Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 05.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 102/2024
Вид
Решение № 131
Подписан
05.11.2025
В сила
19.06.2026
Състав
Венцислав Георгиев Петров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Пазарджик, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Елена К. Туйкова като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900102 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 6572/09.07.2024 г. на Й. Й. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Я.“ №**, чрез адв. Д. Т. от С . , с р е щ у „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Изгрев“, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева – частично от 70 000 лева за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от настъпило на 19.06.2023 г. ПТП по вина на Т. А. П., управлявал л. а. Фолксваген Пасат, рег.

№ ******, за заплащане на обезщетение в размер на 2 028.20 лева за претърпените имуществени вреди - разходи за закупени импланти за подмяна на тазобедрена става, за преглед в МБАЛ Пазарджик АД потребителска такса, санитарни материали и разходи за престой, както и за заплащане на обезщетение в пълен размер от 510.32 лева за претърпените имуществени вреди от пълното увреждане на индивидуално електрическо пътно превозно средство (скутер) „Дрийм“ (първоначално този последен иск е бил предявен като частичен за 100 лв. от 2 000 лв., след което в последното о. с. з. искът е увеличен по размер, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК), ведно със законната лихва от 23.10.2023 г. до окончателното плащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

1

На 19.06.2023 г., около 13:25 ч., в гр. П., на кръстовището с кръгово движение, между ул. „Г. Г.“ и ул. „В. Л.“ настъпило ПТП с участието на л. а.

Фолксваген Пасат, рег. № ******, управляван от Т. А. П., и индивидуално електрическо ППС (скутер) марка „Дрийм“, управлявано от ищеца Й. М.. От ПТП пострадал ищецът, който бил откаран в отделение по травматология и ортопедия към МБАЛ Пазарджик АД, където бил хоспитализиран за времето от 19.06.2023 г. до 25.06.2023 г. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съгласно който виновен за инцидента е водачът на автомобила П., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружсество. Подробно се описват получените вследствие на инцидента телесни увреждания от ищеца. По случая било образувано ДП № 480/2023 г. на РУ – Пазарджик, прокурорска преписка вх. № 3282/2023 г. на РП - Пазарджик. Твърдят се и направени имуществени разходи в размер на 1 942 лева – за закупуване на импланти за подмяна на тазобедрена става, 34.80 лева – за преглед в МБАЛ – Пазарджик потребителска такса, 40 лева – за закупуване на санитарни материали и 12 лева – разходи за престой (4 х 3 лева), или общо 2 028.20 лева. Сочи се, че скутерът Дрийм е увреден до степен „тотал щета“, поради което се претендира и обезщетение за претърпяната имуществена загуба в размер на 510.32 лева след допуснатото от съда увеличение в размер на иска. Излагат се също така и подробни твърдения относно търпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, потиснатост, раздразнителност и др. На 23.10.2023 г. се сочи, че ищецът предявил пред застрахователя претенции за заплащане на обезщетения за претърпените вреди от инцидента, но застрахователят му отказал на 17.01.2024 г. Моли за увжаване на исковете с присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита на ищеца.

Посочва се банкова сметка на основание чл. 127, ал. 4 ГПК: IBAN **** в „**“ АД, с титуляр адв. Д. Т..

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез юрисконсулт Ц. Б. е депозирал отговор на исковата молба, в която сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, евентуално се моли да се редуцира размерът на обезщетенията на основание чл. 52 от ЗЗД с оглед принципа за справедливост.

Не се оспорва валидното застрахователно правоотношение между застрахователното дружество и водача на л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, Т. П.. Оспорва се да е налице противоправно поведение у водача П., както и изобщо всички предпоставки от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорват се травмите, описани в исковата молба. Прави се възражение за съпричиняване, тъй като ищецът се е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, не се е съобразил с отстоянието и скоростта на предприелия маневра автомобил, не е подал сигнал за 2 извършваната от самия него маневра, не е използвал екипировка, както и че не е провел правилно лечение, неспазвайки лекарските предписания.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че се оспорват възраженията на ответника.

Постъпил е в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор на ДИМ, в който се излага, че се поддържа изложеното в отговора.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника – застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и 6 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява материалноправна увеличаваща последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, поради което ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на 23.10.2023 г., но застрахователят е отказал изплащането на такива.

В хода на процеса се установи, че наказателното производство по ДП № 480/2023 г. на РУ – Пазарджик, прокурорска преписка вх. № 3282/2023 г. на РП – Пазарджик, е приключило с влязло в сила споразумение по чл. 384, ал. 1 вр. чл. 382, ал. 7 вр. чл. 24, ал. 3 от НПК по АНД № 1663/24 г. на РС – Пазарджик, което има последиците на влязла в сила присъда съгласно чл. 383, ал. 1 от НК, с което са отпаднали пречките за разглеждане на делото.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответника и управлявалият л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, водачм Т. А. П., към датата на инцидента /19.06.2023 г./, е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенциите му пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент с подаване на молба, получена на 23.10.2023 г., но е постановен отказ от изплащане на обезщетение.

