Решение № 50 от 20.02.2023, Административен съд - Сливен

Р Е Ш

Е Н И Е № 31

Гр. Сливен, 20.02.2023 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесет и първи януари две хиляди двадесет и трета в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора......................... и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 454 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И.К.П., ЕГН

**********, с адрес *** срещу издаден от Директора на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на публично държавно вземане № 34/10.08.2022 г., с който на И.П. е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляващо второ плащане в размер на 24447,50 лв. по Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лева, представляващо първо плащане по договора за финансова помощ, като е определено, че дължимата сума от 24447,50 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от датата на връчване на акта, ведно с дължима лихва.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изложени са доводи от фактическо естество. Заявява се, че условията и реда за прилагане на процесната подмярка са регламентирани в Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. Позовава се на чл. 34 ал. 1 от Наредбата, с твърдение, че жалбоподателят е изпълнил задължението си съобразно тази норма, установено при отмяната на предходния АУПДВ в решението на ВАС. Едностранното определяне на нов срок за подаване на заявката от страна на административния орган било в нарушение на цитираната разпоредба и чл. 6 ал. 1 от договора, в който изрично било посочено, че срокът за нейното подаване е 15.12.2019 г. С отмяната на АУПДВ с обратна сила отпадали разпоредените с акта правни последици и се възстановявала висящността на административното правоотношение по договора, включително и по заявката за второто плащане. Предвид това и неправилно в процесния акт било прието, че се касае за възобновяване обработката на заявката, като не били налице и основанията за това по чл. 99 от АПК. Счита, че в случая ДФЗ – Ямбол е следвало да се произнесе по същество по заявката за второ плащане, надлежно окомплектована и подадена на 10.12.2019 г., като прецени изпълнението на договорните задължения към датата на нейното подаване. Както се сочело и в самия акт, със Заповед № 03-280-РД-213/17.11.2020 г. била предоставена възможност на жалбоподателя да подаде заявка за второ плащане, окомплектована с документите към дата 15.12.2019 г., която дата е крайна такава за изпълнение на бизнес – плана. АУПДВ бил издаден и в противоречие с целта на закона, а именно – стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на техните стопанства. Поради отказаната финансова помощ с предходния АУПДВ в размер на 24447,50 лв. жалбоподателят не разполагал с финансови ресурси за поддържане на стопанството си. Прекратяването на договора при несъществено неизпълнение можело да се окачестви като злоупотреба с право, тъй като правният интерес на Фонда съвпадал с обществения интерес, съобразно който при установените факти прекратяването на договора следва да се окачестви като неоправдано. Моли съда за отмяна на оспорения административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В молба по делото от упълномощен процесуален представител моли съда за отмяна на атакувания АУПДВ, с претенция за присъждане на разноски в производството.

В открито съдебно заседание административният орган – Директор на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява.

Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк Д. Б., която оспорва жалбата. Уточнява, че на стр. 3, абзац последен изводът на органа за служебно известния факт, че кандидатът е получил 10 точки, е направен във връзка с данните, съдържащи се в Приложение № 1 към сключения договор – „Списък на критериите за подбор, по които получателят е получил приоритет“. В акта се съдържали подробни аргументи по повод установеното при извършената повторна проверка. Заявява, че в случая посочените договорни и законови разпоредби вменяват задължение за жалбоподателя в срок до изтичане на 5 години от сключване на процесния договор да поддържа съществуващия към датата на подаване на заявлението среден списъчен брой на персонала, както и заявеното от него увеличение на този брой, както и да заплаща задължителните т. в. и осигуровки за тези лица. Не били вменени задължения за по – дълъг период от време в сравнение с периода, в който същият се е задължил да изпълни представения и одобрен бизнес – план. В случая ставало въпрос не за изпълнение на бизнес – плана, а за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, които водят до неподдържане в съответствие с един от критериите, по които проектът на жалбоподателя е бил оценен и му е дадено предимство от 10 точки. Задължението на жалбоподателя да поддържа това съответствие стояло за срок от 5 години от сключването на договора, а не само до датата на подаване на заявката за второ плащане. Моли съда да приеме законосъобразност на атакувания АУПДВ, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият И.К.П. бил регистриран с

Уникален регистрационен номер (УРН) 656482 в ДФ „Земеделие”. На 12.04.2016 г. между ДФ „Земеделие“ и П. като ползвател бил сключен Договор № 20/06/1/0/01100 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР. Съгласно договора, същият е сключен на основание чл. 28 ал. 6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и Заповед за одобрение на заявлението за подпомагане № 03-200-РД/55 от 11.04.2016 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

Предмет на този договор е предоставяне от страна на Фонда на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 48 895,00 лв. с начин на предоставяне на два етапа, както следва: първо плащане в размер на 24447,50 лв. в срок до два месеца от датата на сключване на договора и второ плащане в същия размер, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14/2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес – плана и извършен анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8 ал. 5 от договора. В чл. 3 ал. 3 от Договора било уговорено заявката за второ плащане да се подаде в срок до 31.07.2018 г., но не по – рано от 1 месец преди изтичането на срока по чл. 6 ал. 1 от договора. С Анекс № 4 било договорено заявката за второ плащане да се подаде в срок до 15.12.2019 г.

