Решение № 3905 от 14.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3905 гр. София, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Темислав М. Д. при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100500807 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ищеца „К.Д.“ ООД, чрез представителя му, срещу решение № 20212294 от 16.11.2021 г., на СРС, 64 с-в, по гр. д. № 50683/2018 г., с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, предявени срещу ЗАД „А." АД, ЕИК ******* за заплащане на сумата 1 948, 85 лв. - застрахователно обезщетение за вреди, изразяващи се в повреда на двата предни амортисьора на автомобил „Фолксваген Тигуан" с peг. № *******, обект на сключен между „К.П.“ ООД и ответника договор за застраховка „каско на МПС“, причинени при събитие от 12.04.2017 г. - преминаване на автомобила през необезопасени и необозначени неравности върху пътното платно в гр. София, по пътя от кв. Казичене в посока бул. „Цариградско шосе“, което вземане е прехвърлено в полза на ищеца с договор за цесия от 24.07.2018 г., ведно със законна лихва от 01.08.2018 г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата 218 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 26.06.2017 г. - 01.08.2018 г. и ищецът е осъден за разноски.

Ищецът излага доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че амортисьорите на МПС са увредени от експлоатацията, а не поради попадане в дупка на пътното платно и че не е установена причинно – следствената връзка между повредите и настъпилото застрахователно събитие. Съдът не е съобразил, че причина за повредата в амортисьорите безспорно е попадането на МПС в дупка на платното, а не само тяхната експлоатация. В случая МПС е било на по – малко от 7 години. Сочи, че ако автомобилът не беше попаднал в двете дупки на платното на 12.04.2017 г. не 1 биха настъпили процесните увреждания. Не се установява автомобилът да е имал увреждания преди настъпване на ПТП, напротив, от свидетелските показания се установява, че МПС е поддържано в добро състояние. Оспорва се становището на вещото лице в допълнителното заключение относно начина на омасляване на амортисьора, като се поддържа, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че от момента на ПТП до огледа и заснемането на автомобила са изминали близо 2 месеца.

Излага основно възражения срещу изводите на съда, че увреждането е причинено от нормалното експлоатационно износване на МПС. Неправилно съдът е отхвърлил цялата претенция, като е изложил мотиви, които касаят само единия амортисьор, тъй като тя касае двата амортисьора и увредената предна лява джанта. Счита, че претенциите са доказани както по своето основание, така и по размер и следва да се уважат. Моли да се отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника, при условие, че надхвърлят минималния размер по НМРАВ.

Въззиваемата страна - ответникът „ЗАД А.“ АД, чрез представителя си, в срока по чл. 263 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че решението е съобразено със събраните доказателства и материалния закон. Счита, че законосъобразно съдът е приел исковете за недоказани. Безспорно е установено, че претендираните от ищеца вреди по застрахования автомобил не са настъпили по описания начин. Доказва се, че предните амортисьори не са увредени от попадане в дупка на пътното платно, а са увредени по експлоатационни причини, поради захабяване на материала, което представлява изключен риск по застраховката „каско“.

Съдът е основал изводите си на допълнителното заключение на САТЕ. По делото не се установява да е изкривено стъблото на амортисьора, а се установява само омасляване на стеблото и надолу към окачването, наслояване на прах и пясък. Според експертизата такава повреда не може да се получи от еднократното попадане на МПС в дупка на платното. Вещото лице е дало заключение, че има изпускане на маслото от амортисьора в процеса на експлоатация. Експертизата е разгледала и въпроса за изкривяването на джантата от попадане в дупка на платното, но е дала заключение, че такава повреда ще засегни и гумата, която може да бъде наранена или разкъсана.

Вещото лице е посочило, че ако увреждането засяга амортисьора, ще има изтичане на тънка струя масло и изкривяване на стеблото, а такива повреди не са установени.

САТЕ е дала и отговор, че поради загуба на масло в амортисьора при продължителна експлоатация на МПС, нормалната му работа може да бъде нарушена и да е необходимо смяна. Сочи, че забавата в огледа на МПС при настъпилото ПТП не е била по вина на застрахователя. Поддържа също, че показанията на свидетеля следва да се преценяват с оглед заинтересоваността му от спора. Излага и доводи, че в протокола за ПТП, съставен на място, е отбелязано, че дупката на платното е една, а не са две, както твърди ищеца. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски в производството, съгласно списък. Прави възражение по размера на разноските на ищеца, в случай че надхвърлят минималните размери по НМРАВ.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна :

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи само за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми и без довод от страните.

2

В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове за вземания с правно чл. 405, ал 1 КЗ - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“ и лихва за забава върху него по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които вземания са прехвърлени в полза на ищеца по договор за цесия по чл. 99 ЗЗД.

