Решение № 314 от 08.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9888/2025
- Вид
- Решение № 314
- Подписан
- 08.01.2026
- Състав
- БОРЯНА ДИМЧЕВА ВОДЕНИЧАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 314 гр. София, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Б. Д. В. при участието на секретаря с в като разгледа докладваното от Б. Д. В. Гражданско дело №..0251110109888 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът ЗАД „А..“ е предявило срещу „Д...“ АД кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата от 1807, 19 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № .. с включени ликвидационни разноски от 15 лв., за настъпило пътно-транспортно произшествие на 12.12.2018 г., около 9:20 часа, в гр. София, на ул. „И..“ между л.а. „Х..“, с peг. № ... и л.а. марка „К..“, модел „С..“ с peг. № ..., както и мораторната лихва върху главницата за период 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г. в размер на 654, 56 лв., ведно със законната лихва за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.12.2024 г.), до датата на окончателно изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 72425/2024 г. по описа на СРС, 175 състав.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018 г., около 9:20 часа, в гр. София, на ул. „И..“ е било реализирано ПТП с лек автомобил „Х..“, с peг. № ..., който извършвайки маневра „заден ход“, без да се огледа, блъснал спрелия лек автомобил марка „К..“, модел „С..“ с peг. № .... За увредения л.а. марка „К..“, модел „С..“ с рег. № ..., собственост на „Столична общинска агенция по приватизация“' е бил сключен застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „А..”, Клауза - „П“ — Пълно каско, с полица № ... и период на застрахователното покритие 25.06.2018 г. - 24.06.2019 г. Посочва, че във връзка със събитието е било подадено уведомление за щета по застраховка „Каско” на МПС и в изпълнение на задълженията, произтичащи от сключения застрахователен договор и е била образувана ликвидационна преписка (щета) № ... Твърди, че възложил на автосервиз „К..
М..“ АД възстановяването на увредения от ПТП-то автомобил. С оглед на издадена фактура №..14.01.2020 г., издадена от автосервиз „К.. М..“ АД за сумата за извършения ремонт е билa определенa сумата от 1792,19 лв. Твърди, че с платежно нареждане №П../05.02.2020 г. изплатил застрахователното обезщетение за отстраняване на имуществените вреди причинени на автомобил марка „К..“, модел „С..“ с peг. № ... в размер на 1792,19 лв., като за извършени и ликвидационни разходи, в размер на 15 лв. С оглед на гореизложеното общо изплатената сума, във връзка с щетата е била 1807,19 лв. Твърди, че за лек автомобил „Х..“, с 1 peг. № ... е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество валидна към датата на ПТП. Твърди, че поканил ответника да възстанови изплатената като застрахователно обезщетение сума с писмо - покана с изх. № .. от 13.02.2020 г., получено на 17.02.2020 г., но ответникът отказал да извърши плащане. Счита, че ответникът е изпаднал в забава за периода от 03.12.2021 г. до 03.12.2024 г., поради което претендира и мораторна лихва. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете по основание размер. Оспорва описания в исковата молба механизъм.
Оспорва наличието на противоправно поведение на застрахования при него водач, както и наличието на причинна връзка между твърдения с исковата молба механизъм и настъпилите вреди. Твърди, че причината за настъпилото ПТП е поведението на водача на автомобил марка „К..“, модел „С..“ с peг. № ..., който поради неспазване на необходимата дистанция от движещото се пред него МПС, ударил същото в задната част, като станал причина за ПТП с матер..лни щети за двамата участници в ПТП. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняването на процесното ПТП от водача на автомобил марка „К..“, модел „С..“ с peг. № ... при по-голям принос от негова страна. Оспорва наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца увреждания по автомобил марка „К..“, както и техния размер. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 411 КЗ е да докаже наличието на сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на трето лице, чиято отговорност е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
В доказателствена тежест на ответника съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК при установяване горепосочените обстоятелства е да докаже възраженията, направени в отговора на исковата молба, а именно, че събитието е настъпило по вина на застрахования при ищеца водач, възражението за съпричиняване, а в случай, че не докаже тези свои възражения, следва да докаже, че е погасил задължението си.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението в срок.
С оглед становищата на страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: 1. Към датата на настъпване на процесното произшествие по отношение на л. а. марка „К..“, модел „С..“ с per. № ... има сключена валидна имуществена застраховка „Каско“ на МПС в ЗАД „А..“, с полица № ...; 2. Към датата на настъпване на процесното произшествие гражданската отговорност на водача на л.а. „Х..“, с peг. № ... е била застраховна по договор за застраховка с ответното дружество; 3. На 05.02.2020 г., ЗАД „А..“ АД е изплатило сума в размер на 1807.19 лв., представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди на л. а. марка „К..“, модел „С..“ с per. № ...;
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол от 12.12.2018 г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото уведомление-декларация за щета, опис на щетите по претенция, опис-заключение по щета, възлагателно писмо, калкулация-ремонт, фактура, доклад и преводно нареждане, както и от заключението на приетата и неоспорена 2 автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 12.12.2018 г., около 09.20 ч., л.а. „К.. С..“ с рег. номер ..., управляван от К. И. Я., се е движел по ул. „И..“ в гр. София, с посока на движение към бул. „Г...“, когато преди пресечката с болница „ИСУЛ“ движещ се пред него л.а. „Х..“ с рег. номер .., управляван от Б. В., е преустановил праволинейното си движение, спрял е и е предприел маневра назад с цел паркиране на свободно паркомясто, като при извършване на маневрата е блъснал със задната си част предната част на намиращия се зад него лек автомобил „К.. С..“. Настъпило е контактно ПТП с матер..лни щети по двата автомобила, характеризиращи се с увреждания по предната част на л.а. „К..
С..“ и задната част на л.а. „Х..“. Съгласно заключението на вещото лице уврежданията по л.а.
„К.. С..“ се намират в причинно-следствена връзка с процесното произшествие.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т. 3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с матер..лни щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само матер..лни щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на офиц..лен документ и не се ползва с обвързваща матер..лна доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.
По делото бе разпитан свидетелят К. И. Я., водачът на л.а. „К.. С..“. Свидетелят си спомня процесното произшествие. Управлявал „К..“ и карал предишния главен изпълнителен директор на СОАПИ (Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции) до дома му, който се намирал в края на ул. „И..“, във висок блок преди бул.
„Д..“. Отпред се движела друга кола, която спряла и свидетелят спрял зад нея. Другата кола започнала внезапно движение назад, за да паркира вляво. Била управлявана от момиче със слушалки. Тегличът на предната кола влязъл в предната долна част на „К..“-та и се наложило да разкачат двете коли.
Разпитана бе и свидетелката Б. Г. В., водачът на л.а. „Х..“. Първоначално свидетелката заяви, че зад нея на улицата нямало никой, спряла и друга кола се ударила в нея, а след това уточни, че е спряла и се е придвижила назад, при което е настъпил ударът, като не помни защо се е движела назад.
Въз основа на посочените по-горе приети писмени и гласни доказателства, се налага извод, че по делото е установено, че процесното ПТП, при което на застрахованото при 3 ищеца имущество е причинена имуществена вреда, е настъпило единствено в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Х..“. Същият е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Свидетелят Я. беше категоричен, че л.а. „Х..“ се е придвижил назад, за да паркира, което се потвърждава и от показанията на водача на този автомобил въпреки тяхната колебливост. Същият извод е направило и вещото лице по приетата автотехническа експертиза. Не се установи твърдяното от ответника съпричиняване от страна на водача на л.а. „К.. С..“.
Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f8178ea3-71e1-4321-9841-1aca5a264b05