Решение № 928 от 02.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000503369 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 262709 от 16.08.2022г., постановено по гр.дело № 4181/2021г. по описа на СГС, ГО, 11-ти състав, е осъден Е. П. С. да заплати на Н. Г. К. и на Е. Т. К. сумата от по 45 962 лв. на основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 30.03.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от по 4 338,48 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Е. П. С., с която се обжалва съдебно решение № 262709 от 16.08.2022г., постановено по гр.дело № 4181/2021г. по описа на СГС, ГО, 11-ти състав, изцяло.

Наведени са твърдения относно неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение на СРС, твърди се, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. Излага се, че съдът неправилно е съобразил изложените от ищците обстоятелства, на които основават исковата си претенция, предвид събраните доказателства и така е достигнал до неправилни и 1 незаконосъобразни крайни изводи.

Поддържа се, че първостепенният съд е обосновал погрешен извод,тълкувайки погрешно волята на страните по процесния предварителен договор и е приел за доказано, че страните по договора са уговорили конкретна дата като краен срок за сключване на окончателен договор 16.04.2018г. , поради което и неправилно е приел, че след тази дата ответникът-жалбоподател е изпаднал в забава.

Оспорва обстоятелството, твърдени от ищците, въззвиваеми в настоящото производство, че ответникът-жалбоподател е неизправна страна по предварителния договор, както и обстоятелството, че предварителния договор е сключен при изначална недобросъвестност от страна на жалбоподателя.

По изложените аргументи, моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение изцяло и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемите, Н. Г. К. и Е. Т. К. депозират писмен отговор, в който изразяват становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се съображения, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства.

Молят съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Излагат подробни съображения в отговора на въззивната жалба и представените писмени бележки. Не претендират разноски за въззивната инстанция.

Предявен е иск с правно осн. чл.93 ал.2 от ЗЗД, от Н. Г. К. и Е. Т. К. срещу Е. П. С., с който се претендира от ответника сумата от 91 924 лв., съставляваща двойния размер на капаро от 45 962 лв., заплатена по предварителен договор за продажба на недв. имот, сключен между Е. П. С. като продавач и от Н. Г. К. и Е. Т. К. като купувачи на 28.12.2017г. Сумата се претендира общо от двамата ищци.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа страна следното:

2

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима – подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо (съдът е разгледал предявения иск, като му е дал правилна правна квалификация).

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите, наведени в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество, въззивна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК. Предвид представените при първоинстанционното разглеждане на делото доказателства, настоящата съдебна страна намира следното:

По първия предявен иск с правно основание чл. 93 ал. 2 предл. последно от ЗЗД:

Видно от представения по делото предварителен договор, сключен между Е. П. С. като продавач и от Н. Г. К. и Е. Т. К. като купувачи на 28.12.2017г., продавачът се е задължил в срок до 28.02.2018г. да прехвърли на ищците-купувачи собствеността върху недв. имот: АПАРТАМЕНТ № 4 с обща застроена площ от 115,61 кв.м., състоящ се от антре, две спални, дневна със столова, кухня-бокс, баня с тоалетна, тоалетна и три тераси, находящ се в гр.София, район „Лозенец“ ул.“***“ №*, ет.* и ГАРАЖ № 3 с площ от 24,68 кв.м. срещу заплащане на продажна цена от 459 620,05 лева.

Видно от чл.3.2.2 от предварителния договор 45 962лв. от уговорената продажна цена са заплатени от ищците-купувачи на продавача при сключване 3 на предварителния договор като задатък. Тези обстоятелства не са спорни между страните.

Видно от чл.1.3 от договора е уговорен краен срок за сключване на окончателен договор - 28.02.2018г.

С Анекс №1 към договора от 16.02.2018г. е уговорен нов корен срок за сключване на окончателен договор- 16.04.2018г.

Видно от чл.1.6 от предварителния договор, процесния недв. имот е бил обременен с тежести при сключване на предварителния договор, с което обстоятелство, купувачите са декларирали, че са били запознати.

Съгл. чл.2.2 от договора продавъчът се задължава да предостави на купувачите удостоверение за липса на тежести при сключване на окончателен договор.

Предварителният договор съставлява частен диспозитивен писмен документ, и не оспорен от издателите на документа, страните по делото.

Ищците твърдят, че ответникът не е изпълнил задължението си по предварителния договор и не им е прехвърлил собствеността върху описания недв. имот до уговорената крайна дата за сключване на окончателен договор, поради което за тях е отпаднал интереса им от изпълнение на същия и с нотариална покана са развалили договора и са поканили ответника, да им заплати в двоен размер уговореното и платено капаро. Твърдят, че имота е отчужден от ответника чрез състояла се публична продан на 16.07.2019г поради което за тях е отпаднал интересът от обявяване на предварителни договор за окончателен и изпълнение по предварителния договор от приобретателя е невъзможно, поради което претендират връщане на дадения задатък в двоен размер.

