Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4672 от 06.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11013/2025
Вид
Решение № 4672
Подписан
06.07.2026
В сила
06.07.2026
Състав
Невена Чеуз, Наталия Петрова Лаловска, ВАСИЛЕНА ПЕТРОВА МИДОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4672 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100511013 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 12711/30.06.2025г., постановено по гр.дело № 72228/2024г. по описа на СРС, 180-и състав, с което е уважен предявеният от ищеца „Бигла III” ООД осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за сумата 3 700.47 лева, представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване, изградени за захранване с топлинна енергия и отопление за битово горещо водоснабдяване на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, район Възраждане, Зона Б-3, ул. ****, дължимо за периода от 15.07.2023г. до 22.11.2024г., ведно със законната лихва от 05.12.2024г. до окончателното погасяване на задължението.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. По делото не било несъмнено доказано от представените предварителен договор за присъединяване на потребители, разрешение за строеж на благоустройствени обекти и разрешение за ползване, че ищецът бил собственик на енергийните обекти. Предварителният договор предхождал изграждането на обекта и създавал единствено правна възможност за потребителя да извърши съответния строеж, при което била налице възможността и да не се пристъпи към фактическо изграждане. Това се отнасяло и до разрешението за строеж. Разрешението за ползване било документът, с който се въвеждали в експлоатация строежите от първа, втора и 1 трета категория, и не установявало факта на изграждане на абонатната станция лично или за сметка на ищеца. Договорът за изработка, разгледан самостоятелно, нямал доказателствена стойност за доказване на факта на изграждане лично или за сметка на ищеца и сам по себе си не установявал изпълнение – реално осъществено строителство. Възлагането на фактическото изграждане следвало да се извърши с писмен договор, сключен на основание чл. 163, ал. 1 ЗУТ, а приемането на възложената работа – с подписването на констативен протокол. Заплащането на уговорената цена доказвало, че изграждането на обекта било извършено именно за сметка на възложителя. По делото останал недоказан фактът на въвеждане на абонатната станция лично или за сметка на ищеца по см. чл. 137, ал. 2 ЗЕ. За уважаването на иска било необходимо да не бил сключен договор за изкупуване на енергийния обект - §4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ. В случая по делото не било спорно, че такъв не бил сключен, но това не било достатъчно за възникване на задължение за ответника за заплащане на обезщетението. Необходимо било последният да отказал изкупуването и то с необоснован отказ. Причината в конкретния казус да не се стигне до изкупуване били възраженията на ответника за недоказаност на собствеността на енергийния обект по несъмнен начин и че ищецът възложил изграждането на процесното съоръжение по правилата на ЗУТ. За купувача следвало да има сигурност, че продавачът бил собственик на вещта. Необходимо било представянето на редица документи, сред които и посочения договор за възлагане на строителството.

Процедурата по изкупуване била в етап набавяне на документи от ищеца, предвид на което не била налице хипотеза на необоснован отказ. Не било налице основание за заплащане на цена за ползване на абонатна станция с оглед липсата на материалноправна легитимация на ищеца и неосъществен фактически състав на разпоредбата на §4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Бигла III” ООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за наличието на фактическия състав по чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Ищецът построил съоръжението със собствени средства и го поддържал. Същото се ползвало от ответника, който незаконосъобразно и до настоящия момент отказвал да го изкупи. Позовава се на разпоредбите на чл. 133 ЗЕ, чл. 17, ал. 1 от Наредба № 2/28.05.2004г. /отм./, чл. 33 от Наредбата за топлоснабдяването от 2007г. На ответника били представени всички необходими документи за сключването на договора.

Тежестта за доказване на обстоятелството, че отказът му бил обоснован (положителният факт), била за ответника, но такова доказване по делото не било проведено. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за 2 валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Бигла III” ООД излага, че като възложител и изпълнител бил собственик на съоръжения за присъединяване – присъединителен тръбопровод, съоръжения към него и абонатна станция, наричани „съоръжението за присъединяване“, изградени с цел да бъде захранена с топлинна енергия за отопление и БГВ жилищната сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, УПИ XIV-15, кв. 135, район Възраждане, Зона Б-3, ул.

****. Изграждането на съоръжението било извършено изцяло и със средства на ищеца след предварително проучване и по предписание на ответника съгласно сключен предварителен договор за присъединяване от 09.12.2008г. Съоръженията били присъединени към външните топлофикационни мрежи, а впоследствие към него се присъединили и етажните собственици. Владението било предадено на ответника „Топлофикация София“ ЕАД на 10.06.2010г., той открил абонатни номера на етажните собственици и ефективно получавал стойността на продадената топлинна енергия, посредством чуждото съоръжение, но, макар и поканен, до настоящият момент не изпълнил задължението си по закон да изкупи съоръжението. При тези факти, на основание нормата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ същият дължал цена за ползването. За периода от 15.07.2023г. до 22.11.2024г. претендира такава в размер на сумата 3 700.47 лева (изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК), ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация София“ ЕАД депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата като неоснователна.

Оспорва материалноправната легитимация на ищеца да води иск по чл. 137, ал. 2 ЗЕ – не се установявало от доказателствата, че ищецът бил носител на правото на собственост върху процесното съоръжение. Представеният с исковата молба договор за изработка, сключен между ищеца и дружество „Топлина-07“ ООД бил антидатиран, тъй като към посочената дата на сключване 03.04.2008г. това дружество не било вписано в Търговския регистър. Това се отнасяло и до договора за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор. Не се установявало изграждане на процесното съоръжение за сметка на ищеца.

Разрешението за строеж създавало единствено правна възможност за извършване на строеж, но не доказвало фактическо изграждане. В него била вписана и друга фирма – „Бигла Консулт“ ООД. Не бил представен писмен договор, сключен на основание чл.

3

163, ал. 1 ЗУТ. Не били представени и първични счетоводни документи – фактури, платежни нареждания, от които да се установявало влагане на средства от страна на ищеца. Разрешението за ползване не установявало факта на изграждане на абонатната станция лично или за сметка на ищеца. Не спори, че страните не сключили договор за изкупуване на енергийния обект - §4, ал. 4а ПЗР на ЗЕ. Необходимо било обаче да се установи необоснован отказ за изкупуване, като в случая не се установявало правото на собственост на енергийния обект до принадлежало на ищеца. Не настъпило обедняване за ищеца, тъй като вещта била такава извън гражданския оборот и ищецът нямал право да я ползва по силата на законови ограничения – липса на лиценз за производство и търговия с топлинна енергия. Ищецът не подал заявление за изкупуване на процесния обект, предвид на което законовоустановените срокове за изкупуване не били започнали да текат. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 год. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 год./, както и в действащата преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл. 133 ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1/ подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие: 2/ извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3/ изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4/ сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване – чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за 4 присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от наредбата, което включва и: срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ /редакция – ДВ, бр. 107 от 2003 год./, при присъединяване на потребители на топлинна енергия за битови нужди, присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал.

2 от същата разпоредба, когато изграждането на съоръженията е икономически нецелесъобразно за топлопреносното предприятие, изграждането им може да се извършва от потребителите след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Прехвърлянето на собствеността от потребителите върху изградените съоръжения се урежда с договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ. Горепосочената нормативна уредба предвижда всички отношения между потребителя и топлопреносното предприятие да се уредят с договора за присъединяване. Според изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /отм./, в случаите по чл. 137, ал. 2 ЗЕ собствеността върху изградените от собствениците или титулярите на вещно право на ползване съоръжения се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване.