Протокол № 3056 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 3056 гр. Варна, 11.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова

Сложи за разглеждане докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20253110109248 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:29 часа се явиха:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Ищецът „Е. Е. П. Е.“ АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не изпраща законен представител, представлява се от адв.П. М., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът „Е. С.“ АД, редовно призован, не изпраща законен представител, представлява се от адв. Н. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Вещото лице Н. В. В., редовно уведомено от предходно съдебно заседание, явява се лично.

Вещото лице А. Г. П., редовно уведомено от предходно съдебно заседание, явява се лично.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

СТАНОВИЩА НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК, пристъпва към изясняване на фактическа страна по спора, като дава възможност на ищеца да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Молба с ,вх. № 19912 от 11.03.2026 г., подадена от ищцовата страна, чрез процесуалния й представител адв. П. М., в която съгласно предприетото от 1 насрещната страна процесуално поведение и указаната му в проекта за доклад доказателствена тежест, на основание чл. 143, ал.2, респективно чл. 214, ал. 1 от ГПК допълва исковата молба и основанието на предявения иск – за връщане на сумите, с които ответникът неоснователно се е обогатил, събрани за услуга, която същият не е предоставял в отношенията си с ищеца.

Ищецът, на основание чл. 214 от ГПК прави и моли да бъде допуснато изменение на иска, чрез добавяне на ново евентуално правно основание за присъждане на претендираната сума – на основание чл. 59 от ЗЗД, в случай че се приеме, че ответникът не е получател на сумите по фактурите за периода от 01.07.2020г. до 31.12.2021г. по смисъла на чл. 55 от ЗЗД.

Ищецът сочи, че новото евентуално основание следва да бъде разгледано последно по ред - след основното заявено такова по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во и евентуалното по предл.

2-ро от ЗЗД. Сочи, че постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 135/10.11.2017г. по т.д. № 60393/2016г. на ВКС, I-во г.о., обобщавайки еднозначната съдебна практика, недвусмислено указва, че прибавянето от ищеца на ново евентуално основание към вече предявения иск без промяна на първоначалното искане до съдаь представлява допустимо изменение на иска, а не съставлява нова претенция.

АДВ. М.: Поддържам исковата молба заедно с направените изменения.

Имам въпрос по отношение на фактическата обстановка, тъй като би могло да окаже правно значение, дали колегата оспорва твърдението ни, че заплатената част от фактурата,, касаеща мрежовите услуги към търговеца „Е.-П. Е. У.“ ЕАД, в последствие е била преведена по сметката на ответника. Част от фактурите бяха директно издадени от „ЕРП“, а друга част бяха от …. - за периода 01.07.2020 година до 31.12.2021 година, дали оспорва, че цената за пренос средно напрежение, включена във въпросните фактури, е преведена от дружеството „Е.-П. Е. У.“ ЕАД на „Е. С.“.

АДВ. Б.: Поддържам депозирания писмен отговор. Оспорвам ИМ.

Оспорвам това обстоятелство. Аз съм го оспорил още в отговора на исковата молба, където съм посочил, че за част от претендираното вземане сумите са преведени на трето лице, което е окончателен реципиент на плащане.

СЪДЪТ, на основание чл.145, ал.3 от ГПК не ПРИКАНВА страните ДА СЕ СПОГОДЯТ, като указва на същите че могат да решат спора си чрез медиация или по доброволен ред чрез спогодба, което ще доведе до бързо и ефективно уреждане на спора помежду им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 от ГПК.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА Протокол от 25.02.2026 г., ведно с уведомление за извършена информационна среща в процедура по медиация в Съдебен център по медиация към Окръжен съд – Варна.

АДВ. М.: Не можем да постигнем спогодба.

АДВ. Б.: Не можем да постигнем спогодба.

СЪДЪТ след изясняване на предварителните въпроси по делото, като съобрази становищата на страните за невъзможността за постигане на спогодба, на основание чл. 146 от ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАД на постъпилата искова молба:

Производството е образувано по предявен от ищеца Е. Е. П. Е.“ АД, ЕИК *** срещу ответника „Е. С." АД, ЕИК ***, главна искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,за осъждане на ответника „Е. С." АД, ЕИК ***, да заплати на ищеца „Е.

2

Е. П. Е.“ АД, ЕИК ***, получената при първоначална липса на основание, евентуално на неосъществено такова, сума от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща недължимо заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.06.2020г. до 30.06.2022г. цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с аб. № ***, находящ се в гр. Т., в ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 18.07.2025г. в съда до окончателното изплащане на задължението.

-В условията на евентуалност предявява искова претенция с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД, сума от 3 000 лв. /три хиляди лева/, представляваща получена от ответника на неосъществено основание за периода на потребление от 01.06.2020г. до 30.06.2022г. цена за услугата „пренос средно напрежение" за обект с аб. № ***, находящ се в гр. Т., в ПИ с идентификатор ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 18.07.2025г. в съда до окончателното изплащане на задължението.