В случая в производството не е спорно и се установява, че между „ЗАД А.“ АД и „К.П." ООД е сключен договор за застраховка „каско на МПС“ по застрахователна полица № 0306X0248854/26.10.2016 г., относно л. а. „Фолксваген Тигуан“, с рег. № *******.

Според Протокол за ПТП от 12.04.2017 г., на същата дата е настъпило застрахователно събитие, при движение на посоченото МПС в гр. София, по околовръстен път от кв. Казичене в посока бул. „Цариграско шосе", водачът Л.Ж. е преминал през необозначени и необезопасени неравности на пътното платно - дупки.

Произшествието е посетено от органите на ОПП – СДВР и е съставен протокол по съответния за това ред. Основателно СРС е приел, че съставения след посещение на орган на полицията протокол за ПТП, в който е отбелязано наличие на неравност на пътното платно се ползват с обвързваща съда доказателствена сила (чл. 179, ал. 1 ГПК). Наличието на неравност и попадането в нея е установено и от показанията на разпитания пред СРС водач на МПС - Л.Ж., който изяснява механизма на събитието.

Установено е безспорно, че след датата на събитието, в сервизни условия е направен тест на процесния автомобил, при който е установено, че двата предни амортисьора са увредени до степен, налагаща тяхната подмяна. Такава увреда е констатирана и от застрахователя по образуваната ликвидационна преписка по щетата, според приетите пред СРС писмо от ответника е изх. № Л-5325/26.06.2017 г. и писмо от ответника изх. № 100 - 5772/04.08.2017 г.

Пред СРС е представен и договор за цесия от 24.07.2018 г., според който застрахованото лице „К.П.“ ООД, като цедент, е прехвърлило на ищеца „К.Д.“ ООД, като цесионер, всички вземания срещу ответника - застраховател, свързани с получаване на обезщетение за повредата на автомобила в резултат на процесното застрахователно събитие, настъпило на 12.04.2017 г. и лихви върху него.

Не е спорно и се установява също така, че ответникът е уведомен за извършената цесия от предишния кредитор, според приетото от СРС уведомление за цесия с вх. № 100-2467/25.07.2018 г., заведен при ответника.

За да отхвърли главният иск СРС е приел, че увредата на предните амортисьори на автомобила не се дължи на застрахователното събитие - попадане в дупка (и) на пътното платно, а се дължи на тяхното износван, поради което не се установява причинно - следствена връзка между тези повреди и настъпилото застрахователно събитие. Съдът е уважил възражението на ответника, че е налице изключен риск съгласно т. 14. 17 ОУ от договора за застраховка, според която застраховката не покрива пълна загуба или частична щета по МПС, обект на застраховката, вследствие на корозия, износване, изхабяване, изтриване, умора на материала и др. подобни в резултат на експлоатационни или естествени причини.

Като взе предвид установените факти, както и съображенията на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното:

В случая ищецът извежда правата си от договор за цесия по чл. 99 ЗЗД. С този 3 договор се отстъпва едно вземане от досегашния му носител на трето лице. Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие, вземането преминава от цедента върху цесионера. Към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера. За да породи действие спрямо длъжника, цесията следва да му се съобщи от цедента - според изискването на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.

В случая предмет на цесията е вземане на цедента за застрахователно обезщетение и лихви, дължими въз основа на договор за застраховка „каско“ сключен с ответника – застраховател.

Следователно, на първо място следва да се установи, че в полза на цедента „К.П.“ ООД е възникнало право на застрахователно обезщетение, при реализиран в срока на договора покрит риск.

По имуществената застраховка „каско“ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок.

Фактическият състав за реализиране на застрахователната отговорност на ответника включва : валидно застрахователно правоотношение, застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на застрахования, както изпълнено от последния на задължение за уведомяване на застрахователя за събитието - по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението. При възникване на вземане по застрахователния договор, следва да се установи, че то е валидно прехвърлено с договора за цесия в полза на ищеца.

Посочените предпоставки, както за възникване на правото да получи застрахователно обезщетение, така и за прехвърлянето му с договор за цесия, подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения по исковете.

Като съобрази доказателствата по делото, въззивният състав приема, че от изискуемите предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение са установени : валидното застрахователно правоотношение, в срока на което е реализирано процесното ПТП, настъпилите вреди за МПС и тяхната стойност.

Спорни са въпросите дали вредите за застрахованото МПС съставляват покрит риск и настъпили ли са в резултат от ПТП, т. е. налице ли е пряка причинна връзка с произшествието.

Въззивният състав намира, че от доказателствата в съвкупност, в това число протокола за ПТП, САТЕ и свидетелските показания, са установени времето мястото и вида на настъпилите вреди от ПТП, състояло се на 12.04.2017 г.