Присъда № 200 от 14.10.2020, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА

№ 200 от 12.10.2020 г.

ПО НОХД № 5176/2020 г.

НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,

НО, XI СЪСТАВ

Прокурор от Районна прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по бързо производство № 230/2020 г. по описа на IV РУ при ОД на МВР Пловдив, пр. пр. № 5305/2020 г. по описа на РП Пловдив, с който е повдигнал обвинение на К. Т. П. с ЕГН ********** за това, че на 15.06.2020 г. в гр. Пловдив е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.

Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на Глава Двадесет и седма от НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Предвид това, съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият, като прави предложение на същия да бъде определено наказание лишаване от свобода при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК в размер ориентиран към минимума, като се определи „строг“ режим на изпълнение на наказанието и по реда на чл. 68 от НК да се приведе в изпълнение наказанието по предходното осъждане. Не споделя становището за маловажност на случая, предвид момента на постановяване на съдебния акт по предходното осъждане и извършването на деянието по настоящото дело.

Защитникът на подсъдимия – адв. К., не оспорва фактическата обстановка, но пледира извършеното престъпление да е такова по чл. 354а, ал.

5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Аргументите й са свързани с по-ниската обществена опасност на деянието и дееца в сравнение на обикновените случаи на същото престъпление. Основание за неправилното приложение на материални закон открива в малко количество на наркотичното вещество, неговата ниска стойност и предназначението му за лична употреба, който са от изключително значение за конкретната и комплексна преценка на случая като маловажен. Затова моли да бъде признат за невинен по повдигнатото обвинение, а деянието му да се квалифицира по предложената разпоредба.

Подсъдимият признава вината си за извършеното деяние. Желае да му 1 бъде наложено наказание „глоба“.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, намира за установено следното.

От фактическа страна:

Подсъдимият К. Т. П. с ЕГН ********** е роден на *** в гр. П..

Същият е б., с б.г., със средно специално образование, женен, осъждан, с адрес ***.

На 15.06.2020 г. се провеждала специализирана полицейска операция по линия „Употреба и разпространение на наркотични вещества“ на територията на IV РУ към ОД на МВР гр. Пловдив. В операцията участвали и *** А.Д. и А.Т. – от *** В изпълнение на служебните си задължения извършвали обход в гр. Пловдив на територията на съответното районно управление със служебен автомобил с отличителни знаци, вкл. в района на питейни заведения, паркове, градини, междублокови пространства, прилежащи дворове и учебни заведения.

Около 11:10 часа същият ден в градинката на площад „Шахбазян“ в град Пловдив двамата полицаи забелязали лице от мъжки пол, което се придвижвало с велосипед в посока към *** което им се сторило съмнително.

Затова те решили да му извършат проверка. Спрели го на площад „Житен пазар“ № 11 и установили самоличността на лицето – подсъдимият К. Т. П. с ЕГН **********, живущ на *** Полицаите направили за лицето справки в служебната система, от която станало ясно, че е криминално проявен и осъждан. Забелязали, че по време на проверката бил видимо притеснен, потен и напрегнат. Свидетелят Д. го попитал дали има в себе си забранени за притежание от закона вещи и предмети и подсъдимият отговорил, че в предния десен джоб на дънките си има амфетамин, увит в парче станиол от цигари. След проведена на място с полицейските служители пояснил, че амфетаминът бил с тегло от около 0,5 грама, а за произхода му обяснил, че го закупил за лична употреба срещу сумата от 10 лева малко преди проверката от лице, което познавал с малко име Д.. В сградата на IV РУ при ОД на МВР гр. Пловдив подсъдимият предал наличното количество наркотично вещество, за което бил оформен протокол за доброволно предаване.

След приобщаването на процесното вещество по надлежния ред към материалите по разследването била назначена и изготвена физико-химическа експертиза, чието експертно заключение, обективирано в протокол № 1170/15.06.2020г., установява представеното за изследване прахообразно вещество – бяло на цвят, под формата на бучки, да представлява амфетамин /АМР/ с нето тегло 1,329 грама и да съдържа 21,5 тегловни процента амфетамин.