3

По делото е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.06.2023 г. на ОД на МВР – Пазарджик за посетено на 19.06.2023 г.

ПТП, в който е посочено образуваното ДП ЗМ № 480/19.06.2023 г.

Приложено е АНД № 1663/24 г. на РС – Пазарджик , видно от което на основание чл. 382, ал. 6 от ПНК съдът е одобрил споразумение на 03.01.2025 г., с което Т. А. П., роден на 01.02.1948 г. се признава за виновен в това, че на 19.06.2023 г. в гр. П., при управление на л. а. Фолксваген Пасат, рег. № ******, е нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбата на чл. 47 ЗДвП „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство“, като е намалил скоростта си със закъснение, не е спрял и не е пропуснал водача на електрическия мотопед и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Й. Й. М. от гр. П., изразяваща се в счупване на лява бедрена шийка, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник за около 11-12 месеца от датата на травмата – престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Представени са фактури и касови бележки за сумата от 1 942 лева за доплащане за става към МБАЛ Пазарджик АД, за потребителска такса в МБАЛ – Пазарджик 34.80 лева и други, които ще бъдат обсъдени с обсъждане на съдебномедицинската експертиза.

От събраните по делото гласни доказателства се установ ява следното:

Свидетелят Т. А. П. дава показания, че е управлявал автомобила, който удря ищеца. Поддържа, че е спрял на пешеходната пътека на кръговото кръстовище, след което при навлизането в кръговото усетил удар от страната на левия мигач. Ищецът паднал от моторетката. В самото кръгово твърди, че се е движел вдясно до бордюра. Не е забелязал водача на мотора да е подавал сигнал. Докато са се движели успоредно, свидетелят го наблюдавал на огледалото. Ищецът не бил с каска, бил с джапанки. Твърди, че от бордюра на кръговото до неговия автомобил имало голямо разстояние, можело да мине автобус.

Свидетелят В. Щ. И., приятел на ищеца, дава показания, че знае за инцидента. След катастрофата веднага отишъл в болницата. Й. бил около 9 дни там. След изписването свидетелят се грижел за него, тъй като той не можел да се справя сам с ежедневните си нужди. Два – три месеца бил с патерици докато проходи нормално. На легло бил около 3 месеца. Знае, че Й. има деца, но те живеели в чужбина. Свидетелят твърди, че след около 4 месеца ищецът бил възстановен, но изпитвал болка при студено време.

Свидетелят И. Н. Б. дава показания, че познава ищеца покрай брат си, 4 който му е приятел от детинство. Веднага след като разбрал за инцидента, отишъл в болницата да го види. Ищецът бил облечен с анцунг. Може би около месец Й. бил на легло. Едната му дъщеря била при него да му помага, както и неговия приятел В. Свидетелят твърди, че посещавал ищеца да му помага в седмицата веднъж или общо около 4 – 5 пъти. Преди инцидента ищецът работил в строителството, сега не работел, защото не можел да ходи.

От изслушаното заключение по допуснатата по делото СМЕ, изготвено от вещо лице д-р П. М., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът Й. М. е получил следните травматични увреждания: закрито счупване на шийката на лява бедрена кост; разкъсно-контузни рани; кръвонасядания; травматични отоци и охлузвания по тялото и крайниците. След произшествието от 19.06.2023 г. ищецът бил транспортиран с линейка до МБАЛ Пазарджик АД, където е приет в отделение по ортопедия и травматология, а на 21.06.2023 г. е опериран, като му е извършено ендопротезиране /цялостна смяна/ на тазобедрена става и заместването й с изкуствена такава. На 25.06.2023 г. ищецът е изписан за домашно лечение. Всички телесни увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Възстановяването на пострадалия е преминало през няколко етапа. В първите около два месеца се спазват определени правила, за да не настъпи изкълчване на ендопротезата (напр. не се разрешава максимално свиване в ставата, като при сядане на тоалетна чиния или нисък стол; трябва да се избягва кръстосване на краката и т. н.). Около 1,5 – 2 месеца след операцията пострадалият се придвижва с патерици или проходилка, за да се възстанови мускулната маса и баланс. Пълното възстановяване отнема около 4 – 5 месеца.

При ищеца е налице следоперативен белег на лява бедрено-седалищна област с дължина от около 15 см. Относно мекотъканните увреждания се сочи, че екипировката би спомогнала за намаляването им, но относно най-тежкото увреждане - счупването на лявата бедрена шийка, носенето на предпазно облекло няма значение, тъй като екипировката за мотоциклетисти няма протектори в областта на трохантерния масив, който представлява найиздадената област в горната част на бедрото.

При изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание се сочи, че всички разходи имат пряка връзка с лечението, като единствено претендираните 12 лева не касаят пряко лечението, а се отнасят до престоя на платен паркинг на територията на болничното заведение, където е въведена организация за ограничаване влизанията не само за пациентите, но и за медицинския персонал.