На 10.12.2019 г. П. подал заявка за второ плащане, като при проверка на приложените към същата документи било установено, че не е представен договор за сертифициране на з. - м.. За така установеното Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал АУПДВ № 23/26.05.2020 г., обжалван по съдебен ред. По жалбата било образувано адм.д. № 282/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен, приключило с Решение № 293/29.12.2020 г., с което жалбата била отхвърлена. Този съдебен акт бил отменен от Върховния административен съд по реда на касационния контрол с Решение № 11107/03.11.2021 г., постановено по адм.д. № 2682/2021 г., с което бил отмененен и АУПДВ.

На 17.11.2021 г. Директорът на ОД –

Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал Заповед № 03-280-РД/213, с която на основание чл.

20а ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от ЗПЗП, Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, във вр. с чл. 55 ал. 2 и ал. 1 от АПК и в изпълнение на влязло в сила Решение № 11107/03.11.2021 г., постановено по адм.д. №

2682/2021 г. на ВАС, разпоредил да се възобнови обработката на договор 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г., сключен между ДФЗ и И.К.П.. С тази заповед било разпоредено още в 14 – дневен срок от получаване на заповедта П. да се яви в ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, за да подаде окомплектована заявка за второ плащане с относимите към 15.12.2019 г. документи.

На 22.12.2021 г. И.П. подал заявка за второ плащане (л. 55), към която приложил документи, съгласно Приложение № 9 (л. 58-65).

С Уведомително писмо за отстраняване на нередовности № 177/24.02.2022 г., изведено с изх.

№ 01-283-6500/24 Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ указал на П. в срок от 10 работни дни да представи удостоверение за наличие или липса на задължения по ЗМДТ от съответната община по седалището на бенефициента, както и документи, удостоверяващи плащането на задължителните т. в., з. и с. о. на лицата, наети в стопанството за периода от м. март 2020 г. до месец април 2021 г. В указания срок при органа постъпило Възражение от И.П. (л. 47), в което било заявено, че производството е недопустимо е следва да се прекрати, с аргумент, че след постановяване на съдебното решение на ВАС органът следва да се произнесе по същество по заявката за второ плащане, надлежно окомплектована и подадена на 10.12.2019 г.

Заявено било още, че предвид неполучаване на помощта, П. не е имал финансов ресурс да продължи да поддържа нает необходимия брой персонал. Приложил удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци към община Сливен (л. 50).

С писмо изх. № 01-283-6500/33 от

31.03.2022 г. (л. 43) Директорът на ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ уведомил И.П., че на основание чл. 24 ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от АПК Фондът открива производство по издаване на АУПДВ. Съгласно съдържанието на това писмо, на подадената на 22.12.2021 г. заявка е извършена проверка, при която е направена справка относно осигуровки на наетото в стопанството лице Й.

В. Й., от която е установено, че такива не са изплатени през периода от месец март 2020 г. до месец април 2021 г. С позоваване на чл. 14 ал. 1 т. 13 от Договора и чл. 42 т. 14 от Наредба № 14/2015 г. съставителят на писмото уведомил адресата П., че при така установеното неспазване на договорните и нормативни задължения ползвателят няма право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо плащане по договора. П. бил уведомен още, че общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ възлиза на 24447,50 лв.

С вх. № 02-283-6500/75/20.04.2022 г. в ОД – Ямбол на ДФ „Земеделие“ постъпило Възражение от И.К.П. със заявени доводи, идентични с формулираните в горното възражение и молба производството по издаване на АУПДВ да бъде прекратено (л. 40).

На 10.08.2022 г. Директорът на ОД –

Ямбол на ДФ „Земеделие“ издал по отношение на И.К.П., УРН: 656482 Акт за установяване на публично държавно вземане № 34, с който отказал пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01100/12.04.2016 г. и определил на адресата подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24447,50 лв., с посочен 14 – дневен срок от връчване на акта за доброволно плащане на дължимата сума, ведно с лихва от датата, следваща датата на изтичане на посочения срок. Актът бил връчен на неговия адресат И.П. на 30.11.2022 г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 02.12.2022 г.

Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ОЗ-РД-286/01.02.2017 г., с която Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е делегирал на директорите на областните дирекции на ДФ „Земеделие“ в съответствие с териториалната им компетентност правомощия да издават решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕСИФ и актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166 ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., както и по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите, допуснати при или по повод сключването и изпълнението на договори за предоставяне на финансова помощ по подмерки 6.1 и