Решение № 1413 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10555/2019
- Вид
- Решение № 1413
- Подписан
- 14.04.2020
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1413 14.04.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10555 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са са обективно кумулативно съединени искове по чл. 432 КЗ вр. с чл. 52 ЗЗД .
Ищецът
С.Н.Н., ЕГН ********** *** е предявил против
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д, искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 571,08 лева – обезщетение за имуществени вреди, сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 500 лева от 14,05,2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на **** г в гр. П., на бул.
*** при гръмване на гума на товарен автомобил с рег. № ***, управляван от М. А., е настъпило ПТП, което е довело до увреждането на лек автомобил марка Мазда 6, с рег. № ****, собственост на ищеца. Твърди, че в резултат на ПТП било счупено предно обзорно стъкло, била увредена дясна носеща греда и тавана на лекия автомобил. Товарния автомобил имал валидна застраховка при ответника. Ищецът отправил застрахователна претенция пред ответното дружество, но то отказало да изплати каквото и да е било обезщетение. Ищецът претендира 571,08 лв. обезщетение за имуществени вреди. Навеждат се доводи, че в резултат на ПТП са настъпили и неимуществени вреди, представляващи претърпян шок, стрес и психически дискомфорт.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди липсата на противоправно поведение у шофьора на товарния автомобил.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XVIII –ти граждански състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По делото са представени писмени доказателства от ищеца – свидетелство за регистрация на МПС част I, установяващо, че лек автомобил марка Мазда 6, с рег. № **** е собственост на ищеца.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП /л.5/
, на съответната дата -**** г. около 15,10 часа в гр.
Пловдив на бул. *** при гръмване на задна лява гума на товарен автомобил с рег. № ***, управляван от М. А., изхвърчат камъни, при което увреждат лек автомобил марка Мазда 6, с рег. № ****, в резултат на което на последният автомобил са причинени имуществени вреди.
Представено е опис –заключение по щета № **** заведена в ответното дружество.
По делото е прието заключение на автотехническа експертиза, според което стойността на авточастите и авторемонтните операции, необходими за пълното възстановяване на процесния автомобил съобразно с годините му на експлоатация, в следствие на нанесените му от ПТП увреди , като се има предвид средните пазарни цени, така че отремонтираното МПС да стане технически годно, безопасно, сигурно и възможна негова експлоатация възлиза на 1429,57 лв. От техническа гледна е възможно увредите авточасти на процесния автомобил/ лек автомобил марка Мазда 6, с рег. № ****/ да настъпят в резултат на ПТП, описано в двустранен констативен протокол за ПТП от 14,05,2019 г.
От показанията на свидетеля М.А. се установява, че миналата година е настъпил инцидент. Свидетелят е управлявал товарен автомобил с рег. № ***, на който гумата се е спукала, като зад камиона е минавало такси. На таксито са били причинени щети, като шофьорът му е изглеждал уплашен.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на М.А., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432 КЗ урежда възможност увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен да претендира обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие (чл.429, ал.1, т.1 ЗК).
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" сключен между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и наличието на кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорността на прекия причинител спрямо увредения. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент - застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
В настоящия казус не е спорно, че за товарен автомобил с рег. № *** към момента на произшествието е налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със ЗК „Лев Инс“ - застрахователна полица №****.
Ангажирани са писмени доказателства, с които се установява, че ищецът е спазил изискванията на чл.380 КЗ – отправил към ответника писмена застрахователна претенция, предоставяйки пълни и точни данни за банковата сметка, по която ЗК „Лев Инс“ да извърши плащанията.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите – в този см. Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 705/2009 г., II т. о.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени (претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът приема, че всички предпоставки за възникване отговорността на застрахователното дружество са налице: установен деликт при съответно авторство, противоправност/ да не се вреди на другиму/, вина, вреди ( имуществени – причинените на процесния автомобил щети) и причинна връзка между деяниято и вредите, която се установява от заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и пълна; наличие на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.
По отношение на иска за имуществени вреди:
От заключението на вещото лице се установи, че общата стойност за пълното възстановяване на процесния автомобил от установените щети от настъпилото ПТП възлиза на 1429,57лв. с ДДС.
Ищецът е претендирал имуществени вреди в размер на 571, 08 лв.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде осъден ответника - застраховател да плати стойността претендирана от ищеца в размер на 571,08 лева.
По отношение на иска за неимуществени вреди:
Ищецът претендира 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпян шок, стрес и психически дискомфорт.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да установи, че в резултат на ПТП е претърпял неимуществени вреди, които са засегнали неговата душевност и психическо здраве.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. Настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е ангажирал доказателства, от който да се установява, че са му причинени някакви неимуществени вреди.
Ето защо предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди от 500 лв. е изцяло неосновател и недоказан и като такъв следва да се отвхърли изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът претендира 100 лева -държавна такса, 130 лева- депозит за вещо лице, 15 лева – депозит за свидетел и 300 лева- адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед цената на исковете и техния брои.
Исковете на ищеца са уважени частично. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на производството съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 304,49 лв. Ответникът не е направил разноски и не претендира такива.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д, да заплати на С.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 571,08 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на лек автомобил Мазда 6, с рег. № **** настъпили в резултат на ПТП от **** г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.Н., ЕГН ********** *** против „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д иск за осъждане на последният да заплати сумата от 500 лева, представляваща безщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от **** г., ведно със законна лихва от **** г.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Черни Връх” № 51Д, да заплати на С.Н.Н.,
ЕГН ********** *** , направените по делото разноски в размер на 304,49 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!