Решение № 21554 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21554 гр. С, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110144001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на "Л И" АД, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. “С Ш” № 67А, ЕИК ..., чрез юрк. К З, срещу ответника "ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ... с адрес в град гр. С ..., бул. „В" № ...., съдържаща претенция да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 170.00 лева - представляващи изплатено от ищеца обезщетение за имуществени вреди по щета № .... и полица № .... по имуществена застраховка “каско“ на МПС. В исковата молба се твърди за реализирано на 15.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие между водач на лек автомобил “Ф Е” с рег.

№ ... и автомобил “БМВ” с рег. № .... Собственикът на последно посочения автомобил притежавал валидна застрахователна имуществена полица с ищцовото дружество, което по повод на този инцидент ищецът заплатил обезщетение в размер на 1 572.16 лева. Към ответника била отправена претенция за възстановяване на заплатената сума, тъй като същият бил в договорно правоотношение със собственика на лек автомобил “Ф Е”, който причинил самото ПТП. Ответникът възстановил сума в размер на 1 417.16 лева, но отказал да заплати остатъка до пълно претендираната сума - 170 лева.

1

В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от ответника, с който се оспорва единствено, че разликата от заплатените 1 417.16 лева до 1 587.16 лева се явявала недължима, поради несъответствие на цените за труд/ сервизен час към процесния период от време – 2020 г. ,с посочените в представената от ищеца експертиза по щета ..... Ищцовото дружество одобрило цена на труда от 12 лева на сервизен час, което значително надвишава средната пазарна цена от 8 лв. на труда за посочения период. Ето защо иска отхвърляне на иска.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

По делото е прието за безспорно наличието на сключен договор за застраховка между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с марка и модел „БМВ”, рег. № ..., както и между ответника и собственика на “Ф Е” с рег. № ..., наличието на възникнало на 15.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие между посочените два автомобил и заплащането от страна на ищеца на сума в размер на 1 572.16 лева, без включени разноски в размер на 15.00 лева, в полза на трето за спора лице, както и заплащането от ответника в полза на ищеца по заявената регресна претенция на сума в размер на 1 417.16 лева. В настоящия процес е спорен единствено размерът на предявената претенция, като по този повод е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните, която установява, че към датата на възникване на процесното ПТП, размерът на щетите, нанесени на автомобила, възлиза на 1 749.14 лева, а с включени ликвидационни разноски - на 1 764.14 лева.

При претенция с правно основание по чл. 411 КЗ обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Предвид последно посочената разпоредба, съдът възприема заключението на вещото лице, който е посочил средните пазарни цени за труд и за възстановяване на имуществото, без да се взема предвид процентът на овехтяване. Ето защо и предвид посоченият от 2 вещото лице размер, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати претендирания остатък от 170.00 лева, като че това е размерът на формирания остатък се признава и в отговора на исковата молба.

При този изход на спора, то разноски се следват в полза на ищеца.

Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235 ГПК РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ "ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ..., с адрес в град гр.

С ..., бул. „В" № ...., да ЗАПЛАТИ на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш” № 67А, сума в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска в съда до окончателното погасяване на сумата, която сума се дължи като непогасен остатък от регресна претенция по изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .... и полица № .... по имуществена застраховка “каско“ на МПС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ... с адрес в град гр. С ..., бул. „В" № .... да ЗАПЛАТИ на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ... съдебноделоводни разноски за настоящата инстанция в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3