Решение № 6265 от 15.11.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6265 гр. София, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20221100101180 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД от В. Н. Б., М. Г.

Б., К. В. Г. и Й. Д. Г. срещу В. Г. М. и Х. Г. М..

В исковата молба се поддържа, че ищците В. Н. Б., М. Г. Б., К. В. Г. и Й. Д. Г. са кредитори на първия ответник - В. Г. М., за разноски за производство за съдебна делба, за които е издаден изпълнителен лист от 21.05.2020г., по гр.д. № 264/2017 г. на РС- Царево, в общ размер на 10636,27 лв.

Ищците поддържат, че въз основа на изпълнителният лист е образувано изпълнително дело № 202009210400491 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие СГС. Поддържат, че междувременно, с две безвъзмездни сделки дарение в полза на своя брат Х. Г. М., първият ответник В. Г. М. ги уврежда като кредитори, за съдебно установеното им вземане, което не е удовлетворено.

Ето защо, предявяват иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, за обявяване за недействителни спрямо ищците, на даренията, обективирани в нотариален акт № 49, том 1, рег. № 1327, дело № 47 от 15.03.2019 г. на нотариус З.Т. и нотариален акт № 50, том 1, рег. № 1329, дело № 48 от 15.03.2019 г. на нотариус З.Т..

Ответникът В. Г. М. оспорва исковата молба, като твърди, че решенията, по които е осъден за разноски са обжалвани и не са влезли в сила.

Ответникът Х. Г. М. оспорва исковата молба, като поддържа, че не са налице предпоставките по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Подробно аргументира твърденията си и в представената писмена защита.

1

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Съгласно чл. 135 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, то и лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

От визираната норма се извеждат материалноправните предпоставките, чието съществуване е необходимо, за да бъде уважeн предявения иск: 1.) Ищецът да е кредитор на ответника-длъжник за парично или непарично вземане (ППВС №1/29.03.1965 г.); 2.) извършеното от длъжника действие или сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор; 3.) длъжникът да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна, това знание следва да съществува и у договарящото с него трето лице. Знанието се предполага до доказване на противното по отношение на ограничен кръг трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника (арг. от чл. 135, ал. 2 ЗЗД). 4) когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

Видно от представеното определение № 521 от 19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2370/2019 г. по описа на ВКС, I I Г.О., производството по делба между ответника В. Г. М. (в качеството на ищец в това производство) и ищците В. Н. Б., М.

Г. Б., К. В. Г. и Й. Д. Г. за 1/6 ид. част имот в м. „Арапя“ с площ 6 001 дка, в землището на гр. Царево, е приключило с определение № 521/19.12.2019 г., като искът за делба е отхвърлен.

На 21.05.2020 г. от Районен съд - Царево , по гр.д. № 264/2017 г., е издаден изпълнителен лист в полза на В. Н. Б., М. Г. Б., К. В. Г. и Й. Д. Г. срещу В. Г. М., за присъдените разноски за трите съдебни инстанции, общо в размер на 9 411 лева.

Въз основа на молба от 10.06.2020 г. от ответниците срещу ищеца В. Г. М. е образувано изпълнително дело № 20209219400033 по описа на ЧСИ С.П., № 921 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие СГС. Видно от удостоверение за размера на дълга, задължението към 10.05.2021 г. е в общ размер на 10 636,27 лв., от които освен присъдените разноски от 9 411 лв., са включени и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 1 108,48 лв. и публични държавни вземания в размер на 116,79 лв.

2

С дарение, обективирано в нотариален акт № 49 от 15.03.2019 г., том 1, рег. № 1322, дело № 47 от 2019 г. на нотариус З.Т. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 438, В. Г. М. дарява на брат си Х. Г.

М. апартамент № 17, находящ се на 3 етаж в ЖСК „*******“ в гр. София, район „Младост“, ж.к. ******* с обща площ 116,55 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***.

