Решение № 863 от 29.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20211000501987 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

С решение № 18 от 30.07.2020 г. постановено по т.д. № 26 по опис на Видински окръжен съд за 2020 г., е отхвърлен предявения от „Юробанк България" АД против З. Т. Т. с ЕГН ********** и Г. Л. Т. с ЕГН **********, установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за съществуване на вземане по заповед № 2941- РЗ от 06.10.2017 г. издадена на по ч. гр.д. № 2941/2017 г. по опис на Видински районен съд. С решение № 65 а от 22.10.2020 г. по същото дело е оставено без уважение искане на ищеца, за допълване на непълно решение, на основание чл. 250 от ГПК.

Въззивното производство е образувано възоснова на:

1./Въззивна жалба с вх. Рег. № 260313 от 24.09.2020 г. подадена от „Юробанк България" АД, в която се излага, че решение № 18/2020 г. е неправилно, поради нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен кат по същество, с който предявения иск установителен иск да бъде уважен изцяло.

2.Въззивна жалба с вх. Рег. № 261656 от 30.12.2020 г. подадена от „Юробанк България" АД, в която се излага, че решение № 65 А /погрешно посочено като №103/ от 22.10.2020 г. е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен кат по същество, с който исковете да бъда уважени.

1

Въззиваемите З. Т. Т. с ЕГН ********** и Г. Л. Т. с ЕГН **********, в писмени отговори са оспорили основателността на въззивните жалби и са отправили искане за потвърждаване на постановения съдебен акт.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и обжалвания съдебен акт, съобразно служебните предели на въззивната проверка по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Възоснова на Заявление № 11094 от 04.2017 г. подадено до Видински районен съд „Юробанк България"Ад е посочила, че има парично вземане срещу З. Т. Т. с ЕГН ********** и Г. Л. Т. с ЕГН **********, за следните суми:

- 114 853,54 швейцарски франка, представляващи главница за периода от 20.06.2014г. до 01.10.2017г., от които претендира само част в размер на 58 578.88 швейцарски франка;

28 329.78 швейцарски франка - договорна лихва за периода от 20.06.2014 г. до 01.10.2017 г.

– които не се претендират;

2 087.28 швейцарски франка - наказателна лихва за периода от 20.06.2014 г. до 01.10.2017 г., които не се претендират;

1806.91 швейцарски франка - банкови такси за периода от 20.06.2014 г. до 01.10.2017 г. от които претендира само част в размер на 1469.18 швейцарски франка за периода от 18.10.2014 – 01.10.2017 г., и сумата от 489.60 лева нотариални такси за периода от 25.08.2017 г. до 01.10.2017 г.

Заявителят е претендирал и разноски в размер на платената държавна такса – 2 059.95 лева, и адвокатско възнаграждение в размер на 2 489.95 лева.

Изрично в петитума на заявлението е посочено, че претенцията е за сума в общ размер на 60 048.06. швейцарски франка, /представляващи сбор от 58 578.88 швейцарски франка и 1469.18 швейцарски франка/ и за сумата от 489.60 лева нотариални такси.

На основание чл. 417 от ГПК е издадена Заповед № 2941-РЗ от 06.10.2017 г. само за претендираните суми и направените в производството разноски.

На 10.06.2019 г. е постъпило възражение изходящо от лицата, посочени в заповедта като длъжници, а именно З. Т. Т. с ЕГН ********** и Г. Л. Т. с ЕГН **********.

С разпореждане от 13.06.2019 г. възражението е прието и на заявителя е указан срок за предявяване на установителна претенция по исков ред.

Разпореждането е съобщено на 29.07.2019 г. лично на адв. Д. М., пр. представител на заявителя – пълномощно приложено на ст. 19-21 от ч. гр.д. № 2941/2016 г. по опис на Видински районен съд. В него е указан едномесечния срок визиран в разпоредбата на чл.

415, т.4 ГПК и задължението за довнасяне на дължимата държавна такса. Спазването на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е специфична процесуална предпоставка за неговата допустимост на иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Срокът се счита за спазен и искът се счита за предявен от датата на заявлението в случая - 04.10.2017 г., ако е предявен в 2 едномесечен срок от съобщението за постъпилото възражение. Срокът е едномесечен и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.3 от ГПК изтича на последното число на съответния месец, а ако няма съответното число, срокът изтича на последния му ден. Единствено сроковете, които са определени в дни започват да текат от деня, следващ връчването. В останалите случаи – срокове, които текат по седмици, месеци и години започват да текат от деня на връчването, защото то е съответното число по смисъла на горепосочената разпоредба. По този начин са преброени сроковете в Решение № 258 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 207/2012 г. III-то г.о. на ВКС, Определение № 247 от 25.04.2017 г. по гр.д. № 5225/2016 г. по гр.д. № 5225/2016 г. I г.о. на ВКС, Определение № 220 от 28.03.2018 г. по гр.д. № 4497/2017г. ІІІ г.о. на ВКС и т.н. , а от цялостния анализ на съдебната практика следва, че тя е безпротиворечива.

Следователно, преклузивният едномесечен срок за предявяване на искове по чл. 422 от ГПК започва да тече от деня на връчване на съобщението и изтича в съответния ден на следващия месец. В случая съобщението до заявителя е достигнало на 29.07.2019 г.

