Решение № 292 от 05.03.2020, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2748/2019
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 05.03.2020
- В сила
- 02.06.2020
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 61, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1, т. 8 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 44, ал. 2 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл. 43, т. 1 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е № от 05.03.2020 година, град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на седми февруари, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2748/2019година, по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Община Велико Търново срещу В.И.И. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че със Заповед № 22-1317/11.07.2012 година на Кмета на Община Велико Търново В.И.И. е настанена в общинско жилище, а именно: апартамент № 32, находящ се в град Велико Търново, ***, бл. 4, вх. Б, ет.
4, с полезна площ на жилището 46 кв.м. На основание посочената заповед на 11.07.2012 година между страните по делото е с сключен Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот за срок от 6 месеца, считано от 01.08.2012 година. За предаване на жилището е подписан Приемо-предавателен протокол от 13.07.2012 година. Посочва, че уговорената с договора наемна цена на жилището е била 44.90 лева месечно.
След изтичане на срока на договора е сключен нов договор при същите условия за срок от 2 години, след изтичането на който е подписан между страните трети договор при същите условия, считано от 02.02.2015 година за срок от 5 години. С допълнително споразумение от 04.04.2016 година, считано от 01.04.2016 година наемната цена на жилището е увеличена на 56.13 лева, а считано от 01.04.2018 година месечната наемна цена е променена на 84.20 лева. По време на действие на договора ответницата е заплащала частично наеми вноски през различни периоди, което е довело до натрупване на задължения за наемни вноски и мораторна лихва, за които до ответницата са изпращани няколко покани за доброволно изпълнение, с указание, че в противен случай наемното правоотношение ще бъде прекратено.
Посочва, че със Заповед № РД 22-1866 от 02.11.2018 година на Кмета на Община Велико Търново е прекратено наемното правоотношение с В.И.И. по отношение на процесното общинско жилище поради неплащане на наемната цена за същото за повече от три месеца. Твърди, че за периода от 28.01.2018 година до 28.12.2018 година дължимата от ответницата наемна цена за жилището е в размер на 866.79 лева, за която сума са издадени 12 броя фактури в този период. На основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД И. дължи и мораторна лихва върху задълженията й за наем за периода от първо число на месеца, следващ датата на падежа на всяко едно от тях до датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение или общо в размер на 70.98 лева. За посочените суми Община Велико Търново се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 1451/2019 година, която е връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на В.И. *** сумата в размер на 866.79 лева, представляваща наемни вноски за периода от 28.01.2018 година до 18.12.2018 година, сумата в размер на 70.98 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2018 година до 16.05.2019 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото, чрез назначения му особен представител, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на същата. В проведеното на 07.02.2020 година съдебно заседание назначеният на ответника особен представител заема становище, че предявените по делото искове са неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на Акт № 5481 за частна общинска собственост /л. 6 от делото/ процесното жилище - самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ апартамент № 32, находящ се в град Велико Търново, ул.
"Венета Ботева" № 6, бл. 4, вх. Б, ет. 4 е частна общинска собственост.
Със Заповед
№ РД 22.1317 от 11.07.2012 година на Кмета на Община Велико Търново /л. 5/ на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 43, т. 1 ЗОбС и чл. 5, ал. 1 НРУУЖННПОЖ В.И.И. и децата *** са настанени в общинското жилище, описано по-горе, като е определен месечен наем за жилището в размер на 44.90 лева. На същата дата между страните е сключен и Договор за наем на общинското жилище /л. 10-11 от Ч.гр.д. № 1451/2019г. на ВТРС/ и за което е подписан и Приемо-предавателен протокол от 13.07.2012 година /л. 7 от делото/.
Във връзка с подадено от В.И. Заявление от 17.11.2016 година /л. 9/ на 05.12.2016 година между страните по делото е подписан Договор за наем на процесното общинско жилище /л. 10-12/, с полезна площ 46.00 кв.м., като в параграф III, т. 1 от договора е уговорена наемна цена в размер на 44.90 лева месечно, като цената се променя след приемане на решение от Общинския съвет, с дата първо число на месеца, следващ решението. В т. 2 на параграф III е предвидено, че наемна цена се следва да бъде заплатена до 6 число на съответния месец, като при забава на наема след 30 число на текущия месец се дължи законния лихвен процент за задължения към бюджета. В параграф IV страните са уговорили, че договорът е сключен за срок от 5 години, считано от 02.02.2015 година. В параграф V пък е предвидена възможност за едностранно предизвестие на наемодателя поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативите за повече от три месеца или при системно неплащане в срок. В параграф VI, т. 2 от договора е предвидено, че всяка промяна на условията на договора се извършва с Анекс между страните, който става част от договора.