Първоинстанционният съд е уважил иска при условията на разделност за ищците, като е осъдил ответника да заплати да заплати на всеки от ищците половината от исковата сума, съставляваща даден по предварителен договор задатък в двоен размер. В тази му част решението не е обжалвано от страните, поради което не може да бъде предмет на инстанционен контрол.

Настоящата съдебна инстанция намира решението законосъобразно по следните съображения: за правилно и

Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.2 предл. последно от ЗЗД ако 4 задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.

ФС на разп. на чл. 93 ал. 2 предл. последно от ЗЗД изисква за успешно провеждане на предявения на това основание иск, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Наличие на валидно облигационно отношение, възникнало от сключване на действителен договор между страните; 2. Да не е изпълнено поетото с договора задължение от страната, която е получила задатъка; 3. Отказ на другата страна от договора.

Настоящият съдебен състав намира посочения ФС за изпълнен: между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, възникнало от процесния предварителен договор; ответникът е получил задатъка по договора, и не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността на имота на ищците в уговорения срок; ищците са се отказали от договора.

По възраженията, наведени от жалбоподателя с въззивната жалба: същите са неоснователни.

Жалбоподателят твърди, че той е изправна страна по договора, поради което има право да задържи получения задатък. Твърди, че не е изпадал в забава, предвид уговореното продължаване на срока с чл.6.2 от договора и че ищците като са развалили договора без основание са неизправна страна по същия. Не оспорва факта, че към 16.07.2019г. имотът е бил отчужден, но твърди, че към 29.05.2019г. е изтекла абсолютната погасителна давност за вземанията на НАП, по ДОПК и съотв. към 31.05.2019г. имотът не е бил отчужден и са били налице всички законови предпоставки за заличаване на възбраната,наложена върху имота, поради което и не са съществували пречки предварителния договор да бъде обявен за окончателен. Тези възражения са били наведени и с отговора на исковата молба. Същите са неоснователни и несъстоятелни.

Разп. на чл.6.2 от предварителния договор не може да дерогира уговорения с разп. на чл.1.3 от договора срок за сключване на окончателен договор, продължен с Анекс № 1. Ако се приеме обратното, това би означавало,че предварителният договор е сключен без уговорен срок за сключване на окончателен договор, напротив настъпването на изискуемостта на задълженията по предварителния договор биха били поставени в зависимост от настъпването на бъдещо събитие, извън волята на продавача.

5

Действително, няма пречка при свободата на договаряне между страните, да бъде уговорена и такава клауза, но това би означавало, че всяка от страните би разполагала с възможност да иска изпълнение веднага, или по своя воляслед отправена покана, съгл. разп. на чл.69 ал.1 от ЗЗД. Отправянето, съотв. получаването на покана не е задължителна предпоставка за настъпване на времето на изпълнението, т.е настъпването на падежа на договора, който обикновено еразличен от забавата по договора. В този смисъл е и трайната практика на ВК, споделяна и доразвивана от ВКС.

В този смисъл, дори да се приеме, че падежа на изпълнението на задължението на продавача не е обвързано с датата 16.04.2018г., то след тази дата, купувачите във всеки един момент могат да искат изпълнение и съотв. са изправна страна по договора.

Неоснователно е възражението, че купувачите е следвало да проявяват активност, без да се уточни изразяваща се в какви правни и фактически действия, за да се възползват от настъпила абсолютна погасителна давност на задължения на продавача, възникнали от други правопораждащи ЮФ. Когато страните да обвързали изпълнението на задължението със сбъдването на отлагателно условие, за което не е уговорен конкретен срок, и настъпването на което е обвързано с действия на трети лица, то всяка от страните е длъжна да съдейства за настъпване на отлагателното условия- по арг. от чл.25 от ЗЗД, но не и като поставя собствените си права в ситуация на необоснован риск от неизпълнение. Още повече, че в случая с чл.2.2 от договора е уговорено, че е задължение на продавача да представи на купувачите удостоверение за липсата на тежестни върху имота, т.е. в тежест на продавача е задължението да осигури настъпването на отлагателното условие, проявявайки добросъвестност вкл. и в отношенията с третите лица.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че знанието на купувачите на всички тежести върху имота при сключване на предварителния договор, което обстоятелство се твърди от жалбоподателя, дори да се приеме за доказано, не прави купувачите недобросъвестни, при отказа от договора, респ. при разваляне на същия. Правилата на чл. 190, ал. 1 и чл. 192, ал. 1 ЗЗД намират приложение и при предварителния договор, когато купувачът установи, че имотът, предмет на предварителния договор за сключване на окончателен такъв е обременен с права на трети лица, т.е. съществува опасност от евикция.