Решение № 236 от 16.06.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 236 16.06.2021 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Старозагорски административен съд на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година в открито заседание, в състав

Председател:

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №228 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.К.М.,

ЕГН ********** против Заповед №ЗСП/Д-СТ/53/26.01.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Стара Загора, с която му е отказана месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП и е потвърдена с решение №24-РД06-0037/11.03.2021 год. год. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора. Излагат се съображения, че постановената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните предпоставки на чл.16б, ал.1, т.1-4 от ППЗСП. Не са налице подробни мотиви за постановеният отказ, а относимите факти не са останали изяснени от административният орган, като събраните такива са тълкувани неправилно и погрешно. Изложени са подробни съображения за тълкуването на разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО и че е следвало да се изиска справка от НАП относно наличието на документи, установяващи активна търговска дейност на посоченото дружество. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Л.Н..

Ответникът Директора на Дирекция

„Социално подпомагане“ - Стара Загора, не се явява в съдебно заседание. В писмото, с което е изпратена административната преписка по оспорената заповед изразява становище за неоснователност на жалбата.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Оспорващият М. е подал молба - декларация с вх.№ЗСП/Д-СТ/53/11.01.2021 год. за отпускане на месечна целева помощ за при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка. В заявлението е посочено, че е неженен, но живее на семейни начала с Л.Н.Н. - самоосигуряваща се, с три деца, като две от тях не посещават училище поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка, като брутните доходи на семейството му през месеца, в който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредната епидемична обстановка, са в размер на 2 231.33 лева, формирани от трудова дейност – 2 201.33 лв., стипендия – 30.00 лв. Към заявлението са приложени служебни бележки от работодателят му, от която е видно, че е в неплатен отпуск, считано от 01.12.2020 год. до 31.12.2020 год. и декларация от Л.Н., че за месец ноември осигурителният й доход е в размер на 1425.00 лв. /представени допълнително, след уведомление от страна на административният орган/. Въз основа на подаденото заявление и след извършена социална анкета, на 11.01.2021 год. от Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора е изготвен социален доклад.

Съгласно изложеното в обстоятелствената част на социалния доклад, заявителят е неженен, но живее на семейни начала с Л.Н., която е самоосигуряваща се и имат три деца, които са учащи се, така както е декларирано в заявлението. Направена е справка от която е видно, че П.М. има две фирми

– „Евроекспрес“ООД, която е преустановила дейност и „Глобални компютри“ООД, която е действаща, поради което е прието е, че не отговарят изискванията за отпускането на помощта, с оглед на което е предложено да му бъде отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл.16б, ал.6 от ППЗСП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №ЗСП/Д-СТ/53 от 26.01.2021 год., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социално подпомагане и чл.28, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, на П.К.М. е отказано отпускането на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП, тъй като М. има фирма „Глобални компютри“ООД, която не е прекъснала дейността си в НАП.

Така постановената заповед е обжалвана по административен ред пред по-горестоящия орган и Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане – Стара Загора е постановил свое решение №24-РД06-0037 от 11.03.2021 год. год., с която е отхвърлил жалбата като неоснователна. От жалбоподателят са приложени доказателства, че решението е връчено чрез препоръчано писмо с обратна разписка, от която е видно, че датата на получаване е 19.03.2021 год., а жалбата е депозирана по електронен път на 01.04.2021 год. съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаването на оспорената Заповед №ЗСП/Д-СТ/53 от 26.01.2021 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора и на потвърждаващото заповедта Решение №24-РД06-0037 от 11.03.2021 год. на Директора на РДСП – Стара Загора.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На основание чл.168 от АПК, съдът извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, а не само на наведените в жалбата оплаквания.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, на основание на която е издадена обжалваната заповед, социалните помощи се отпускат /респ. отказват/ със заповед на директора на дирекция

„Социално подпомагане“ или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета.

Предвид предметното съдържание на обжалваната в случая заповед, тя е издадена от материално и териториално компетентния административен орган в лицето на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора. Заповедта е издадена в изискуемата форма и съдържа минимално необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, като по отношение на съдържанието й и разпоредените с нея последици не се установява порок, обуславящ незаконосъобразността й.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта правни последици.

В конкретния случай жалбоподателят е подал молба декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, като условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика /чл.12, ал.4 от ЗСП/.

В случая жалбоподателят М. е подал Заявление-декларация вх. №ЗСП/Д-СТ/53 от 11.01.2021 год. за отпускане на месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП.

Правото на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС №218 от 17.08.2020 год. за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /обн. ДВ бр.77/01.09.2020 год./. В новосъздадената разпоредба на чл16б, ал.1 от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: т.1 двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност; т.2 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал.4; т.3 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и т.4 двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т.1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл.16б, ал.3 и ал.4 от ППЗСП нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева социална помощ по чл.16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.

От посочената регламентация следва извода, че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите /респ. на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете/, е налице някоя от хипотезите по чл.16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП и е изпълнено условието по чл.16б, ал.4 от

ППЗСП за размера на средномесечния доход на член от семейството. А по аргумент от §2 от ПЗР на ПМС №322/23.11.2020 год. за изменение и допълнение на ППЗСП /обвързващ прилагането на чл. 16б от

ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с разпространение на COVID-19/, следва извода, че за наличието на обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни предпоставки по чл. 16б, ал.1, т.1 – т.3 от ППЗСП, преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на територията на страната, свързана с разпространение на COVID-19.

В конкретния случай не е спорно, че е налице съвместно съжителство между П.К.М. и Л.Н.Н., което обстоятелство е възприето и от ответника по делото и е отразено в оспорената заповед, след извършената служебна проверка. Поради въведените ограничения във връзка с извънредната епидемична обстановка в страната и издадена Заповед № РД-01-677/25.11.2020 год. на Министъра на здравеопазването за преустановяване на присъствените учебни занятия в училищата, детските градини и яслите от 30.11.2020 год. до 21.12.2020 год., двете деца няма да посещават училище в посочения период – т. е изпълнено е условието по чл.16б, ал.3, т.2 от ППЗСП.

Без съмнение изпълнено е и условието по чл.16б, ал.4 от ППЗСП средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, да е по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата. За да възникне правото на заявителката М., като родител, на месечна целева помощ по чл.16б, ал.1 от ППЗСП, обаче е необходимо съществуването на още една материалноправна предпоставка, а именно по отношение на лицето да е изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност хипотези на чл.16б, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ППЗСП.

Според административния орган, жалбоподателят следва да се счита за самоосигуряващо се лице като собственик и управител на търговско дружество – „Глобални компютри“ЕООД, която е със статус активен. Основният спорен момент ва настоящето производство е дали това търговско дружество осъществявала дейност през месец декември, за който месец е поискана помощта и респективно дали жалбоподателят е бил осигуряван, получавал ли е възнаграждение за тази си дейност. В заповедта е посочено, че фирмата „не е прекъснала дейността си в НАП“. Следва да се отбележи, че нито в ЗСП, нито в ППЗСП съществува основание за отказване на исканата месечна помощ по чл.16б от ППЗСП, поради факта, че дружеството не е прекъснало дейността си в НАП. В контекста на това, не е ясно какво е вложил ответника в тези си твърдения – дали дружеството не е заличено в търговският регистър, дали търговецът е осъществявал търговска дейност през месец декември, както не е ясно и каква дейност същото осъществява в НАП.