С Допълнително споразумение към договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 04.04.2016 година /л. 13/, наемната цена за общинското жилище, в което е била настанена ответницата е променена на 56.13 лева, считано от 01.04.2016 година, а с Допълнително споразумение към договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 10.04.2017 година /л. 14/, наемната цена е променена на 67.36 лева на месец, считано от 01.04.2017 година.
От представеното заверено копие на Препис-извлечение от
Протокол № 39 от заседание на ВТОбС от 29.03.2018 година/ л. 15/ се установява, че с Решение № 1012 на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и чл. 56, ал. 1 НРУУЖННПОЖ е определена за 2018 година основна месечна наемна цена за 1 кв.м. полезна площ общински жилища в размер на 1.50 лева.
По делото са приложени и заверени копия на Писмо, изх. № 91-00-149/17.04.2018 година на Община Велико Търново, ведно с известие за доставяне; Писмо, изх. № 91-00-220/18.06.2018 година на Община Велико Търново, ведно с известие за доставяне; Писмо, изх. № 91-00-316/21.08.2018 година на Община Велико Търново, ведно с известия за доставяне /л. 16-24/, от които се установява, че до В.И. са изпращани писма, с които е уведомявана, че е неизправна страна по договора за наем, доколкото има неизпълнени задължения по същия, като й е определян двуседмичен срок от получаване на писмата да изпълни доброволно задълженията си и е предупредена, че в противен случай договорът за наем ще бъде прекратен. Видно от известията за доставяне, всички писма не са получени от И., като в обратните разписки е отразено, че писмата не са потърсени.
Видно от Протокол от 05.10.2018 година /л. 25/ на основание чл. 61, ал. 3 АПК, върху входната врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община Велико Търново е поставено Писмо, изх. № 91-00-316/21.08.2018 година на Община Велико Търново.
За наемните вноски, дължими от В.И. ***, издадени в периода от 16.01.2018 година до 17.12.2018 година, заверени копия от които са приложени по делото, заедно със Справка за плащания по договор от 11.07.2012 година, изготвена към 16.05.2019 година /л. 26-38/.
Със Заповед № РД 22-1866 от 02.11.2018 година на Кмета на Община Велико Търново /л. 41-42/ е прекратено наемното правоотношение с В.И.И., *** за недвижимия имот - общинско жилище. Видно от приложеното известие за доставяне, писмото, ведно със заповедта, изпратени да ответницата отново са непотърсени. В тази връзка от приложения Протокол от 03.12.2018 година /л. 44/ се установява, че на основание чл. 61, ал. 3 АПК на входната врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община Велико Търново е поставено Писмо, изх. № РД 22-1866 от 02.11.2018 година.
От приложеното заверено копие на Констативен акт от
28.12.2018 година /л. 45/ се установява, че на основание чл. 45, ал. 1 НРУУЖННПОЖ работна група от Община Велико Търново е извършила проверка на място, при която е установено, че наемателката си е изнесла багажа и по данни от съседи е в чужбина.
С Писмо, изх. № 9194-00-62/31.12.2018 година на Община
Велико Търново /л. 46-47/, наемателите са уведомени, че заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила, поради което е определен седемдневен срок от датата на получаване на писмото за освобождаване и опразване на общинското жилище. С Протокол от 30.01.2019 година /л. 49/ на основание чл. 61, ал. 3 АПК писмото е поставено на входната врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община Велико Търново.
Със Заповед № РД 22-283 от 18.02.2019 година /л. 50-51/
Кметът на Община Велико Търново е наредил изземване на недвижимия имот - общинско жилище и е определил дата за това, като с Протокол от 19.03.2019 година /л. 53/ на основание чл. 61, ал. 3 АПК писмото е поставено на входната врата на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община Велико Търново.
Видно от приложеното заверено копие на Протокол от
16.04.2019 година /л. 54/, на посочената дата комисия от Община Велико Търново е извършила изземване на недвижими имот - общинско жилище.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1451 по описа на
Районен съд - Велико Търново за 2019 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 23.05.2019 година е издадена Заповед № 607 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.И.И. за сумата в размер на 866.79 лева - главница, представляваща неплатени наемни вноски за периода от 28.01.2018 година до 18.12.2018 година, за сумата в размер на 70.98 лева - лихва за забава за периода от 01.02.2018 година до 16.05.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 17.05.2019 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 75.00 лева, от които 25.00 лева - платена държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по предявени от Община
Велико Търново срещу В.И.И. обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, във връзка с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по сключен между тях договор за наем на недвижим имот - общинско жилище, както и изпълнение на задълженията си по договора, респективно – ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на делото, както и техния размер, а в тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу предявените искове, включително че е изпълнил задълженията си по договора.