Решение № 26 от 12.01.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Габрово, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20214210102085 по описа за 2021 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.

"Ястребец" № 23 Б, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, за осъждането й да заплати сумата 2432,49 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., сумата 222,26 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2021 год., сумата 63,14 лева – главница за дялово разпределение за периода м.03.2018 г. до м.04.2020 г., сумата 11,84 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2018 г. до 19.04.2021 год..

Ищецът сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди, абонатен №19476, доставяна в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 6, ап. 30. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Според клаузите на тези Общи условия купувачите на топлинна енергия, какъвто бил и ответникът, били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ответникът използвал доставената топлинна енергия през исковия период, но до момента не бил погасил задълженията си. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника за процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.05.2021 год. – датата на депозиране на исковата молба, до окончателното и изплащане.

В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва да има качеството потребител на топлинна енергия. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на ищеца по давност.

Третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД счита предявените искове 1 за основателни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Ответникът не оспорва и от представения договор за продажба на недвижим имот, оформен в нотариален акт № 143, том VIII, дело №1402/2004 г. на нотариус Йонко Литовски №143 в регистъра на НК, се установява, че е титуляр на правото на собственост с обект недвижим имот, представляващ апартамент №30, находящ се в гр.

София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 6, придобито чрез възмездна сделка от Г. и М.Г.. С молба-декларация от 21.06.2005 г. праводателя на ответника - М.Г. е отправила до ищеца изявление за закриване на досегашната партида за доставка на топлинна енергия поради сключения договор за покупко-продажба, като е открита на партида за доставка на топлинна енергия на адреса на недвижимия имот на приобретателя – ответникът С. Д. Н.. В молбата като адрес на топлоснабдявания имот е посочен: гр. София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх. Б, ет. 5, ап. 30, но страните не спорят, че същият е идентичен с имота, предмет на договора за продажба. Няма спор между страните, а се установява и от представените писмени доказателства и съдебно-техническата експертиза, че сградата, в която се намира недвижимият имот е топлоснабдена, съответно в нея е въведена система за дялово разпределение по силата на сключен между етажните собственици и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД (правоприемник на „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД) договор.

Следователно, имотът на ответника се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, С. Д. Н. има качеството потребител на топлинна енергия и на основание чл.150, ал.2 от същия закон, е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане, като следва да се посочи, че сключването на договор, като източник на облигационно правоотношение между страните, не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена. Волеизявленията на страните могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане на престацията без възражения от страна на потребителя.

От представения по делото договор № 792 от 16.09.2002 г. се установява, че за сградата, в която се намира процесния имот е сключен договор с „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД (тогава с фирмено наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) за извършване услугата „топлинно счетоводство”, като възложителят, етажните собственици в сградата, находяща се в гр. София, район Триадица, бул. „**********” № 25, вх.А и Б са приели разпределението и заплащането на количеството топлинна енергия между отделните потребители и фактурирането от „Топлофикация София” ЕАД да се извършва съобразно мотодика за топлинно счетоводство на „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД. Договорът е сключен срок от 2 години, като е предвидена възможност действието му да бъде продължавано с календарна година, ако не бъде прекратен с месечно писмено предизвестие. Не се твърди такова предизвестие да е било дадено. В договора е предвидено, че възложителят може да подава възражения в срок до 15 дни от получаването на съответната междинна или годишна сметки (Раздел VI, т. 1 от договора).

Договорът е сключен между „ИСТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД (тогава с фирмено наименование „Витерра Енерджи Сървисиз” ЕООД) и упълномощени представители на етажните собственици. Действително, същият не е подписан лично от ответника С.

Д. Н., но тя е страна по правоотношението, тъй като договорът е сключен от изрично упълномощено от ОС лице, поради което е налице пряко представителство и правата и 2 задълженията от договора са възникнали директно в правната сфера на представлявания. Наличието на упълномощаване се установява от представения протокол на ОС на етажните собственици, от който се установява, че е взето решение за сключване на посочения договор и съответно е упълномощено лице за всеки от двата входа, което да представлява етажните собственици. В приложението към протокола за собствениците под № 30 е посочен праводател на ответника - М.Г. Г., като автентичността на подписа й не е оспорена. Протоколът отразява взети решения по реда на ПУРНЕС, като не се твърди да са били обжалвани по предвидения ред в съответните срокове.

Ето защо, възникналото между третото лице-помагач и етажните собственици правоотношение е обвързало и ответника в качеството му на етажен собственик. За сключването на договора е установена писмена форма, която в случая е спазена.

Изискването, което е предвидено в чл.54, ал.2, т.3 от Наредбата за топлоснабдяването Обн. ДВ. бр.31 от 26 Март 2002 г. (отм.) е като приложение към договора да се съдържа нотариално заверен протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на търговец по чл. 49 съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост, без да се поставя изискване за нотариална заверка на подписите на етажните собственици за упълномощаване на лица, които да ги представляват при сключване на договора.

Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители от гр. София. По аргумент от чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, следва да се има предвид, че чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ предвижда общите условия да влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, която норма е специална по отношение на общата, съдържаща се в ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че през процесния период количеството потребената топлинна енергия е определено при спазване на нормативната уредба – Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено от третото лице-помагач е в съответствие с нормативните правила. Стойността на доставената топлоенергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е начислявана по показанията на общия топломер в абонатната станция, след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на дружествотодоставчик. Общият топломер е преминавал периодично метрологичен контрол.

Определеният дял за сградна инсталация от общото количество доставена топлинна енергия е определян в съответствие с Наредба № 16-334. Стойността на доставената топлинна енергия на ответника се формира от стойността на енергия за отопление на имота на ответника, стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, към която следва да се прибави и стойността доставената енергия за битово горещо водоснабдяване. Количеството доставена топлинна енергия е определено по показанията на водомера и топломера, след осигуряван достъп, като за сезон м. 05.2019 – м. 04.2020 г. не е осигуряван достъп за отчитане на уредите за дялово разпределение и водомера за топла вода. За този отоплителен сезон ТЕ от отоплителното тяло с топлоразпределител и по мощност и БГВ е начислена служебно. Съгласно заключението дължимата за процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. стойност на доставена топлинна енергия възлиза на сумата 1894,72 лева, без да е включена цена за разпределение.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като съответно на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че 3 отразената в системата на ищеца като незаплатена от ответника цена за топлинна енергия е 2402,24 лева, респ. цена за разпределение – 58,50 лева. В заключението вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава върху главницата 2402,24 лева за периода от 15.09.2019 г. до 19.04.2021 г. възлиза на 221,09 лева, респ. лихвата за забава върху главницата 58,50 лева за периода от 30.04.2018 г. до 19.04.2021 г. възлиза на 10,56 лева.

Съдът не обсъжда останалите представени доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор факти, с оглед предмета на обективно съединените осъдителни искове.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150, ал.1 ЗЕ.

Основателността на предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност и неизпълнение на задължението на ответника да заплати, като насрещна престация паричната стойност на доставеното му благо.

Въз основа на обсъдените доказателства, съдът прие съществуването на договорно правоотношение между със съдържание задължение на „Топлофикация София” ЕАД да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия и задължение на ответника да заплаща нейната цена, в качеството му на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 107/2003 г./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно, между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата за процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.