Решение № 60 от 06.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001001014 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 260376 от 25.10.2023г., постановено по т.д.№ 634/2021г. по описа на СГС са отхвърлени предявените от „Дискавъри 2003“ ЕООД против В. Г. Т. и Б. Г. К. главни искове с правно основание чл. 145 от ЗЗД за заплащане на сумите от по 148 474,28 лева /сто четиридесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ от всяка от ответниците, представляваща нанесена вреда на дружеството от действия на починалия управител Г. К., на когото В. Г. Т. и Б. Г. К. са наследници, затова, че на 13.05.2020 г. от сметка на „Дискавъри 2003“ ООД Г. К., действайки чрез ответниците като пълномощници, е превел по свои лични сметки сумите 127 000 евро и 27 000 щатски долара, като неоснователни.

Отхвърлени са и евентуалните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предявени от „Дискавъри 2003“ ЕООД против В. Г. Т. и Б. Г. К. за заплащане на сумите от по 148 474,28 лева /сто четиридесет и осем хиляди четиристотин седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ от всяка от ответниците, представляващи получени при начална липса на основание от наследодателя им Г. К. , като неоснователни.

1

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в производството „Дискавъри 2003“ ЕООД искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи претенциите.

Излагат се доводи за необоснованост на извода на съда, че управителят Г. К. е освободен от отговорност с протокола от 23.07.2020г., тъй като такова общо събрание въобще не било провеждано. Изтъква се обстоятелството, че самите ответници в отговора на исковата молба посочват, че на 14.07.2020г. съдружникът К. Х. е предал на В. Т. покана за свиквания на общо събрание на съдружниците в „Дискавъри 2003“ ЕООД на 23.07.2020г. и протокол от Общо събрание със същата дата, подписан от този съдружник, които Т. е следвало да предаде на баща си /съдружника Г. К./, както и това, че в текста на самия протокол са включени точки за освобождаването на Г. К. като управител и съдружник и едва след това - за освобождаването му от отговорност. Освен това фактът, че протоколът не е подписан от единия от съдружниците означавало, че такова събрание въобще не е провеждано.

Поради това изводът на съда, че К. Х. е изявил воля за освобождаване на съдружника К. от отговорност бил незаконосъобразен, тъй като това можело да стане само с решение на Общото събрание на дружеството. Евентуалното съгласие за освобождаване от отговорност можело да бъде дадено само при условие, че К. бъде освободен като управител и съдружник, но такИ. решения очевидно не били приети.

Изводът на съда противоречал и на правната логика, тъй като К. Х. в качеството си на едноличен собственик на капитала взел решението за търсене на отговорност на съдружника К..

На следващо място се излагат доводи, че дори и да се приеме, че е взето такова решение, то същото не можело до породи действие, тъй като вредите, причинени от неправомерните преводи от 13.05.2020г. не са били документирани надлежно в счетоводството на дружеството и в останалите дружествени книги, а в решението за освобождаване от отговорност не бил посочен период, за който Г. К. е освободен от отговорност за вреди и поради това не можело с него управителя да бъде освободен от отговорност за действия, за които финансовата и стопанската година не е приключила.

Жалбоподателя поддържа необоснованост на извода на съда,че К. Х. е 2 знаел за извършените преводи още през м.май 2020г., тъй като е поискал от „УниКредт Булбанк“ АД информация за тях. Напротив - той получил информацията едва след като подал оплакване до БНБ и тя му станала известна едва през месец август 2020г. Поради това към 23.07.2020г. той не разполагал с нея.

Излага се и довод, че тъй като вредите са причинени от умишлено неоснователно разпореждане с парични средства на дружеството в полза само на единия от съдружниците, неправомерното разпореждане представлявало престъпление и поради това Г. К. не можело да бъде освободен от отговорност.

На следващо място жалбоподателят поддържа, че дори да бъде прието, че искът за реализиране на отговорността по чл.145 от ТЗ да бъде отхвърлен, то основателна се явява претенцията с правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД. В случай, че управителят е освободен от отговорност за причинени вреди с решение на ОС, това не погасявало задължението му да върне получените без правно основание суми в резултат на неправомерните преводи от 13.05.2020г.

Изводът на съда,че е взето решение от съдружниците в „Дискавъри 2003“ ЕООД процесните суми от 127 000 евро и 27 000 щатски долара, преведени на 13.05.2020г. да бъдат разпределени на Г. К. като печалба бил неправилен.

Не бил съставен и подписан протокол от Общо събрание на съдружниците за приемане на решение за изплащане на тези суми по банкова сметка на Г. К.. Напротив- всички доказателства по делото установявали, че В.

Т. и Б. К. се разпоредили с паричните средства по банковите сметки на „Дискавъри 2003“ ЕООД като ги превели без правно основание по сметките на техния баща Г. К..

Необоснован бил изводът на съда, че от косвените доказателства, събрани по делото е било установено, че е взето решение получените суми да бъдат изплатени като разпределена печалба на съдружника Г. К.. Този извод не се подкрепял нито от факта, че през април месец 2020г. са били преведени 30 000 евро като разпределена печалба, защото това по никакъв начин на доказвало, че след това е взето решение толкова големи суми да бъдат разпределение като печалба само на единия съдружник.

Това, че съдружникът Х. е наредил да бъде преведен данък за изплатен дивидент за същите не можело само по себе си да обоснове извод, че двамата 3 съдружници са приели решение за разпределение на печалбата само на единия съдружник чрез изплащане на процесните суми. Посоченото в решението, че изплащането на процесния дивидент е отразено в счетоводството на дружеството не се подкрепяло от събраните доказателства.

