Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7639 от 24.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41664/2025
Вид
Решение № 7639
Подписан
24.04.2026
Състав
БИЛЯНА СИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7639 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110141664 по описа за 2025 година

Производството по чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗК Уника" АД, с която е предявен осъдителен иск срещу „ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 1007.87 лева, представляваща регресно вземане по щета № 23BS0150025 за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ застрахователно обезщетение за вреди по товарна секция, находяща се на територията на работна площадка на фирма „Тера“ ООД, с. Леденика, причинени при ПТП, настъпило на 19.02.2024 г., по вина на застрахования при ответника водач на т.а. „Ивеко", рег. №***А, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата о т 141.19 лева – мораторно обезщетение върху главницата за периода от 13.07.2024 г. до 24.07.2025 г.

В исковата молба се твърди, че на 19.02.2024 год., в с. Леденик (община Велико Търново), местност „Маринкините мостчета“, на територията на работна площадка (складова и административна част) на фирма „ТЕРА" ООД, е станало ПТП, при следния механизъм: при маневриране за извършване на товарно - разтоварни дейности, водачът на товарен автомобил „ИВЕКО", рег. №***А не преценява правилно отстоянията между товарния автомобил и товарната рампа и нанася вреди по вратата на товарната секция.

Сочи, че към датата на ПТП увреденото имущество, е застраховано по застраховка "Имущество в малки и средни предприятия " в ЗК "УНИКА" АД - застрахователна полица №23015BS0411 с период на валидност към 1 датата на ПТП. Във връзка с нанесените увреждания върху застрахованото имущество при ищеца е образувана преписка по щета №23BS0150025, в хода на която са констатирани щетите по вратата, възлизащи на 1007,87 лв. без ДДС, която сума ищецът е заплатил изцяло по сметка на сервиза, извършил ремонта.

Твърди, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на товарен автомобил „ИВЕКО", рег. №***А, чиято гражданска отговорност за нанесени вреди при управление на МПС, към датата на ПТП, е застрахована при ответника ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД по полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, с период на застрахователно покритие от 22.12.2023 год. до 21.12.2024 год.

С оглед на това сочи, че на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу ответника за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.

Твърди, че е предявил регресната си претенция с електронна покана до ответника от 21.06.2024 г., но ответното дружество не изпълнило задължението си, като на 12.07.2024 г. постановило изричен отказ и изпаднало в забава, поради което дължи и мораторно обезщетение.

С оглед на това моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски по делото.

С отговор в срока по чл. 131 ГПК „ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил „ИВЕКО", рег.

№***А, както и че е получил покана за плащане от ищеца. Не оспорва извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на сервиза, ремонтирал увредения автомобил.

Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и описания механизъм на ПТП. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и всички описани в исковата молба вреди, като твърди, че имуществото е било увредено преди настъпването на сблъсъка.

Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на щетите.

С оглед неоснователността на главния иск, оспорва и акцесорната претенция за лихви.

Моли за отхвърляне на предявените искове, претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.

2

В доказателствена тежест на ищеца по така предявения иск, е да докаже следните обстоятелства: 1 / сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увреденото имущество с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и всички описани и отстранени вреди; вината на извършителя се предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

С приетия за окончателен по делото доклад, к ато безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, съдът е отделил следните обстоятелства: 1/ наличието сключен застрахователен договор при ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка по отношение на увреденото имущество, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер на 1007.87 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за товарен автомобил „ИВЕКО", рег. №***А, валиден към датата на ПТП; 4/ получаването на извънсъдебна покана от ответника и постановяване на отказ на 12.07.2024 г.

Спорен между страните е въпросът относно механизма на ПТП и причинените от него вреди, в частност - наличието на причинно-следствена връзка между всички обезщетени от застрахователя вреди и процесното ПТП.

За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетел, като е приета и съдебна автотехническа експертиза.

От представения по делото двустранен констативен протокол /л. 5/ за ПТП се установява, че на 19.02.2024 г., около 15:20 часа, в с. Леденик, местност „Маринкините мостчета“, на територията на поземлен имот № 077031, където се намира складова сграда на фирма „ТЕРА" ООД, автомобил „ИВЕКО", рег. №***А, паркирайки на заден ход, нанася вреди по левия и десен ъглов панел и вратата на товарната складова секция.

На нарисуваната скица е отразена посоката на движение на автомобила, като са описани видимите щети върху товарната секция.

В хода на съдебното дирене е разпитан като свидетел соченият за 3 водач на процесния автомобил, който не пази спомен за конкретното събитие.

Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. Л. Пеков – собственик фирмите, притежаващи процесната сграда и товарния автомобил, потвърждават гореизложения механизъм на ПТП. Сочи, че непосредствено след настъпване на инцидента е получил обаждане от негови служители. Явил се на място като констатирал нанесените при паркиране назад от шофьора щети по вратата на товарната секция. С категоричност сочи, че преди удара не са били налице увреждания върху складовата сграда в тази област. При предявяване на приложения по делото двустранен констативен протокол, потвърждава, че текстът и подписът на „водач Б“ са изписани лично от него. Потвърждава, че приложените по делото снимки, отразяват именно вида на увредената сграда след настъпване на процесния инцидент.

В изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвена, вещото лице сочи, че при наличните данни по делото към момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че процесният пътен инцидент е настъпил при гореописания механизъм.

По отношение на несените щети на застрахованата при ищеца по имуществена застрахова стопанска сграда, вещото лице сочи, че всички описани в двустранния констативен протокол вреди – „се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 19.02.2024 г. и напълно кореспондират с установения от вещото лице механизъм.

Причината за настъпване на процесното ПТП безспорно са субективните действия на водача на товарния автомобил, доколкото ударът е настъпил с неподвижен обект – стопанска постройка.

Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.

При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод, че вина за процесното ПТП има изцяло водачът н а автомобил „ИВЕКО", рег. №***А.

От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на действията на застрахования при ответника водач, който, поради несъобразяване с габаритите на управляваното от него превозно средство при движение назад, не преустановява движението си своевременно, вследствие на което настъпва лек сблъсък между задната част на автомобила и стопанската постройка, като по този начин е станал причина за нанасянето на имуществени вреди върху застрахованото при ищеца имущество.

С оглед изложеното, съдът достигна до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

Относно размера на регресната застрахователна претенция:

За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна 4 практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение № 52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по имуществената застраховка и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнало регресното вземане

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, б е з да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.

За определяне стойността на действителните вреди по делото е прието и изслушано заключение по допуснатата съдебно-автотехническа и оценителна експертиза.