На същата дата 19.03.2019 г., е сключен договор за дарение между двамата ответници и за 1/6 идеална част от имот, представляващ апартамент в гр. София, район „Средец“, на ул. „******* на втори надпартерен етаж ляво, застроен на 183,43 кв. м., явяващ се самостоятелен обект с идентификатор № ***., обективиран в нотариален акт № 50, том 1, рег. № 1329, дело № 48 от 2019 г. на нотариус З.Т. – нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 438.

В.А.Б.-И., адвокат по професия, разпитана като свидетел в настоящето дело, процесуален представител на ищеца в производството за делба, сочи, че е състудент на ищеца В. М. и поддържа връзка с него- Х. е женен и има деца, а В. няма наследници и по тази причина грижата за майка им М. е поета от брат му, който е и финансово по – добре. В. живее от много години в имот на родителите му в Банкя и имотът от който е придобил идеални части е трябвало да остане за брат му, както и апартамента м Младост, като компенсация за грижите.

В хипотеза като настоящата, при която разпоредителната сделка (двете дарения са извършени на 15.03.2019 г.) е извършена преди възникване на вземането (вземането за разноски е изискуемо от датата на постановяване на окончателното определение на ВКС на 19.12.2019 г., съответно на 23.04.2020 г. в частта за разноските, по аргумент от чл. 404, т. 1 от ГПК), следва да бъде доказано от ищците, че извършеното разпореждане е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

В случая, видно от събраните по делото доказателства, се установява, че извършените дарения от първия ответник на втория ответник са свързани с вътрешни семейни отношения и изпълнение на дълг спрямо родителите, за грижи за родителя им, като по този начин те уреждат отношенията си между тях във връзка с наследство им.

Намерението за увреждане не включва единствено знание, че длъжникът има дългове и с разпоредителното действие би могъл да увреди кредитора, а това действие следва да е извършено именно с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение.

(В този смисъл решение № 243 от 19.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4188/2018 г., IV Г.О., ГК., решение № 64 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV Г. О., ГК) Подобно намерение в настоящето производство не се установява. Съгласно чл. 135, ал.

3

3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че двамата ответници са сключили сделките от 15.03.2019 г. с намерение да увредят кредитора. Проведеното от ищците непълно доказване е пречка съдът да приеме за осъществена (още повече, че при насрещното доказване съдът приема за установено, че е налице благодарствен мотив при извършване на даренията) и тази субективна материалноправна предпоставка, необходима за възникване на правото по чл. 135 ЗЗД.

Следователно исковете по чл. 135 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските

При този изход на спора на ответника Х. М. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 135, ал.1, вр. ал. 3 ЗЗД от В. Н. Б., ЕГН *******, гр. Димитровград, ул. „*******, ап. 5, М. Г. Б., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. „*******, ап. 5, К. В. Г., ЕГН **********, гр.

Димитровград, ул. „*******0 и Й. Д. Г., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул.

„*******0, всички представлявани от адв. М. С., гр. София, ул. „*******, срещу В. Г.

М., ЕГН **********, гр. София, кв. „Банкя“, ул. *******“ № 2, представляван от адв.

В. Б., гр. София, ул. *******, и Х. Г. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, *******, представляван от адв. П. Г., гр. София, ж.к. *******, за обявяване за относително недействителни спрямо ищците на даренията, обективирани в нотариален акт № 49, том 1, рег. № 1327, дело № 47 от 15.03.2019 г. на нотариус З.Т. и нотариален акт № 50, том 1, рег. № 1329, дело № 48 от 15.03.2019г. на нотариус З.Т..

ОСЪЖДА В. Н. Б., ЕГН *******, гр. Димитровград, ул. „*******, ап. 5, М. Г.

Б., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. „*******, ап. 5, К. В. Г., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. „*******0 и Й. Д. Г., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул.

„*******0, да заплатят (поравно) на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на Х. Г. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, *******, сумата от 1300 лв., представляваща разноски за възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5