Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 23456 от 26.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18973/2025
Вид
Определение № 23456
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23456 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110118973 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от 12.05.2026 г. на *** за изменение в частта за разноските на Решение от 28.04.2026 г. по гр.д. № 18973/2025 г. на СРС.

Твърди, че следва да намери приложение чл. 78, ал. 2 ГПК по изложени съображения.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца, с който я оспорва като неоснователна.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата е допустима като постъпила в срок от надлежна страна срещу акт, който подлежи на изменение в частта за разноските, и редовна съгласно чл. 102

ГПК.

С горепосоченото решение ответникът е осъден да заплати разноски ан ищеца, доколкото ответникът дал повод за завеждане на делото при липса на изявление, че не оспорва липсата на съхранение в счетоводната си документация на задължения на ищеца.

Основателен е доводът на ответника, че не следва да дължи разноски съобразно направеното от него признание на иска. Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Целта на разпоредбата е ответникът да не се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иск, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не два повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

1

В конкретния случай не може да се възприеме, че ответното дружество е дало повод за предявяването на иска с изпращането на извънсъдебни покани за заплащане на вземането, доколкото тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции от кредитора или негови универсални и частни правоприемници, след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност (Определение № 50010 от 23.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3372/2022 г., IV г. о.; Определение № 420 от 16.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.; Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.; Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г., III г. о.; Решение от 13.11.2024 г. по в.гр.д.№ 6557/2023 г. на СГС; Определение от 27.03.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 12/2026 г. на СГС; Определение от 16.01.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 13123/2025 г. на СГС; Определение от 09.04.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 2768/2026 г. на СГС; Определение от 18.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 13126/2025 г. на СГС; Определение от 17.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 13607/2025 г. на СГС; Определение от 01.12.2025 г. по в.ч.гр.д.№ 10896/2025 г. на СГС).

Представено е писмо от ответника за дължими суми за период, който обхваща и процесният период, но същото е изготвено по искане на ищеца, тоест дори не се касае за извънсъдебна покана за плащане на процесните суми при липса на данни за принудително събиране на дълга.

Предвид изложеното, следва изменение на решението с отмяна на акта в частта за разноските, доколкото съдът не дължи изричен диспозитив при отхвърляне на искането за присъждане на разноски.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение от 28.04.2026 г. по гр.д. № 18973/2025 г. на СРС В ЧАСТТА за разноските в следния смисъл:

ОТМЕНЯ Решение от 28.04.2026 г. по гр.д. № 18973/2025 г. на СРС В ЧАСТТА за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2