Остатъкът след изследването - 1,154 грама амфетамин, на основание чл.

91 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, бил 2 изпратен за съхранение в Централно митническо управление – гр. София, Отдел „МРР-НОП“.

Според приложеното по делото експертно заключение по назначената съдебно-химическа експертиза, амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата им и са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

В хода на разследването не са приобщени данни подсъдимият да притежава издадено надлежно разрешително по см. на чл. 32 вр. чл. 16 и чл.

18 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите за съхранение на високорискови наркотични вещества.

Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство, стойността на наркотичното вещество, възлиза както следва: 1,329 гр. амфетамин /АМР/, със съдържание на 21,5 тегловни % амфетамин и възлиза на стойност 39,87 лв. при единична цена за грам от 30 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство: гласни – показанията на свидетелите А.Д. (л. 35 ДП) и А.Т. (л.

36 ДП), писмени – протокол за доброволно предаване от 15.06.2020 г. (л. 26 ДП), изготвената експертна справка № 1169 от 15.06.2020 г., химическа експертиза с протокол № 1170 от експерт при БНТЛ – ОД на МВР Пловдив (л. 38 ДП), писмо до ЦМУ за изпращане за съхранение на наркотични вещества (л. 49 ДП), веществени доказателства, празен хартиен плик (л. 48 ДП), справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка (л. 44 ДП), заповед за задържане на лице по ЗМВР (л. 23 ДП).

На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от протокола за доброволно предаване и изявлението на подсъдимия в него, че наркотичното вещество е негово и за лична употреба, експертизата, експертната справка, веществените доказателства и останалите писмени доказателства, чиято съвкупна достоверност на носената в тях информация се потвърждава от косвените гласни доказателства – показанията на полицейските служители Д. и Т. относно признанието на подсъдимия, че носи в себе си наркотично вещество, какво е то и обема му. Те лично възприели подсъдимия, ситуацията, неговите изявления и го отвели в сградата на IV РУ на ОД на МВР гр. Пловдив за допълните действия по разследване. С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното 3 деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият К. Т. П. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.

3, т. 1 от НК.

Налице са обективните признаци на състава на посоченото престъпление, а именно - на 15.06.2020 г. в гр. Пловдив подсъдимият П. без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество амфетамин с нето тегло 1,329 гр. и съдържание на активен компонент амфетамин 21,5 тегловни процента на стойност 39,87 лв. при единична цена 30 лв. за грам. Амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с него, забранено за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина. Установява се по безспорен начин, че подсъдимият е държал предмета на престъплението, доколкото е упражнявал непрекъсната фактическа власт върху него, намирайки се в него самия /в десния джоб на дънките му/, и с намерение да ги ползва лично, в какъвто смисъл е изявлението ми в протокола за доброволно предаване.

По делото не са събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от подсъдимия да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, изразяващ се в държането на забранени от закона вещества с психотропен ефект, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, осъществени в самото държане, и е искал те да настъпят. Той е знаел, че не е притежавал съответните документи за държането на наркотични вещества.

По въведеното от защитата възражение, че извършеното от подсъдимия П. деяние следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, а именно като „маловажен случай“, съдът счита, че извършеното престъпление не отговаря на изискванията на същата разпоредба.

Кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици 4 или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От това следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Така ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС.

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното и на дееца и то всичко това след сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид, при положение че обществената опасност в конкретния казус се окаже по-ниска.

В случая се касае до държане на високорисково наркотично вещество за лична употреба. Количеството и стойността на предмета на деянието несъмнено е съществен белег при преценката на маловажността на случая.

Става дума за амфетамин с нето тегло 1,329 гр. на стойност 39,87 лв.

Следователно става дума за много малко количество. Не без значение обаче остава видът на притежаваното, а именно амфетамин, който несъмнено е с повисок риск при употреба за сметка на марихуаната например.