Определение № 1941 от 07.08.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1941 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500476 по описа за 2026 година

Подадена е молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за изменение на постановеното решение рег. № 258/12.06.2026 год. по гр.д. № 476/2026 год. по описа на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 от ГПК.

Ответникът по молбата Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София я оспорва.

Искането е по реда на чл.248 от ГПК и е допустимо, тъй като е направено в едномесечен срок от постановяване на решението.

С решение рег. № 258/12.06.2026 год. СОС е потвърдил решение рег. № 397 от 15.12.2025 год. по гр. д. № 67/2024 год. на Ботевградския районен съд и е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ ЕИК 000695089, гр. София да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК 000694286, гр. София сумата 102,26 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. С потвърденото решение на БРС Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София е осъдена да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, гр. София сумата от 139,22 лева главница, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422232302121 за лек автомобил „Тойота Корола“ с ДК № СВ9533ТР по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ с № 5С1072841177 от 19.10.2022 год. за причинени щети при ПТП от 12.01.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.10.2023 год. – датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата 890 лева разноски. Видно от представените с отговора на въззивната жалба доказателства – фактура и платежно нареждане, въззиваемият е заплатил на пълномощника си адв. К. сумата 205 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство. Същото се е развило в едно о.с.з. без събиране на доказателства, с явяване на представителите на страните. В о.с.з. представителят на въззивника е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско 1 възнаграждение. Настоящият състав е намерил възражението за основателно и е намалил разноските за адвокатско възнаграждение до размера от 102,26 евро, на основание чл. 78, ал.

5 от ГПК

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за неоснователна, по следните съображения:

С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В конкретния случай минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска - 139,22 лева /с равностойност 71,18 евро/ съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. възлиза на 400 лева /204,52 евро/. Съдът намира, че този минимален размер е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. По делото е проведено само едно открито съдебно заседание без събиране на нови доказателства във въззивното производство, като представителят на въззиваемия е депозирал единствено отговор на въззивната жалба. Поради това въззивният съд е намалил разноските за адвокатско възнаграждение наполовина - до размера от 102,26 евро, който е справедлив и обоснован. Съдът взе предвид и обстоятелството, че претендираните разноски са в размер три пъти цената на иска, което е недопустимо и присъждането им би довело до нарушаване на забраната за неоснователно обогатяване.

По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл. 248 от ГПК се явява неоснователна.

2

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за изменение на постановеното решение рег. № 258/12.06.2026 год. по гр.д. № 476/2026 год. по описа на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3