Решение № 72 от 31.01.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Пазарджик, 31.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215220201529 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Т.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.“ № **, ет. * против Наказателно постановление № 36-0000738/20.09.2021 г., издадено от Д.Р.С. - Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на жалбоподателя „Т.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл.

104, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), за извършено административно нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и е формулирано искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител. Депозира писмено становище, в което излага съображения за незаконосъобразност на 1 атакуваното наказателно постановление. Моли наказателното постановление да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището на страните и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2021 г. в офиса на „Т.“ ЕООД, находящ се в с. К., обл. П., ул.

„*****“ №**, била извършена комплексна проверка на дружеството – жалбоподател от свидетелите И. Г. С. – старши инспектор и И. Д. М. – главен инспектор в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив.

В хода на проверката, от предоставените от превозвача данни от дигиталната карта на водача К.Н.К., било установено, че на 17.03.2021 г., около 18:55 часа, в гр. П., ул. „М.“ № **, ет. *, превозвачът „Т.“ ЕООД, притежаващ лиценз № 22191 за международен превоз на товари, не е организирал работата на водача К.Н.К. по такъв начин, че той да спазва изискванията на Регламент (ЕО) 561/2006. За период от 24 часа, започващ на 17.03.2021 г. в 02:17 часа, след края на предходната дневна почивка, при извършване на управление, водачът К.Н.К. не ползвал дневна почивка от поне девет часа. Водачът ползвал почивка с продължителност 6 часа и 11 минути, която била със 169 минути по-кратка от изискуемото.

Установеното било преценено от проверяващите органи – свидетелите И. Г. С. и И. Д. М., и двамата служители в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, като нарушение по чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) 561/2006 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр. За констатираното нарушение свид. И. Г. С. съставил срещу Т.“ ЕООД АУАН № 290310 от 27.08.2021 г., екземпляр от който бил връчен на А.Н.Д. упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. АУАН бил 2 подписан с изявлението „имам възражения“, без да са изложени конкретни такива. В законоустановения срок не били подадени писмени възражения по АУАН, съгласно чл. 44 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление (НП), което било връчено на дружествотожалбоподател, чрез управителя му Д.А.Д., на 29.09.2021 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и останалите гласни и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят И. Г. С. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации.

Свидетелят И. Д. М., присъствал при установяването на нарушението, разказва за случая, като изложеното от него кореспондира с показанията на актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на свидетелите И.С. и И.М., тъй като същите са последователни, логични и непротиворечиви помежду си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Д.Р.С. – Началник на Отдел „Контрол“ в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. И. Г. С., 3 заемащ длъжността „старши инспектор“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“

Пловдив.

Компетентността на актосъставителя следва от чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното НП - от чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр и представената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН – АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на нарушител и на свид. И.М., който е присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от неговия упълномощен представител – А.Н.Д., съгласно пълномощно с рег. № 253/30.01.2020 г. на Нотариус П.М., с рег. № 168 по регистъра на НК.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административнонаказателното производство, при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което обуславя незаконосъобразност на атакуваното НП. Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно цитираните разпоредби сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описанието на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на 4 административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл. 40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).

Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. Към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този смисъл са и постановките на ППВС 1/1953 г., съгласно които всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект, следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т. 4 и 57, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В теорията и съдебната практика е изведен следният практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца. Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността 5 му.

Съгласно чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета.

Съгласно чл. 10, § 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, транспортното предприятие организира работата на водачите, посочена в § 1, по такъв начин, че водачите да са в състояние да спазват Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

Транспортното предприятие надлежно инструктира водачите и извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на Регламент (ЕИО) № 3821/85 и глава II от настоящия регламент.

В процесния случай в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено в какво точно се изразява изпълнителното деяние на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.

Изпълнителното деяние е формулирано с израза „не е организирал работата на водача... “, като е посочено името на водача, без данни за управлявания от него автомобил. Отделно от това не е отразена продължителността на дневната почивка, която водачът е ползвал за 24-часовия период, започващ на 17.03.2021 г. в 02:17 часа. Обстоятелството, че водачът К.Н.К. е ползвал почивка с продължителност 6 часа и 11 минути, която е била със 169 минути по-кратка от изискуемото се установява от приобщените по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя И.С., но такава информация не се съдържа нито в АУАН, нито в НП.