Акт от 12.08.2022, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Русе,

12.08.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд -

Русе, VІІ-ми състав, в публично заседание на осемнадесети юли, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА докладваното от съдия АГУШ адм. дело

№ 259 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 118 от

Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П.Р.Р. ***, срещу Решение № 2153-17-163/19.05.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е потвърдено Разпореждане № **********/14.03.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане е преизчислена служебно личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл. 102, ал. 1, т.1, ал. 2 и 5 от КСО въз основа на наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на НОИ, отнасящи се за времето до 31.12.2021 г.

(включително). В жалбата са наведени основания за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон. Основното възражение касае зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателката като същата изрично заявява, че няма претенции относно трудовия си стаж по трудови книжки, а счита, че неправилно й е зачетен осигурителния стаж като самоосигуряващо се лице, въз основа на представената пред пенсионния орган осигурителна книжка. Претендира се отмяна на акта, както и присъждане на направените разноски.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

По делото няма спор,че със заявление вх.№ 2113-17-598/04.09.2015 г. (л. 13-16 от преписката) П.Р. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на представените със заявлението документи за осигурителен стаж е изготвен опис на осигурителния стаж на жалбоподателката (л. 17-20 от преписката), според който на Р. е зачетен стаж от 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория и 22 години, 8 месеца и 16 дни от трета категория или общо превърнат към трета категория стажът на жалбоподателката бил 33 години, 3 месеца и 11 дни. В хода на административното производство по подаденото от Р. заявление бил потвърден и стаж в държава-членка на ЕС – Италия с продължителност 2 години, 3 месеца и 26 дни. Така общият осигурителен стаж на жалбоподателката бил 35 години, 7 месеца и 7 дни. При тези данни с разпореждане № ********** (№ 7)/27.04.2016 г. (л. 15 от делото) на Р. била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 03.09.2015 г. Пенсията е изчислена пропорционално спрямо българския стаж на жалбоподателката, по реда на Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че не е зачетен стаж на П.Р. като самоосигуряващо се лице – едноличен търговец ЕТ „П.

Минчева Тигроне 13“ за периода от 01.03.2010 г. до 08.03.2010 г. и от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г. поради невнесени осигурителни вноски. В същото време е отказано и преизчисление на пенсията на Р. в действителен размер.

Разпореждането било оспорено от жалбоподателката по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе. Горестоящият административен орган постановил Решение № 2153-17-82/05.07.2016 г. (л. 24-26 от преписката), с което изменил оспореното разпореждане. Предвид представените доказателства (заверена осигурителна книжка за незачетените периоди) директорът на ТП на НОИ – Русе е зачел допълнително стаж на жалбоподателката като стажът от втора категория е непроменен – 8 години, 5 месеца и 14 дни, а стажът от трета категория е вече 22 години, 9 месеца и 5 дни и съответно общият стаж, превърнат към трета категория е 33 години и 4 месеца. Зачетеният осигурителен стаж от Италия също остава непроменен. Така общият стаж на жалбоподателката (сбор от български стаж, превърнат към трета категория и италиански стаж) е 35 години, 7 месеца и 26 дни. Пенсията е изчислена по реда на КСО в т.нар. действителен размер пропорционално на българския стаж (в съотношение 400/427 на български стаж към общия стаж на жалбоподателката) съгласно Регламент № 883/2004 г. Приложено е и съответното осъвременяване на пенсията за 2016 г. по реда на чл. 100 от КСО.

С Разпореждане № **********/01.07.2017 г. (л. 18) пенсията на Р. е преизчислена,считано от 01.07.2017 г. на основание §53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. В разпореждането е посочен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория – 35 години и 7 месеца. На отделен ред е посочен осигурителен стаж за размер на пенсията ,положен в чужбина – 2 години, 3 месеца и 26 дни. При същите данни за осигурителен стаж е постановено и Разпореждане № **********/01.07.2018 г. (л. 19), с което пенсията на Р. е преизчислена, считано от 01.072018 г. на основание §53, ал. 2 и ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г., а така също и Разпореждане № 17191443796/01.07.2019 г. (л. 20), с което пенсията отново е преизчислена, считано от 01.07.2019 г. на основание §7, ал. 2 и §7в от ПЗР на КСО.

Със заявление №

2113-17-483/09.04.2019 г. (л. 27-29 от преписката) П.Р. е поискала потвърждаване на стажа й в Италия и отпускане на пенсия и от Италианската държава. С формуляр Е205 (л. 34-36 от преписката) италианската компетентна институция е потвърдила, че П.Р. има положен стаж в Италия в периода 18.11.2007 г. – 24.06.2017 г. (стажът е посочен в седмици) като до датата на пенсионирането й в България този стаж е 3 години, 3 месеца и 9 дни. Отделно от това италианската компетентна институция отказва отпускане на исканата от Р. пенсия, тъй като жалбоподателката не притежава нужния според италианското законодателство стаж. По повод на това заявление е изготвен нов опис на осигурителния стаж на П.Р. (л. 30-33 от преписката), според който опис зачетеният осигурителен стаж на жалбоподателката е 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория и 22 години, 9 месеца и 5 дни от трета категория или общ осигурителен стаж (български), превърнат към трета категория – 33 години и 4 месеца. Заедно с италианския стаж, с новозачетената му продължителност, стажът на Р. става 36 години, 7 месеца и 9 дни. При тези данни за осигурителен стаж е постановено Разпореждане № ********** (№10)/16.01.2020 г. (л. 40-41 от преписката), с което считано от 11.10.2019 г. е преизчислена пенсията на жалбоподателката с отчитане на допълнително потвърдения й стаж в Италия.

