 от 19.01.2022 г., касаещо предоставянето на телевизионна услуга, то следва да се приеме, че същото обвързва страните по договора.

Наведеното възражение в отговора на исковата молба в насока за непредоставяне на оборудване, не би могло да бъде споделено и да обоснове извод за липсата на предоставена възможност за използването на услугата, доколкото изрично в условията за използване е посочено, че услугата се използва посредством приложение, което се инсталира от абоната на смарт телевизора.

От изложеното следва, че за процесния период страните са били обвързани от облигационно отношение по повод предоставянето на мобилни услуги и телевизия. Възраженията на ответника, че на 19.01.2022 г. е подписала документи за прекратяване на договора за мобилни услуги, респ. че не е разбрала, че подписва договор за телевизионна услуга, са неподкрепени от доказателства. Независимо от дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, ответницата не е ангажирала доказателства за това, че не е разбрала, че сключва договор за телевизионна услуга, респ. че е прекратен договорът за мобилна услуга.

В производството е назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза. От същото се установява, че абонатът е титуляр на мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма ******* 14.99. Вещото лице е посочило, че начина на отчитане на потребените от ответника далекосъобщителни мрежи през отчетния период от 03.12.2021 г. до 02.05.2022 г. се осъществява автоматично, като предоставените услуги са оценени правилно. Изрично в отговор на третия въпрос експертът е заключил, че всички услуги по абонаментния план са предоставени и използвани в обема, в който са включени във фактурите.

От заключението по назначената допълнителна комплексна съдебнотехническа и оценителна експертиза, се установява, че по фактурата от 03.12.2021 г. са начислени такса за мобилни услуги от 12,49 лева, такса за интернет – 61,43 лева, по фактурата от 03.01.2022 г. – такса за мобилно услуги - 38,46 лева, активационна такса за телевизия – 9,55 лева, по фактурата от 03.02.2022 г. – мобилни услуги от 29,99 лева, такса за телевизия-2,49 лева, по фактурата от 03.03.2022 г. – мобилни услуги от 29,99 лева, такса телевизия3 2,49 лева и такса за събиране на дължими суми – 11,86 лева, по фактурата от 03.04.2022 г. – мобилни услуги – 30,98 лева и такса за телевизия – 2,57 лева.

Същевременно, предоставените електронни съобщителни услуги и телевизия са ползвани при условията на месечна абонаментна такса.

Последната се явява възнаграждение за правото на достъп до мрежата на оператора, предоставено чрез активиране на съответната услуга. В насока за съществуването на облигационно правоотношение между страните е и извършеното частично плащане от страна на потребителя по издадената фактура № 448468659 от 04.05.2022 г. от 6,50 лева. Следователно за процесния период несъмнено е възникнало задължение на ответника да заплаща уговорените с договора абонаментни такси.

Възнаграждението за използвани мобилни услуги, изчислено като сбор от фактурите в периода от 03.12.2021 г. до м. април 2022 г. и претендираната част от фактурата от 04.05.2022 г. /33,55 лева с ДДС и извършеното плащане от 6,50/, възлиза в общ размер на 135,41 лева. Съобразно извършените справки за реалното потребление на мобилен интернет в роуминг следва да се приеме, че е дължима и сумата от 61,43 лева – начислена такса за мобилен интернет, начислена във фактура № ********** от 05.01.2022 г.

С оглед на горното, искът за заплащане на суми за мобилни услуги и интернет се явява основателен до сумата в размер на 196,84 лева, респ. неоснователен до претендираната сума от 240.59 лева.

От подробната справка за потреблението, приложена към фактура № 0443702255 е видно, че е начислена сумата от 8,32 лева без ДДС във връзка със заплащането на активационна такса. Същата като основание се различава от вземането предметна на издадената заповед за изпълнение, поради което и не следва да бъде присъждана в настоящото производство. От подробната справка към фактура № 0445292559 е видно, че е начислена допълнителна услуга ******* TV (OTT TV) срещу сумата от 1,66 лева без ДДС.

Издадената от ищеца фактура сама по себе си не е основание за плащане – такова е доставката на услугата, а фактурите удостоверяват този факт за данъчни цели /Решение № 46 от 27.03.2008 год. на ВКС по т.д. № 454/2008 год., ІІ т.о./. Касае се за едностранно съставен от ищеца частен документ, който има единствено формална, но не и материална доказателствена сила.

Тъй като не се установява ответникът да е ползвал гореописаната допълнителна услуга, то следва да се приеме, че същият не дължи заплащане на начислената за тях цена в общ размер от 1,66 лева с ДДС.

Възнаграждението за използвани услуги за телевизия, изчислено като сбор от фактурите от 04.02.2022 г. /1,48 лева с ДДС/, 04.03.2022 г. /1 лев с ДДС/, 04.04.2022 г. /1 лев с ДДС/ и от 04.05.2022 г. /1,03 лева с ДДС/, възлиза в общ размер на 4,51 лева.

От гореизложеното следва, че претенцията с предмет незаплатена цена за предоставени телевизионни услуги по договора е доказано до сумата от 4,51 лева, респ. неоснователна за горницата до претендираните 17,44 лева.

Възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените искове, е неоснователно. Както по-горе бе изложено, 4 изискуемостта на вземането за дължими абонаментни такси за процесния период е настъпила след изтичането на 15 дни от издаване на най-старата представена от ищеца фактура от 05.01.2022 г., т. е. на 20.01.2022 г.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено по електронен път на 10.01.2025 г., т.е. преди изтичането на тригодишния давностен срок по чл. 111 от ЗЗД.

По повод на акцесорните искове за заплащане на обезщетения в размер на законната лихва за забава, съдът намира следното:

За да бъде уважен акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, трябва да се установи съществуването на следните материалноправни предпоставки: 1) наличие на неудовлетворено парично вземане в полза на ищеца; 2) ответникът да е изпаднал в забава.

Предвид частичната основателност на главния иск безспорно е налице неудовлетворено парично притезание в полза на ищеца. Съгласно т. 26.5 от Общите условия на ищцовото дружество /л. 14-34/ изискуемостта на дължимите суми за потребени мобилни услуги настъпва в 15-дневен срок след издаване на съответната фактура. Следователно от посочения момент ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху сумата за електронни услуги, съобразявайки падежа на всяка една от фактурите възлиза на 49.04 лева, респ. на 22,25 лева за задължението за мобилен интернет.