Определение № 255 от 15.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 15.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно частно търговско дело № 20245001000341 по описа за 2024 година установи следното:

Производството по реда на чл. 274 във вр. с чл.121 от ГПК, образувано по подадена частна жалба от ЗЕАД Б.В.И. Г., ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт А. П., срещу определение №426 от 28.03.2024 г., постановено по т.д.

№635/2023 г. от Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставено без уважение възражението му за местна неподсъдност на делото.

Частният жалбоподател счита определението в обжалваната му част за неправилно по подробно изложени съображения, свързани с предявени искове при условие на евентуалност и направено възражение от негова страна, като предпочитан ответник, за ненадлежни страни в производството. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски градски съд, който е съдът по неговото седалище.

Ответникът М.Т. ЕООД , ЕИК *********, чрез процесуалния си представител адвокат М. М., е представил отговор, с който оспорва частната жалба и изложените в нея съображения. Моли същата да се остави без уважение, като се потвърди определението в обжалваната му част.

Съдът, след като разгледа частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 17.04.2024 г. Частната жалба срещу него е подадена по електронен път на 24.04.2024 г. в едноседмичния срок от връчване на определението. Ето защо е спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК и частната жалба не е просрочена. Подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

1

От данните по делото се установява, че са предявени осъдителни искове – главни и евентуални, обективни и субективни, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение по сключен договор за застраховка Каско.

Първият е във връзка с чл.406 и чл.108,ал.7 от КЗ, като се претендира солидарно от двамата ответници – застрахователното дружество и В.с. ЕООД, сумата от 26 162,25 лв. с ДДС, представляваща стойността на средствата, които трябва да се вложат в следващ ремонт на застрахованото ремарке, за да се отстранят негативните и недопустими последици от тяхното неизпълнение. Ако се счете, че не са налице условията за солидарно осъждане, при условие на евентуалност, се претендира процесната сума разделно от всеки един от ответниците.

Вторият иск е предявен срещу ответното застрахователно дружество за сумата от 520,41 лв., представляваща стойността на заден десен и ляв стоп, всеки от по 270,205 лв., която сума е заплатена на територията на Г., при условията на провизорен ремонт и която се дължи при условията на застрахователиня договор, доколкото съставлява част от обезщетението, т.е. от средствата, които са необходими за влагане, с оглед репариране на констатираните повреди.

Ако се счете, че главните искове са неоснователни, при условие на евентуалност, се претендира от застрахователното дружество сумата от 39 839,61 лв. с ДДС, представляваща дължимото застрахователно обезщетение, равняващо се на средствата, необходими за влагане, с оглед пълното възстановяване на вещта, в състоянието отпреди настъпване на застрахователното събитие.

Срещу исковата молба са подадени отговори от ответниците, като ответното застрахователно дружество е направило възражение за местна неподсъдност на делото – иска се делото да се гледа съгласно чл.108,ал.1 във вр. с чл.105 от ГПК по неговите седалище и адрес на управление на територията на гр.София, а именно СГС. Допълнително излага аргументи за неприложимост на разпоредбите на чл.113 и чл.115 от ГПК в настоящия случай, тъй като не се касае за потребители и искове за непозволено увреждане.

С обжалваното определение окръжният съд е оставил без уважение възражението за местна неподсъдност, като се е позовал на разпоредбата на чл.116 от ГПК.

Посочената разпоредба се отнася до множество подсъдности. Законодателят е предвидил при предявен иск срещу ответници от различни съдебни райони, че ищецът има право да избере съда на един от тези райони. Т.е. изборна подсъдност. В случая първият иск е насочен срещу ответници в различни съдебни райони, за които се твърди, че отговарят солидарно, като е избран районът на втория ответник В.с. ЕООД. Оттук следва извод, че възражението за неподсъдност в отговора на исковата молба е неоснователно, тъй като ищецът е направил своя избор при предявяване на исковата молба. Установява се процесуалната легитимация на страните, вкл. и на ответниците, въз основа на наведените твърдения в исковата молба, за която съдът следи служебно, а дали е налице и материална легитимация по този иск, следва да се отговори с решението, а от отговора зависи да 2 продължи или не обсъждането на евентуалните искове.

До този извод е достигнал и окръжният съд, поради което неговото определение за местна подсъдност следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №426 от 28.03.2024 г., постановено по т.д.

№635/2023 г. от Окръжен съд Пловдив в частта, с която е оставено без уважение възражението на ЗЕАД Б.В.И. Г., ЕИК *********, за местна неподсъдност на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3