Решение № 260994 от 19.07.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7112/2020
- Вид
- Решение № 260994
- Подписан
- 19.07.2021
- В сила
- 11.08.2021
- Състав
- ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 26 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260994
19.07.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
Х граждански състав
На двадесет и първи юни
Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Мария Милева като разгледа докладваното гр.д. № 7112 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против Г.И.Г. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 358/23.01.2018 г. и изпълнителен лист от 23.01.2018 г. по ч.гр.д. № 177/2018 г. на РС-Разград, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.11.2014 г., а именно: 897,16 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, 514,13 лв. – редовна лихва, начислена за периода 20.04.2015 г. - 04.01.2018 г., 7,08 лв. – лихвена надбавка, начислена за периода 20.07.2017 г. – 04.01.2018 г., и 166,05 лв. – дължима такса, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски в заповедното и в исковото производство. Ищецът твърди, че на 04.11.2014 г. между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД е бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, по който банката е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000 лв., олихвяван с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е бил 21,95 % годишно, като се издължава на всяко 20-то число на месеца, съгласно условията и срока на договора, а срокът на валидност на картата е бил 3 години. Твърди също така, че в рамките на гратисния период (15 дни след падежната дата – 20-то число на месеца) клиентът е бил длъжен да внася минимална сума за револвиране в размер на 3 % от натрупаното задължение от лихви, такси и транзакции към падежната дата, като в случай, че клиентът не изпълни това задължение му се начислява такса за нереволвиране (15 лв.) и невнесената част започва да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент + допълнителна надбавка за забава в размер на 5%. На следващо място се твърди, че с изпратено до ответника нотариална покана банката е обявила предсрочна изискуемост на вземанията си на осн. чл. 31 от общите условия, тъй като ответникът не е изпълнявал задълженията си през 5 поредни месеца, след което се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. На 13.12.2019 г. банката е прехвърлила вземането си на ищеца с договор за цесия, като на ответника е било изпратено уведомление за цесията. Евентуално се моли да бъде прието, че цесията е съобщена на ответника с връчване на исковата молба и приложенията към нея. При условията на евентуалност, а именно ако производството по установителния иск бъде прекратено като недопустимо, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 897,16 лв., представляваща неплатена главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното плащане, като се твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с връчена на 19.07.2017 г. нотариална покана. Отново при условията на евентуалност, а именно, ако първият евентуално предявен осъдителен иск бъде оставен без разглеждане като недопустим или бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредитополучателя, е предявен втори осъдителен иск, с който се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, дължими по горепосочения договор:
897,16 лв. – неплатена главница, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното й изплащане, 166,05 лв. – дължима такса, 227,61 лв. – наказателна лихва за забава върху главницата, дължима за периода 21.09.2017 г.
– 21.09.2020 г., като се твърди, че е настъпила окончателна изискуемост на вземането по договора за кредит на осн. чл. 30 и чл. 31 от Общите условия към него, поради нереволвиране на кредита в продължение на повече от 5 поредни месеца. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а евентуално предявените осъдителни искове са с правни основания чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като всички искове са допустими.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че установителният иск е недопустим, тъй като заповедта за изпълнение е издадена в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, а ищецът – цесионер на вземането не е банкова институция и не разполага с възможността да провежда незабавно изпълнение, както и да предявява иск по чл.
