Решение № 261045 от 24.03.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/24.03.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА при участието на секретаря

Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5799 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Б. П. П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез процесуалния му представител – юрк.

Н. М., срещу И.И.И.,

ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 10930.08 лв., представляваща дължима главница по сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678/14.08.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 299.69 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 20.04.2016 г. – 20.05.2016 г., както и сумата 3776.82 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г.

– 11.10.2019 г., които суми са предмет на заповед № 8794/20.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на ВРС, ХХVI състав.

В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 24.06.2020 г. ищецът Б. П. П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ С. А., клон България излага, че с договор за потребителски заем от 14.08.2015 г. е отпуснал на ответника И.И.И. паричен кредит в размер на 11000 лв., както и закупуването на застраховка от 2475 лв. Поддържа, че е изпълнил задълженията си по кредита, като усвояването на посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“.

Посочва, че съгласно чл. 3 от договора за кредитополучателя е възникнало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски – всяка по 319.97 лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно уговорените годишен процент на разходите – 21.25 % и годишен лихвен процент – 17.76 %. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на 20.04.2016 г., като към тази дата са погасени 7 месечни вноски.

Поддържа, че вземанията по кредита са станали изискуеми в пълен размер, на основание чл. 5 от договора, предвид неплащането на две или повече месечни вноски. Твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.05.2016 г. Посочва, че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника на 17.10.2017 г., в която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжникът да го изпълни. Счита, че тази покана е връчена на длъжника при условията на фингирано връчване по чл. 14, ал. 2 ЗПК. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на ВРС, XХVI състав, за дължимите му от ответника суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за вземанията си, в случай че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.И.И., чрез назначения му особен представител – адв. К.А.. Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Поддържа, че представеният договор за потребителски паричен кредит от 14.08.2015 г. не отговаря на изискуемите в чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК условия, което води до неговата недействителност, както е посочено в разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Оспорва обстоятелството, че кредиторът е изпълнил точно задълженията си по договора и е бил добросъвестен при неговото съставяне. Посочва, че в исковата молба се иска и възнаградителна лихва, която обаче никъде не е упомената в процесния договор, поради което счита, че такава не може да се претендира. Излага, че няма представени доказателства за уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 04.03.2021 г. ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени.

Ответникът се представлява от назначения особен представител – адв. К.А., която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на ВРС, XXVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в изпълнение на дадените от съда указания с разпореждане от 23.03.2020 г. заявителят е депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За основателността на така предявените искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678/14.08.2015 г.; че кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски кредит; че са настъпили предпоставките съгласно договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; че е уведомил надлежно ответника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем; изискуемостта на вземането за главница и възнаградителна лихва, както и техния размер; изискуемостта на претендираното обезщетение за забава и неговия размер.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678, се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Б. П. П.

Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на И.И.И. - кредитополучател, сумата от 11000лв., срещу насрещното задължение същият да върне заетата сума, при лихвен процент от 17.76 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 21.25 %.

Наред с това, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора застрахователна премия от 2475 лв. и такса ангажимент от 385 лв. Общата дължима сума по договора е отразена в размер на 19198.20 лв., платима на 60 равни месечни вноски в размер на 319.97 лв. всяка, при първа погасителна вноска с падеж 20.09.2015 г., съгласно приложения към договора погасителен план.

Според договора /последен абзац – л. 20 от делото/, с подписване на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.

Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника и подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от 11000 лв. е изцяло усвоена.

Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е.Т., съгласно което главницата по кредита е предоставена по банков път по банкова сметка, *** „Инвестбанк“ АД, с титуляр на сметката И.И.И., на 14.08.2015 г.

В отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника е направил възражение, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискуемите в чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК условия, поради което и същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Следва да се отбележи, че това оспорване е общо и не са въведени някакви конкретни основания за противоречието на процесния договор със Закона за потребителския кредит, поради което и действително ищецът обективно не може да наведе аргументи в своя защита, както посочва в молбата си от 17.11.2020 г. За пълнота на изложението обаче съдът намира за нужно да посочи, че намира това възражение за неоснователно по следните причини: договорът е в писмена форма, посочени са датата и мястото на сключването му, индивидуализирани надлежно са страните по него, посочен е общият на кредита, лихвеният процент и годишният процент на разходите. Договорът съдържа и погасителен план, който посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Ясно е посочено, че общия размер на дължимата по договора сума 19198.20 лв. следва да бъде заплатена на 60 месечни вноски, всяка на стойност 319.97 лв. Уговорено е падеж на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща такава. В случая лихвеният процент е фиксиран – 17.76 % за целия срок на договора, поради което съдът приема, че договорът за потребителски кредит не противоречи на ЗПК /ясно е посочено какъв е оставащият размер на главницата след всяко извършено плащане на месечната погасителна вноска/.

Неоснователни са и възраженията, че в договора никъде не е упомената дължимостта на претендираната „възнаградителна лихва“. Напротив. Лихвата е цената за ползването на предоставените услуги, в случая – възнаграждението за ползването на предоставената главница по кредита.

Лихвеният процент е ясно уговорен и посочен в договора и доколкото същият е възмезден по своя характер, то кредитополучателят дължи и договорената между страните лихва.

Основателно е възражението, че предсрочната изискуемост по договора за кредит не е надлежно обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Към исковата молба е приложена последна покана до И.И.И. /л. 35 от делото/ от 17.10.2017 г., като липсват обаче доказателства същата да е връчена надлежно на адресата. Следва да се отбележи обаче, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения представител на ответника, което е осъществено на 19.08.2020 г. Този факт, настъпил в хода на процеса, следва да бъде зачетен и съобразен от съда, съгласно чл. 235, ал. З ГПК. Съгласно константната съдебна практика и задължителната практика на Върховния касационен съд - исковата молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор между страните, а в конкретния случай – за покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са разрешенията, дадени в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения №№ 178/12.11.2010 г. по т. д.

№ 60/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г. по описа на ВКС, II т. о. Специфичното в случая е, че исковата молба не е връчена лично на ответника, а на назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител. Особеният представител, назначен от съда на основание чл.

47, ал. 6 ГПК може надлежно да приема изявления от името и за сметка на страната, която е назначен от съда да представлява /така определение № 736/2016 г. по т. д. № 2352/2015 г. по описа на ВКС, II т. о./. В тази връзка следва да се приеме, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването правни последици.

Разпечатката съдържа 36 от 234 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f815cf9c-bfc5-4f49-80c2-87269de17188