Решение № 6112 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6112 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. П.а като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100513828 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20101701/30.08.2023 г., постановено по гр.д. № 62180/2018 г. по описа на СРС, 155 състав, са уважени изцяло обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищеца „Б.“ АД, ЕИК ******* срещу ответника Д. П. Г., ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 10 от договор за покупко-продажба на стоки от 12.10.2012 г., и сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от договор за реклама от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.03.2016 г., до окончателното плащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ от 27.01.2017 г. по ч.гр.д. № 16691/2016 г. по описа на СРС, 37 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 2800 лв. – разноски в заповедното производство, и сумата от 800 лв.

1

– разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх.

№ 25036529/05.10.2023 г. от ответника в първоинстанционното производство – Д. П. Г., както и такава с идентично съдържание с вх. № 25036917/09.10.2023 г. /пощенско клеймо от 04.10.2023 г./.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Въззивникът счита, че процесните договори не са прекратени, тъй като нотариалната покана не била надлежно връчена на „Н.Б.“ ЕООД /главния длъжник/. Връчването по чл. 47 ГПК било нередовно, също не бил посочен адресът на „Н.Б.“ ЕООД в отбелязването за връчване.

Твърди, че до март 2022 г. е извършвана реклама по процесния договор, поради което същият бил действащ между страните. Възразява, че неправилно първоинстанционният съд не е изследвал чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД качеството, в което ответникът се е задължил по процесните договори – встъпване в дълг или поръчителство. Посочва, че с оглед обезсилването на изпълнителния лист и отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение производството следва да е по общия ред, а не по този на чл. 422 ГПК. Счита, че 6-месечният преклузивен срок е изтекъл преди подаването на исковата молба през 2018 г. Поддържа, че ответникът може да се позове на прекомерност на неустойката, тъй като е физическо лице. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Не се правят доказателствени искания. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Б.“ АД, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно. Поддържа, че е налице неизпълнение по договорите, поканата е връчена надлежно, встъпването в дълг е било по отношение на съществуващите задължения, а за бъдещите ответникът е в качеството си на поръчител, 6-месечният срок по чл. 147 ЗЗД е спазен, както и че възражението за нищожност на клаузите за неустойка е неоснователно. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.

Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания. Претендирани са разноски 2 по делото. Въззиваемият е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2026629/21.09.2018 г., депозирана от ищеца „Б.“ АД, с която са предявени с р е щ у Д. П. Г. и „Н.Б.“ ЕООД обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца солидарно сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 10 от договор за покупко-продажба на стоки от 12.10.2012 г., и сумата от 20 000 лв., представляваща неустойка по чл. 8 от договор за реклама от 12.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.03.2016 г., до окончателното плащане на дължимите суми, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ от 27.01.2017 г. по ч.гр.д. № 16691/2016 г. по описа на СРС, 37 състав.

С молба от 15.02.2019 г. са оттеглени исковете срещу „Н.Б.“ ЕООД и с Определение от 12.12.2019 г. производството по отношение на тези искове е прекратено. Ответник остава само въззивникът Д. Г..

Ищецът твърди, че на 12.10.2012 г. между него /продавач/ и „Н.Б.“ ЕООД /купувач/, както и Д. Г. /солидарен съдлъжник на купувача/ е сключен договор за покупко-продажба на стоки с нотариална заверка на подписите. На същата дата се твърди да е сключен и договор за реклама между ищеца /рекламодател/, „Н.Б.“ ЕООД /изпълнител/ и Д. Главчев /солидарен съдлъжник на изпълнителя/, също с нотариална заверка на подписите. По силата на договора за покупко-продажба на стоки ответното дружество се задължило да закупува минимално месечно и годишно количество кафе от ищеца. По двата договора страните уговорили клаузи за неустойка при неизпълнение в размер на по 20 000 лв. Излага твърдения, че ответното дружество не изпълнявало задълженията си и не закупувало договореното минимално количество кафе, поради което на 11.11.2015 г. била връчена нотариална покана, с която ищцовото дружество прекратило едностранно двата договора и поканило 3 ответното в определен срок да заплати договорената неустойка по двата договора. Сочи, че Д. Г. се е задължил солидарно с ответното дружество и по отношение на договорените неустойки. Независимо от отправената покана, ответниците не заплатили. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените претенции като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения относно неизпълнение на задълженията на „Н.Б.“ ЕООД за закупуване на минимални количества кафе.

Счита, че договорите не са прекратени, като оспорва начина на връчване на нотариалната покана, като посочва, че договорите действат и към настоящия момент. Евентуално посочва, че Д. Г. се е задължил, като е встъпил в дълговете на ответното дружество, които към момента на сключване на договорите не включвали задължения за неустойки. В случай че съдът приеме, че е налице поръчителство, прави възражение за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 ЗЗД. Прави възражение за нищожност на отделни клаузи от договорите, както и евентуално възражение за прекомерност на неустойката.