422 от ГПК по отношение на такова вземане, а освен това се твърди, че в случая не е спазен и едномесечния срок за предявяването на иска. Съдът намира, че тези възражения са неоснователни и предявеният установителен иск е допустим, тъй като в случая срокът за предявяване на иска е спазен (указанията са получени от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД на 19.08.2020 г., а исковата молба е подадена чрез куриерска служба на 21.09.2020 г., когато изтича едномесечният срок за предявяването на иска, тъй като 19.09.2020 г. и 20.09.2020 г. са събота и неделя), а съгласно т. 10б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да предяви иска освен цедентът е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
На следващо място се твърди, че исковете са неоснователни, тъй като вземанията са погасени с изтичане на 5-годишна давност, която е започнала да тече на 20.04.2015 г. (датата на изпадане в забава на длъжника), а част от вземанията (лихви, лихвени надбавки и разноски) са погасени с изтичане на тригодишна давност. Твърди се също така, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22, вр. 11, ал. 1, т. 9 и т. 9а от ЗПК, тъй като в него липсва уговорен лихвен процент. Отделно от горното, в общите условия са посочени различни начини на олихвяване на заемната сума в зависимост от точността на изпълнението, като липсва ясно посочен критерий за приложимост на различните лихвени проценти, а оттам и на размера на дължимите за погасяване суми. Твърди се недействителност на договора и на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 11 от ЗПК, тъй като в ОУ са предвидени различни лихвени проценти, но липсва посочване на последователността на разпределение на вноските между различните неплатени суми, дължими при различните лихвени проценти за целите на погасяването. Твърди се също така, че искът е неоснователен, поради нередовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост. Заявено е и че сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество договор за цесия е нищожен, поради нарушение на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, тъй като при потребителските кредити вземането може да бъде прехвърлено само при положение, че тази възможност е изрично предвидена в договора за кредит (чл. 26 от ЗПК), а в настоящия случай такава клауза липсва, поради което ищецът не е кредитор на вземането. С оглед на горното се моли предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, не представя доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 04.11.2014 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД (кредитор) и Г.И.Г. (кредитополучател), с който банката е предоставила на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1 000 лв., с променлив лихвен процент, който към сключване на договора е 21,95 % годишно или 0,06 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в BGN / 6-месечен EURIBOR за карти в EUR и USD в размер на 1,351 % и надбавка в размер на 20,599 %. Посочено е също така, че годишният процент на разходите е в размер на 24,30 %, а общо дължимата сума е 1 122,84 лв., като тези изчисления са направени при допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски, като разходите остават неизменни до края на срока. За месечна падежна дата е определено 20-то число на месеца. Към договора е налице и документ, озаглавен „Погасителен план и ГПР“, в който са посочени дължимите месечни вноски за периода 04.11.2014 г. – 04.11.2014 г., при условие, че кредитът е усвоен в пълния размер от 1 000 лв., както и че не е налице последваща промяна на ОЛП или допълнителни разходи.
В същия документ е посочен и начинът на изчисляване на ГПР по кредита и допусканията, при които се изчислява ГПР.
Представени са и Общи условия на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ ефект, които представляват неразделна част от горепосочения договор, съгласно чл. 1, ал. 1 от него, като общите условия са подписани от двете страни по договора и ги обвързват валидно.
Съгласно чл. 30 от общите условия (ОУ), ако в рамките на гратисния период клиентът не револвира кредита или револвира със сума, по-малка от минималната сума за револвиране, по кредита му се начислява такса за нереволвиране, посочена в Условията, а невнесената част започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
В чл. 31 на ОУ е предвидено, че ако клиентът не погаси задължението си в рамките и в срока по чл. 30, ал. 3 (до края на петия гратисен период), ползването на кредитния лимит се прекратява, а вземането на банката за целия използван кредитен лимит става изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава.
В р-л Х на общите условия е подробно описана методологията при определяне на лихвения процент по кредита, като в чл. 40 е предвидено, че при промяна на лихвения процент кредиторът уведомява клиента за това по предвидения в чл. 60 от ОУ ред, а промяната влиза в сила на първата следваща падежна дата.
В чл. 49 от ОУ е предвидено, че банката има право да прехвърли вземането си по договор за кредитна карта с револвиращ кредит на трето лице.
В чл. 51 от ОУ е описан начинът на формиране на годишния процент на разходите, чийто размер е посочен в договора.
Съгласно чл. 52 от ОУ за издаването и обслужването на картата и операциите, извършени с нея, клиентът заплаща такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които банката прилага по извършвани услуги на клиенти, действаща към датата на събиране на таксата, съответно към датата на извършване на операцията.
Като доказателство по делото е представена нотариална покана, отправена от „Банка ДСК“ ЕАД до ответника Г., с която същият е уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията му по договора за кредит от 04.11.2014 г. банката обявява кредита за предсрочно изискуем, като на гърба на поканата нотариусът е удостоверил, че същата е връчена на адресата по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК – чрез залепване на уведомление на настоящия адрес на ответника в гр. Б*****, като двуседмичният срок от залепването на уведомлението е изтекъл на 18.07.2017 г.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 177/2018 г. на РС-Разград, същото е образувано по подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника Г. за дължимите суми по процесния договор за банков кредит, като такава заповед е била издадена на 23.01.2018 г., като на същата дата е бил издаден и изпълнителен лист против ответника. Въз основа на изпълнителния лист е било образувано изп.д. № 33/2019 г. по описа на ЧСИ Г. С., рег. № 912, по което на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, в резултат на което с разпореждане от 07.08.2020 г. заповедният съд е дал указания на заявителя за предявяване на установителен иск за вземането си.