Решение № 38 от 05.10.2021, Районен съд - Радомир

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. гр. Радомир, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Т. СТ. П. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20211730200138 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Община Радомир, представлявана от кмета ПЛ. СТ. АЛ. срещу Наказателно постановление № НЯСС-44/01.04.2021г. на Зам-председателя на на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено на дружеството „имуществена санкция” в размер на 4 000.00 лева, за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във връзка чл. 190а, ал.1, т. 3 от Закона за водите .

По подробно изложени във въззивната жалба съображения въззивникът, чрез процесуалния си представител моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Развиват се подробни правни доводи за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО довели до опорочаване на административнонаказателната процедура по издаване на АУАН и НП и до незаконосъобразност на последното. Жалбоподателят чрез процесуалният си представител твърди, че при съставяне на АУАН и НП административно-наказващия орган не се е съобразил с / “преклузивните“, както е посочено във въззивната жалба/ давностните срокове регламентирани в чл. 34 от ЗАНН. Алтернативно се развиват доводи по същество на спора като се твърди, че не е извършено от жалбоподателя административното нарушение, за което е санкциониран с 1 атакуваното НП като са представени в тази връзка писмени доказателства.Претендират се и на основание чл.63 , ал.3 от ЗАНН разноски по делото.

Въззиваемата страна – ДАМТН-София по подробно изложени в приложено по делото писмено становище, правни съображения моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН .

ТО-Радомир към Районна прокуратура гр. Перник редовно призована не изпраща представител е не е взела становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

Свидетелят В.А. на длъжност „ главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ заедно с колегата си Айх. Б. Ш. на длъжност „ инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ на 08.01.2020г. са извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „ Върбица“, находящ се в землището на гр.Радомир, който съгласно Акт за публична общинска собственост № 254/14.04.2000г. е собственост на Община Радомир. Проверката е обективирана в Констативен протокол № 02-03-25/08.01.2020 г., с който на собственика на язовир „Върбица“, а именно Община Радомир е било дадено предписание в срок до 31.03.2020 г. :

„ Да възстанови рейката за измерване на водното вино в язовирното езеро.“Проверката е извършена в присъствието на Д.Н. -„ технически сътрудник“ в Община Радомир.

На 25.08.2020г. на основание чл. 190, ал.4, т. 2 от Закона за водите при извършена проверка на язовир „Върбица“ от експерти при ДАМТН – София, а именно от свидетелите, В.А. длъжност „ главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ и свидетелят Айх. Б. Ш. на длъжност „ 2 инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ във връзка с последващ контрол на даденото на 08.01.2020г. предписание на Община Радомир са констатирали, че това предписание не е изпълнено в указания срок-31.03.2020г., а именно: „Да се възстанови рейката за измерване на водното ниво в язовирното езеро“. Последната проверка е обективирана в Констативен протокол №02-03-49/25.08.2021г. и по време на същата е присъствала отново Д.Н. -„ технически сътрудник“ в Община Радомир, в качеството си на представител на собственика.

Предвид извършените проверки обективирани в горецитираните констативни протоколи е установено от АНО административно нарушение, а именно неизпълнение на предписание дадено по надлежния ред на собственика на язовир „Върбица“ от оправомощени от председателя на ДАМТН длъжностни лица, поради което В.А. на длъжност „ главен инспектор“ в РО НЯСС-ЗЦБ е съставил АУАН №02-***г. в присъствието на свидетелите Ж. Г. С. и С. В. М. и двамата на длъжност „ старши инспектор „ в РО НЯСС-ЗЦБ.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от страна на Община Радомир .

Въз основа на така съставения АУАН след като е разгледал административнонаказателната преписка, административно- наказващия орган е издал атакуваното в настоящето производство НП № НЯСС-44/01.04.2021г., като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил предписание дадено му на основание чл. 190а, ал.1, т. 3 от ЗВ, поради което и на основание чл. 200, ал.1, т. 39 от ЗВ му е наложил „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева, за неизпълнение на задължение на чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1,т.3 от същия закон.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.

Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни и правнонеаргументирани доводите наведени във въззивната жалба, че АНО при съставяне на АУАН и НП е допуснал процесуални нарушения.Налице е пълно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване, както и са посочени точно обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Неоснователен е довода на процесуалния 3 представител на жалбоподателя- адв.Ж. за неспазване на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както за издаване на АУАН, така и за издаване на НП. Проверката е извършена на 25.08.2020г., която е и датата, на която е било установено нарушението по смисъла на закона. АУАН е съставен на 16.10.2020 г., което е в рамките на тримесечния срок предвиден в ЗАНН. За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че съгласно ТП №1 /27.02.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г. на ОСНК и ОСС на ВАС сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, а не преклузивни, както сочи адв.Ж. във въззивната жалба.

Предвид гореизложените правни съображения настоящия състав намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

По същество на спора, настоящият състав приема, така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение № 02-065/16.10.2020г., Наказателно постановление № НЯСС-44 /01.04.2021г., както и свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно: актосъставителя В. Г. Авр. ,свидетелката по акта Ж. Г. С. и свидетеля присъствал при установяване на нарушението Айх. Б. Ш., които с показанията си потвърждават изцяло фактическата обстановка описана АУАН и НП. Съдът възприема изцяло свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като те са ясни, точни и непротиворечиви, и доказват по безспорен начин описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Свидетелят А. е категоричен, че при повторната проверка дали са изпълнени дадените предписания за възстановяване на нивомерната рейка, то рейката е била същата, в същото състояние и отново не е измервала водното ниво на язовирното езеро. Кореспондиращи с показанията на св.А. са и показанията на св.Ш., който също заявява, че както през месец януари 2020г. при първата проверка, на която е дадено предписанието така и през месец август 2020г., при втората проверка за изпълнението на това предписание нивомерната рейка е била в същото състояние, както при първоначалната проверка и не е възстановена

Предвид на така установеното от фактическа страна настоящият състав на решаващия съд намира, че безспорно е установено по делото, че е налице извършено административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и правилно, и законосъобразно административно4 наказващия орган е санкционирал жалбоподателя с обжалваното НП. Твърденията на адв.Ж., че кмета на общината е предприел незабавно действия по изпълнение на предписанията дадени от контролните органи за възстановяване на нивомерната рейка на язовир „Върбица“ през месец януари 2020г. не бяха подкрепени с убедителни и безспорни писмени доказателства, удостоверяващи твърдените от адв.Ж. факти и разколебаващи фактическата обстановка описана в АУАН и НП . Представени бяха в хода на съдебното следствие Възлагателно писмо от кмета на Община Радомир до управителя на „Байкал-1“ ЕООД, изх.№АО-94-00-124 от 21.01.2020г., с което във връзка с дадените предписания на контролните органи на ДАМТН през месец януари 2020г. е възложил на дружеството да възстанови водоотчетната нивомерна рейка занулена към кота преливен ръб, на територията на язовир „Върбица“, намиращ се в землището на гр.Радомир“. В това възлагателно писмо обаче не става ясно какъв е предмета на дейност на дружество „Байкал-1“ ЕООД, и в какъв срок е указано да бъдат изпълнени дейностите в писмото. От друга страна независимо, че липсва указан срок за изпълнение на възложените дейности от кмета на Община Радомир по делото е представен Протокол за установяване на реално изпълнени дейности от 30.01.2020г., с който Комисия, за която не става ясно от кого е назначена и как е определен състава й е посетила яз.“Върбица“ и е констатирала, че е възстановена водоотчетната рейка на язовира и възложените с горецитираното писмо дейности са изпълнени, като не е уточнено по какъв начин е възстановена рейката, чрез смяна с нова или ремонт на съществуващата такава.

Предвид на гореизложеното настоящият състав на съда намира,че представените от жалбоподателя писмени доказателства не доказват изпълнени в срок предписания от контролните органи на ДАМТН и АНО е доказал по безспорен начин извършено адм.нарушение, за което Община Радомир е санкционирана с атакуваното НП.

Що се отнася до приложението на чл. 28 от ЗАНН, то съдът намира следното:

При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена опасност. Преценката дали едно административно нарушение представлява маловажен случай не е субективна и абстрактна, а винаги трябва да почива на конкретни факти, т. е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на настъпили вредни последици в 5 резултат от деянието не е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на обществената опасност.Нарушението, за извършването, на което е наказана общината е формално. Законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.Освен това процесното нарушение не би могло да се квалифицира по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните обществени отношения, очертани в чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗВ – предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, и здраве, околната среда, културното наследство и стопанска дейност, свързани с вредното въздействие на водите. А това се постига чрез извършване на контрол за техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите и съоръженията към тях .