Съответното число на следващия месец е 29.08.2019 г. Дата 29.08.2019 е присъствен ден /сряда/, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК и с изтичане на този ден, се преклудира правото на заявителя да установи вземането си в исково производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Видно от молба с вх. Рег. № 30.08.2019 г. заявителят е уведомил съда, че е подал искова молба. Приложеното копие от искова молба не съдържа индикация, че е подадена искова молба във Окръжен съд Видин. Съдът не е изследвал въпроса за спазен срок по смисъла на чл. 415, ал. 4 от ГПК и е разпоредил прилагане на молбата към делото. От така извършеното действие на заявителя се установява само, че към дата 28.08.20219 г. /датата на пощенското клеймо върху плика, с който е достигнала молбата до Видински районен съд/ е съществувала изготвена искова молба, чието съдържание съответства на приложената в том I от т.д. № 60/2019 г., което обаче не покрива фактическия състав на предявената искова молба. Представен е системен бон от български пощи, от който е видно, че е изпратена до Видински окръжен съд пратка с тегло 1.901 кг. с баркод PS1142008FAZL и действието е извършено на 28.08.2019 г. – един ден преди изтичане на срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, но липсват доказателства относно съдържанието на пратката. Няма данни как е достигнала исковата молба в Окръжен съд Видин, но върху нея е поставен вх. Рег. № 2684/30.08.2019 г.

10:37 ч. Липсва индикация, исковата молба да е подадена чрез поща или лицензирана куриерска служба. Липсват доказателства, че в деня, в който изтича срока за извършване на действието – 29.08.2019 г. заявителят е предявил исковата молба. Но са налице доказателства, че дължимата държавна такса към Окръжен съд Видин е внесена в едномесечния срок / 22.08.2023 г. – л. 11 от делото/, а самото дело е образувано на 2.09.2023г. – първи работен ден от седмицата. В съвкупност на обстоятелствата следва да се приеме, че липсата на плик с идентификатор /наречен бар код/, се дължи на пропуски в организацията на съдебното деловодство в Окръжен съд Видин и незапазване на плика при наличие на пратка изплатена като препоръчена поща.

3

Настоящият въззивен съд, възоснова на множество, макар и не преки доказателства приема, че срокът за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК е спазен и постановеното решение по същество на спора е допустимо, а разрешеният по същество спор не излиза извън пределите на поисканата защита, поради което не са налице и основания за обезсилване на обжалваното решение.

Относно правилността и обосноваността, съдът съобрази следното:

Предмет на делото пред първоинстанциния съд е било установяване дължимостта на сумите по заповед № 2941-РЗ от 06.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение възоснова на извлечение от счетоводните книги на ищеца „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 по кредитна сделка № 898423

Не е спорно пред първата и пред въззивната инстанции, че между страните е сключен договор за банков кредит № HL 37445/ 15.05.2008 г. , условията по който са били доразвивани с допълнителни споразумения сключени на 04.12.2009 г., на 12.01.2011г., на 28.01.2013 и на 24.10.2013 г. В тежест на ищеца е да докаже, всички фактически твърдения изложени в документа наречен „извлечение от счетоводните книги“ и релевантните за спора факти, относно действителността на договорите, датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост, размера на цялото непогасено задължение към датата на издаване на извлечението, а ако са настъпили факти слез превяване на иска, които са от значение за спорното право, съдът е длъжен да ги съобрази при постановяване на решението.

Възражението на ответниците се ограничава до твърдения за нищожност на договора за банков кредит, поради което съдът в съответствие с ТР № 1/2020 г. на ОСГТК е длъжен да се произнесе освен по възраженията на ответниците и по нищожността на цялата правна сделка или на отделни клаузи, които са от значение за решаване на правния спор ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Настоящият въззивен съд, след като съобрази предметните предели на въззивното производство, които го ограничават до установяване на задължение по договор, за което има издадена заповед за изпълнение, за част от главницата приема, че релевантни са следните факти:

- наличието на договор, от които да произтича парично задължение;

- неизпълнение на паричното задължение, което по размер, вид на валута и период да е довело до правото на банката да претендира предсрочна изискуемост в същата валута, в същия размер и за същия период;

- уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост и опреД.е на срок за плащане, след изтичането на който за банката е възникнало правото да претендира цялото вземане /независимо, че претенцията е заявена като частична/;

- съответствието на сумите посочени в заповедта на задължението по договора.

Настоящият въззивен съд установи следните релевантни факти:

4

На 15.05.2008г. между ищеца и ответниците е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37445/15.05.2008 г., по силата на който Банката предоставя на Кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 130 000 лева (сто и тридесет хиляди лева) по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД /тогавашното наименование на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД в деня на усвояване на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 32 804 лева (тридесет и две хиляди осемстотин и четири лева), по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, описан в договора, и равностойността в швейцарски франкове на 97 196 лева (деветдесет и седем хиляди сто деветдесет и шест лева), по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита, за други разплащания.

Насрещното задължение по договора е кредитополучателите да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. По силата на чл. 1, ал.

4 от договора е възникнала солидарност в задължението да върнат получените суми с договорна годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15 пункта (едно цяло и петнадесет стотни пункта).