Решение № 112 от 04.05.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. гр. Добрич, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20253200500651 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба рег. № 1813/23.07.2025 год. и уточняваща молба с вх. № 290/23.01.2026 г., на Д. Н. Н. с ЕГН ********** от гр. Г. Т., ул. ***, чрез упълномощения адвокат И. Р. от АК – гр. Д., срещу решение № 57/08.07.2025 г. по гр. дело № 452/2024 г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево, с което въззивникът е осъден да заплати на П. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Д., ул.

***, сумите от: 3 500,91 лева /три хиляди и петстотин лева деветдесет и една стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022 г. – 2023 г. за отдадената под наем земеделска земя представляваща: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в землището на с. О., общ. Г. Т., обл. Д. с площ от 50 013 квадратни метра, по сключения между страните Договор за наем от 30.03.2022 г., както и законна лихва за забава считано от 01.01.2024 г. до 18.10.2024 г. в размер на 389,87 лева /триста осемдесет и девет лева осемдесет и седем стотинки/, ведно със законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; 1 190 лева /хиляда сто и деветдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски, от която: 190 лв. платената държавна такса, 1 000 лв. - адвокатско възнаграждение.

Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 1

23.07.2025 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 16.07.2025 г.

При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. Г. Ж., чрез упълномощения адвокат С. Х. от АК - гр. Д., според който подадената жалба е неоснователна, а постановеното решение на Районен съд - Генерал Тошево, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С определение № 7/07.01.2026 г. по същото дело ГТРС е оставил без уважение молбата, обективирана във въззивна жалба вх. № 1813/23.07.2025г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, за изменение на решението по делото в частта му за разноските. Посоченото определение не е обжалвано и влязло в сила.

Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при несъобразяване на ноторно известни на съдебната институция факти и обстоятелства, свързани с форсмажорни обстоятелства за месеците от май до ноември 2023 г. – неблагоприятните метеорологични условия, които, като условия на ползване на земята, определяли значително занижен размер на наемното възнаграждение за процесната стопанска година, равняващ се на 50 лв./дка. Тези форсмажорни обстоятелства са послужили като основание за предоговаряне параметрите на задължението на наемателя по идентични облигационни правоотношения.

На следващо място въззивникът обръща внимание на липсата на анализ от страна на първоинстанционния съд всички доказателства, ангажирани по делото. ГТРС е следвало да се съобрази с официалните данни на НСИ, които макар и да не са били приложени по делото, и въз основа на тях трябвало да приложи клаузата на чл. 5, ал. 4 от процесния договор, според която страните следвало да уговорят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение. Настоява се обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, с постановяване на ново за отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от П. Г. Ж., чрез адвокат С. Х., според който подадената жалба е неоснователна, а 2 постановеното решение на Районен съд – Генерал Тошево, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Претендират се сторените по настоящото дело съдебно-деловодни разноски за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано; волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.

Производството по гр. Дело № 452/2024 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево е образувано по искова молба на П. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ***, чрез упълномощения адвокат С. Х. от АК - Д., с която срещу Д. Н. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Г. Т., обл. Д., ул. ***, са предявени обективно съединени искове за заплащане на сумите от: 3 500,91 лева /три хиляди и петстотин лева деветдесет и една стотинки/, представляваща част от дължимо и незаплатено наемно възнаграждение за стопанската 2022 – 2023 г. за отдадената под наем земеделска земя представляваща поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в землището на с. О., общ.

Г. Т., обл. Д. с площ от 50 013 кв.м., по сключения между страните договор за наем от 30.03.2022 г., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на искова молба до окончателното изплащане на сумата; 389,87 лева /триста осемдесет и девет лева осемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на главното задължение, изчислено по размер на законната лихва за времето на забава, считано от 01.01.2024 г. до 18.10.2024 г. в размер на както и ведно със законната лихва, Претендират се и сторените разноски по делото.

Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани и в съдебно заседание, чрез упълномощения адвокат, по силата на договор за наем, сключен на 30.03.2022г. между страните, ответникът, като наемател е приел да обработва за срок от една стопанска година – 2022/2023 г., собствената на ищцата земеделска земя, а именно: поземлен имот с кадастрален идентификатор ***, находящ се в землището на с. О., общ.

Г. Т., обл. Д. с площ от 50 013 кв. метра. Съгласно уговореното между страните в чл. 5/1/ от договора за наем наемната цена за стопанската 2022/2023 г. е в гарантиран размер на 120 лева на декар за стопанската година или общо в размер на 6 001,56 лева, която съгласно чл.5/2/ следва да се заплати в срок до три месеца след изтичането на съответната стопанска година. Според чл.4/1/ 3 от сключения договор „Стопанската година по смисъла на този договор обхваща времето от 01 октомври 2022 г. до 01 октомври 2023 г., т.е. плащането на наемното възнаграждение е следвало да се извърши най-късно в срок до 01.01.2024 г.