Обстоятелството, че счетоводителката Ц. И. е подала декларация за дължимия данък дивидент в края на месец ноември, когато вече е била уведомена от К. Х., че той прекратява договорните си отношения с нея не означавало, че преведените суми са осчетоводите като дивидент. Дори да било извършено такова счетоводно записване от посоченото лице, по делото безспорно се установило, че няма основание него. Всъщност в счетоводните регистри на дружеството преведените от ответниците суми на 13.05.2020г. били осчетоводени като вземане на дружеството към тях, тъй като преводите били извършени без правно основание и това се установявало от изготвения от ищеца баланс към 30.11.2020г.

Отразеното в заключението на вещото лице Д., че процесните суми са осчетоводени през 2019г. не можело да промени факта, че преводите са направени през 2020г. Изготвените от счетоводителя Ц. И. документи, представени от ответниците били оспорени от ищцовата страна с допълнителната искова молба и срещу тяхното приемане и доказателствена стойност били направени подробни възражения, поради което те не можели да докажат,че изплащането на дивидента е отразено в счетоводството редовно.

От останалите доказателства събрани по делото също не се установявал факта на вземане на решение процесните суми да бъдат изплатени като дивидент на Г. К..

В жалбата се излагат и подробни оплаквания относно преценката на събрания по делото доказателствен материал. Акцентира се на допустимостта на свидетелските показания като годно доказателствено средство относно установяването съществуването на писмен документ, който законът предвижда като форма за доказване на приети решения на Общо събрание на съдружници в ООД. Събраните гласни доказателства се коментират подробно, като страната изразява своето становище на първо място за тяхната недопустимост и на следващо място- че от тях не се установява свидетелите да са виждали оригинала на протокол, в който да е обективирано решение за разпределение на печалба на Г. К. и че такъв оригинал се съхранява у К. Х..

4

Поради това крайният извод на съда, който е в обратната насока бил необоснован и незаконосъобразен.

Коментира се и самото съдържание на протокола, като се поддържа, че то противоречи на правната и житейската логика.

Счита за особено съществено обстоятелството, че ответниците са представили този протокол едва с отговора на допълнителната искова молба, а в същото време В. Т. твърдяла, че е снимала документа още като го е предала на К. Х. през месец юли 2020г. От това следвал извода, че ответниците са разполагали с този документ още през 2020г., но не са го представили с отговора на исковата молба и поради това същият не е следвало да се приема като доказателство по делото.

Въззиваемите В. Т. и Б. К. са подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Считат направените с първоинстанционното решение изводи за правилни и законосъобразни и молят същото да бъде потвърдено.

Изложени са подробни доводи в подкрепа на становището на тази страна.

Страните претендират разноски.

Софийският апелативен съд намира за установено следното:

С исковата молба ищцовото дружество излага твърдения, че към 2020г. същото е било със съдружници Г. Д. К. и К. Н. Х., като всеки от тях притежавал по 25 дяла от общо 50 дяла от капитала на същото. Всеки дял бил на стойност 50лв.

Съдружникът Г. К. починал на ********г. Приживе същият упълномощил своите дъщери В. Т. и Б. К. с пълномощно с нотариална заверка на подписа № 2581/2020г. с дата 27.04.2020г. по описа на нотариус В.М..

Поддържа се, че след месец септември 2018г. поради тежко заболяване – прекаран инсулт, съдружникът К. обективно не изпълнявал задълженията си като съдружник и управител на „Дискавъри-2003“ ООД като през това време бил на лечение в хоспис. На 13.05.2020г. като използвали посоченото пълномощно ответниците В. Т. и Б. К. направил два превода от сметки на дружеството по лична сметка на управителя К.. Тези преводи били на стойност 27 000 щатски долара и 127 000 евро с левова равностойност 296 948,83 лв. при извършването на преводите ответницата Б. К. представила 5 декларация по чл. 66, ал.2 от ЗМИП, в която като основание за извършване на плащането посочила „разпределение на печалба“.

Без съгласието на съдружника Х. и при липса на решение на ОС на „Дискавъри 2003“ ЕООД за разпределение на печалба на 23.07.2020г. по сметка на ТД на НАП- София била преведена сумата от 14 825,62лв. с основание на превода- заплащане на данък дивидент.

На 27.11.2020г. /след смъртта на съдружника К. на ********г./ управителят на счетоводната фирма Ц. И. подала декларация по чл.55, ал.1 ат ЗОДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО за 2020г. като те били подписани от посоченото лице с електронен подпис.

Ищецът поддържа, че през 2020г. дружеството не е извършвало разпределение на печалба за посочените суми. Нещо повече, независимо от това, че финансовата 2019г. година била изтекла, дружеството не приело годишния баланс и финансов отчет, поради което не било установено, че е формирана печалба от дейността за тази година или за предходни такИ..

Във връзка с тези действия отношенията между съдружниците се изострили до краен предел и между тях възникнал конфликт. Ответницата Б.

К. забранила на счетоводната фирма да предоставя счетоводна документация на когото и да е от съдружниците и поради това на съдружника Х. бил отказан достъп до счетоводната документация, намираща се в обслужващата счетоводна фирма. Всичко това препятствало същия да изготви, провери и одобри годишен финансов отчет за 2019г. Общо събрание за приемане на ГФО и баланс за 2019г. било проведено едва на 14.02.2021г.

Съдружникът К. Х. получил счетоводната документация на дружеството от фирмата, извършвала счетоводно обслужване едва на 08.12.2020г., като не били представени всички документи, включително дневниците за покупко продажба и аналитичната ведомост.