Отправя се искане за присъждане и направените съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатената държавна такса, адвокатско възнаграждение, както и евентуалните дължими в хода на производството депозити и такси, като описанието им в ИМ се приема като списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на подземна двойна захранваща кабелна линия средно напрежение „Т." /КЛ/, по силата на Констативен нотариален акт № **, том **, Общ. рег. № ****, дело № *** от **.**.****г. на нотариус А.

Н.-Р., рег. № ***, с район на действие РС Т.. Същата свързва Подстанция „Т.“ и притежавания от ищеца трафопост, разположен в имот с идентификатор ***. С този номер в КККР е обозначена територията на бившия завод за газови и отоплителни уреди в града ЗГУ „Т.". Въпросната КЛ е изградена 1982г. и е захранвала единствено и само визирания производствен обект. Това фактическо положение не се е променило и до настоящия момент, включително и по време на приватизацията му.В условията на евентуалност, ако все пак бъде наведено възражение от насрещната страна, че правото на собственост не е обосновано в достатъчна степен от наличната документация, заявява, че същото се притежава от него по силата на изтекла придобивна давност, считано поне от 01.05.2015г. до настоящия момент.

Твърди, че през този период е владял и експлоатирал описаната КЛ за себе си необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно, осъществявайки и нейната поддръжка, с което е настъпила твърдяната трансформация на собственически права. Счита, че владението е добросъвестно, тъй като ищеца не е знаел за наличието на евентуални пороци, но дори и да се приеме обратното, то понастоящем е изтекъл изискуемият 10-годишен период по чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищецът сочи, че винаги, още от изграждането на КЛ, е бил присъединен директно към преносната, а не към разпределителната мрежа. Подстанция „Т.“ е собственост на преносното предприятие „Е. с. о.“ ЕАД, което единствено притежава лицензия за опериране на подобна мрежа ВН.

Сочи, че на 09.07.2013г. между страните са подписани два договора за достъп и за пренос, двата регистрирани с един и същ изх. № *****-***/**.**.****г. В издаваните на ищеца фактури визираното място на потребление е обозначено с абонатен номер *** към клиентска партида с № ***.

Сочи, че цитираното по-горе съглашение с ответника „за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, собственост на Е.-П. М. АД" (сега „ЕРП С." АД) от 09.07.2013г. въобще не е било необходимо да бъде прекратявано с нарочно изявление, тъй като същото е нищожно и като такова се счита, че никога не е съществувало в правния мир.да с № ***. Настоящата искова претенция, обхваща конкретно цената за пренос 3

СрН, начислявана от ЕРП за периода на потребление от 01.06.2020г. до 30.06.2022г.

(периодът на издаване на фактурите е юли 2020г. - юли 2022г.).

В условията на евентуалност, в случай че съдът намери договора за пренос с ЕРП от 09.07.2013г. за валиден, то счита, че заплатените суми подлежат на възстановяване като дадени на неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от 33Д.

Настоява се, че в отношенията си с ищеца, ответникът не притежава и не администрира разпределителна мрежа СрН в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на Срн и не генерира подобни разходи. След като същият фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, то липсва основание да инкасира и насрещно възнаграждение /цена/ за пренос СрН, а даденото подлежи на връщане. Дължима остава единствено цената за пренос ВН, осъществяван, обаче, от ***.

На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК посочва Б.ата сметка на ищеца в „Ц. К. Б." АД, по която може да бъде изплатена доброволно претендираната сума: IBAN ***.

ОТГОВОР НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Е. С." АД, ЕИК ***, е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск.

Оспорва изцяло съединени главни и евентуални искове като неоснователни и недоказани Оспорва предявените искове, както по основание така и по размер.Оспорва твърдението, че ответното дружество е издало посочените но непредставени с исковата молба фактури за периода 01.06.2020г. до 30.06.2022г. с получател „Е. Е. П. Е." АД, елемент от които е посочената и начислената месечна такса за предоставена услуга „пренос средно напрежение".

Счита, че плащанията не са извършени без основание. Основанията за заплащане на пренос средно напрежение от крайни клиенти или лица които крайните клиенти са в облигационна връзка (договори за пренос и достъп) са нормативно въведени, а „Е. С." АД е нормативно овластено да ги събира от крайните си клиенти. C Потребената от ищцовото дружество електрическа енергия, за която са издадени процесните фактури, компонент от съдържанието на които е и оспорената мрежова услуга, е преминала през средство за търговско измерване и измерена правилно на определените съгласно ЗЕ подзаконови нормативни актове по прилагането му, места. Дължимостта мрежовите услуги, конкретно „пренос СрН" е поставено в зависимост от правилното монтиране на средствата за търговско измерване и формалното им съответствие техническите изисквания на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му (ПИКЕЕ).

Оспорва твърдението на ищцовото дружество че е присъединена директно към преносната мрежа. Измерването на електрическата енергия на „Е. Е. и Е.“ АД се извършва от измервателна група и СТИ собственост на „Е. С." АД, монтирана в подстанция „Т.". „Е.

С." АД е собственик на средствата за търговско измерване, токовите и напреженовите трансформатори, устройства управляващи тарифите др.