Моли съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Ангажира доказателства.

По делото са приети писмени доказателства и е изслушано заключение на съдебносчетоводна експертиза.

Между страните не се спори, а и от представените по делото договор за покупко-продажба на стоки и договор за реклама, и двата с дата 12.10.2012 г., се установява, че въззиваемият ищец „Б.“ АД и „Н.Б.“ ЕООД са в трайни облигационни отношения.

По силата на договора за покупко-продажба „Б.“ АД /продавач/ се задължава да продава на „Н.Б.“ ЕООД /купувач/, а купувачът се задължава да купува от продавача стоки, както следва: кафе „Спетема Супериоре Голд“ – не по-малко от 250 кг годишно и не по-малко от 15 кг месечно; кафе „Спетема Делиция Бар“ – не по-малко от 650 кг годишно и не по-малко от 40 кг месечно /чл. 1 от договора/. Купувачът е задължен да закупува ежемесечно посочените в чл. 1 количества кафе и да заплаща цената в момента на доставката или чрез банков превод на посочена в договора сметка. Съгласно чл. 9 от договора продавачът има право да прекрати едностранно договора, ако купувачът не закупува договорените минимални количества кафе така, както са посочени в 4 чл. 1 от договора, както и ако не изпълнява други свои задължения по договора. Прекратяването се извършва с едностранно писмено предизвестие, което се връчва на купувача по реда на чл. 5 от договора. Договорът е сключен за срок от 2 години и е в сила от момента на подписването съгласно чл. 18 от същия. В същия член е предвидено, че ако до изтичането на срока купувачът не е изпълнил условията по чл. 1 от договора, същият продължава действието си до постигане на тези условия, освен ако не е прекратен. В чл. 11 от договора е предвидено, че въззивникът ответник Д. Г. става „солидарен поръчител и съдлъжник на купувача за всички негови бъдещи парични задължения към продавача, които могат да произтекат от неизпълнението на този договор“. По силата на същия член Г. встъпва като солидарен съдлъжник на купувача за задълженията на последния към продавача на основание чл.

101, ал. 1 и 2 ЗЗД. Изрично е записано, отново в същия член, че в тази част договорът за покупко-продажба има действието на договор за поръчителство, сключен между продавача, купувача и поръчителя. В чл. 10 от договора е предвидена еднократна парична неустойка в размер на 20 000 лв., платима от купувача на продавача и изискуема и ликвидна от момента на прекратяването на договора по реда на чл. 9 от същия.

По силата на договора за реклама „Б.“ АД /рекламодател/ възлага на „Н.Б.“ ЕООД /изпълнител/, а изпълнителят се задължава да рекламира ефективно всички стоки от портфолио на рекламодателя, изложено в Приложение № 1, неразделна част от този договор, за целия срок на договора.

Предвидено е рекламирането да се извършва в търговски обект на изпълнителя – кафе-клуб „Белами“, находящ се в гр. София, бул. „Христо Смирненски“ № 1. За извършваната реклама е предвидено рекламодателят да заплати възнаграждение в размер на 20 000 лв. с ДДС. Съгласно чл. 7 от договора рекламодателят има право да прекрати едностранно договора, ако изпълнителят не използва рекламните материали и/или техника по договорения начин или не изпълни друго свое задължение по договора. Право на едностранно прекратяване е предвидено в полза на рекламодателя и ако изпълнителят едностранно прекрати закупуването на кафе или други стоки от портфолиото на рекламодателя по договора за покупко-продажба. Изрично е записано, че договорът за реклама има смисъл само ако се изпълнява едновременно с този за покупко-продажба. Прекратяването се извършва с едностранно писмено предизвестие. Договорът е сключен за срок от 2 години 5 и е в сила от момента на подписването съгласно чл. 17 от същия. В същия член е предвидено, че ако до изтичането на срока купувачът не е изпълнил условията по чл. 1 от договора за покупко-продажба, същият продължава действието си до постигане на тези условия, освен ако не е прекратен. В чл. 9 от договора е предвидено, че въззивникът ответник Д. Г. става „солидарен поръчител и съдлъжник на изпълнителя за всички негови бъдещи парични задължения към рекламодателя, които могат да произтекат от неизпълнението на настоящия договор и/или от повреждане, погиване или изчезване на предадените му рекламни материали и/или техника“. По силата на същия член Г. встъпва като солидарен съдлъжник на изпълнителя за задълженията на последния към рекламодателя на основание чл. 101, ал. 1 и 2 ЗЗД. Изрично е записано, отново в същия член, че в тази част договорът за реклама има действието на договор за поръчителство, сключен между рекламодателя, изпълнителя и поръчителя. В чл. 8 от договора е предвидена еднократна парична неустойка в размер на 20 000 лв., платима от купувача на продавача и изискуема и ликвидна от момента на прекратяването на договора.