До момента на завеждане на исковата молба ответникът е платил по 50 лева на декар от дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023 г., т.е. частично е изпълнил задължението си за плащане, като на 23.11.2023 г. е превел по банкова сметка на ищеца сумата от 2 500,65 лева. Ответникът дължи цялото наемно плащане от 120 лв./дка, като неплатеният остатък възлиза на 70 лева на декар или 3 500,91 лева, което задължение не е изпълнено.

Ищцата е отправила писмена покана, чрез ЧСИ Л. Т., с peг. № *** и район на действие районна на Окръжен съд – Добрич, до ответника с молба да бъде заплатен остатъкът от дължимото наемно плащане до 22.07.2024 г., която е връчена на 10.07.2024 г., но сумата не е изплатена в указания срок.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответникът Д. Н. Н., чрез упълномощения адвокат И. Р. от АК – Д., е представил отговор на исковата молба според, който искът е допустим, но неоснователен и недоказан.

Ответникът признава наличието на валидно сключен между страните по делото договор за наем на недвижим имот от 30.03.2022 г., по силата на който ищецът се е задължил да му предостави собствената си земеделска земя за ползване през стопанската 2022/2023 г., срещу задължението за заплащане на наемно възнаграждение в размер на 120 лева за декар. Не се оспорва, че ищецът е изпълнил задължението си за предаване владението върху земеделския си имот, като ползването му е осъществено от ответника през периода, за който се отнася договора. Н. не оспорва, че за това ползване е заплатил наемно възнаграждение в размер на 50 лева на дка, която сума счита, че е адекватна предвид частичното унищожаване на реколтата, настъпило през процесната стопанска година, в резултат на форсмажорни обстоятелства, свързани с трайното засушаване в землището на с. О., общ. Г. Т. в периода от м. май до м. ноември на 2023 г., поради което претендираното доплащане в размер на по 70 лв./дка, равняващо се на сума в размер на 3 500,91 лева, се явява недължима. След като посоченото засушаване е довело до частично унищожаване на реколтата, ниски и некачествени добиви и съответните ниски продажни цени и доходи, страните имат възможност, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от договора, при форсмажорни обстоятелства да уговарят други размери на наемно възнаграждение и други срокове за изпълнение. Твърди се, че предвид неизпълнението на договореностите, визирани в чл. 5, ал. 4 от договора за наем от страна на ищеца, извършеното плащане на наемно възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева на декар и наличието на 4 проявени форсмажорни обстоятелства през срока на наемното правоотношение, исковите претенции са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.

От разпита на водения от ищеца свидетел Г. А. Ж. се установява, че при провежданите разговори във връзка с изплащане на пълния размер на наемното възнаграждение ответникът не оспорвал дължимостта му, но заявявал, че няма възможност да го изпълни, тъй като не разполага с необходимите парични средства.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.03.2022 г. между П. Г. Ж., в качеството й на наемодател, и Д. Н. Н., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот, представляващ земеделска земя, с кадастрален идентификатор ***, находящ се в землището на с. О., общ. Г. Т., обл. Д. с площ от 50 013 квадратни метра, за срок от една стопанска година, като договорът е валиден за стопанската 2022 – 2023 г. Страните са уговорили наемна цена от 120 лв./дка, платима в срок до три месеца след изтичането на стопанската година. След като стопанската година обхваща времето от 01 октомври 2022 г. до 01 октомври 2023 г., то падежът на задължението е възникнал на 01.01.2024 г.

Не се спори по делото, че по процесния договор наемателят е заплатил единствено по 50 лв./дка, като въпреки отправената му нотариална покана с изх. № 26147/ 10.07.2024 г., чрез ЧСИ Л. Т., с peг. № *** и район на действие районна на Окръжен съд – Добрич, до ответника с молба да бъде заплатен остатъкът от дължимото наемно плащане в срок до 22.07.2024 г., която е връчена на 10.07.2024 г., разликата от 70 лв./дка не е изплатена до момента.

Предявените осъдителни искове са с пр. осн. чл. 232 от ЗЗД във вр. чл.

79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Договорът за наем е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/. Договорът се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите за съдържанието му съществени елементи – вещта, предмет на договора за наем и възнаграждението, което наемателят се задължава да плати на наемодателя.