На 26.05.2020 г. Р. подала ново заявление вх.№ 2113-17-421 (л. 42-45 от преписката), с което отново поискала отпускане на пенсия от Италианската държава, от където отново получила отказ, поради това, че стажът с който разполага (включително и българския такъв) не е достатъчен за отпускане на пенсия по италианското законодателство.

Междувременно бил изготвен нов опис на осигурителния стаж на Р. към 31.03.2020 г. (л. 49-52 от преписката) във връзка с изискването за служебно преизчисляване на пенсиите по чл. 102 , ал. 1 от КСО. В този опис бил включен и придобитият от Р. осигурителен стаж след пенсиониране - през 2018 и 2019 г. Според описа зачетеният стаж от трета категория вече е 23 години, 4 дни и 2 часа и при липса на промяна на стажа от втора категория, общият стаж, превърнат към трета категория става 33 години, 6 месеца, 29 дни и 2 часа, а заедно с италианския стаж е 36 години, 10 месеца, 8 дни и 2 часа. Издадено е Разпореждане № ********** (№9)/28.10.2020 г. (л. 53-54 от преписката), с което пенсията на жалбоподателката е преизчислена по реда на чл. 102, ал. 1 от КСО с придобития след пенсионирането стаж, така както е отразен в изготвения опис – 8 години, 5 месеца и 14 дни от втора категория, 23 години и 4 дни от трета категория или общо превърнат към трета категория – 33 години 6 месеца и 29 дни, както и 3 години, 3 месеца и 9 дни стаж в Италия.

Въз основа на наличните данни към

01.03.2021 г. в информационната система на НОИ, отнасящи се за времето до 31.12.2020 г., с Разпореждане № ********** (№27) от 16.07.2021 г. (л. 24) пенсията на жалбоподателката е преизчислена като осигурителният стаж от трета категория е вече 23 години, 2 месеца и 16 дни, а общия стаж, превърнат към трета категория е 33 години, 9 месеца и 11 дни. Непроменени остават стажът от втора категория и стажът, положен в Италия.

С Разпореждане №

17221160668/01.01.2022 г. (л. 25)е извършено преизчисление на пенсията на Р. на основание §7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО. В разпореждането е посочен осигурителен стаж, без превръщане към ІІІ категория, т.е. сбор от стажа от втора и от трета категория, че този от втора категория да се превръща – 31 години и 8 месеца и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 33 години, 9 месеца и 11 дни, какъвто е общия осигурителен стаж по последното предходно произнасяне на пенсионния орган.

Последното постановено разпореждане е

№ **********/14.03.2022 г. (л. 26-27) и с него отново въз основа на наличните към 01.03.2022 г. данни в информационната система на НОИ, за времето до 31.12.2021 г. е зачетен стаж, придобит след пенсионирането от Р. и на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и 5 от КСО, считано от 01.04.2022 г. служебно е преизчислена пенсията на жалбоподателката. С това разпореждане е зачетен стаж от втора категория – 8 години, 5 месеца и 14 дни (непроменен от отпускането на пенсията), и 23 години, 4 месеца и 23 дни от трета категория, при което общият стаж, превърнат към трета категория става 33 години, 11 месеца и 18 дни.

Непроменен остава и стажът, придобит в Италия – 3 години 3 месеца и 9 дни.

Именно това разпореждане е било предмет на спор пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 2153-17-163/19.05.2022 г. го е потвърдил. В решението, много подробно по периоди е описан зачетения осигурителен стаж на жалбоподателката, като и описаната по-горе хронология на произнасяне на пенсионния орган. Посочва се, че по представената от жалбоподателката осигурителна книжка й е зачетен стаж както следва: за периода 20.10.2006 г. – 18.11.2007 г. – 1 година и 28 дни; за периода 13.09.2009 г. – 23.09.2009 г. – 10 дни; за периода 01.03.2010 г. – 08.03.2010 г. – 7 дни и за периода 19.03.2010 г. 01.04.2010 г. – 12 дни. Съдът констатира, че посочената продължителност на зачетения по осигурителната книжка осигурителен стаж представлява календарната продължителност на изброените периоди.

Решението на директора н ТП на НОИ –

Русе е съобщено на жалбоподателката чрез изпращане по пощата и видно от приложеното по преписката на л. 5 известие за доставяне е получено от нея на 26.05.2022 г. Жалбата срещу решението е депозирана чрез органа издал оспорвания административен акт като е изпратена по пощата на 07.06.2022 г., видно от пощенското клеймо върху приложения пощенски плик (л. 7).

По делото е представена в оригинал осигурителна книжка № **********/29.07.2015 г. (л. 33а от делото), в която на стр. 3 са отразени следните заверени като осигурителен стаж периоди: от 20.10.2006 г. до 31.12.2006 г. – 0 г. 02 м. 08 р.д.; от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. – 1 г. 0 м. 0 р.д.; от 01.01.2008 г. до 01.07.2008 г. – 0 г. 05 м. 0 д.; от 01.11.2008 г. до 30.11.2008 г. – 0 г. 01 м. 0 д.; от 15.05.2009 г. до 17.06.2009 г. – 0 г. 0 м. 14 р.д.; от 11.09.2009. до 23.09.2009 г. – 0 г. 0 м. 06 р.д. и от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г. – 0 г. 0 м. 13 р.д. (от записа на стр. 23 от осигурителната книжка е видно, че посочените 13 р.д. се отнасят не само за посочения период от 19.03.2010 г. до 01.04.2010 г., а включват и периода от 01.03.2010 г. до 08.03.2010 г.).

От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане.

Жалбата е подадена от надлежна страна – неблагоприятно засегнат адресат на акта, депозирана е в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118, ал. 1 КСО и е насочена срещу годен за оспорване акт съгласно цитираната норма.