Решение № 20081 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20081 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20241110123215 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК.

Предявен е от „."АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. .

НЕРУ № 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ., срещу Д. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПК във връзка с чл.240 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата в размер на 1000 лв., представляващо задължение по прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 4410707/24.02.2022 г.

В искова молба се твърди, че на 24.02.2022 г. Ответникът, в качеството му на заемател, е сключил с ищеца, в качеството му на заемодател, Договор за паричен заем № 4410707, като по силата на същия дружеството е предал в собственост на ответника сумата от 1000.00 лв., а последният се е задължил да я върне при посочените в Договора условия, а именно - на 26 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 84,37 лв., платими на равни периоди и с падежи, указани изрично в чл. 2, т. 5 от Договора. Сочи, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35.00 %, въз основа на който размерът на общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора възлиза на 96,81лв. Общата дължима сума, съгласно чл. 2, т. 7 от Договора, възлиза на сумата от 1096,81 лв. Първата дължима вноска е следвало да бъде заплатена на 13.03.2022г., а последната - на 28.08.2022 г., до която дата цялата дължима по договора сума е следвало да бъде погасена.

В исковата молба се твърди, че ответникът не е изпълнявал надлежно задължението си за своевременно заплащане на цялата дължима главница и начислена върху нея възнаградителна лихва, съгласно уговорените в договора падежи. Към датата на подаване на исковата молба ответникът не бил заплатил нищо по процесния договор. Незаплатените суми респективно са в размери както следва - неплатена главница - 1000 лв. и неплатена възнаградителна лихва - 96,81 лв. Твърди, че на 10.16.2022 г. Д. И. Д., действащ чрез процесуалния си представител, предявил иск срещу дружеството за прогласяване на недействителност на процесния договор. Делото е образувано в Софийски районен съд под 1 номер на гражданско дело 31222/2022 г., Г.О., 50 състав. С Решение № 3678/10.03.2023 г., съдът уважил предявения установителен иск от ищеца и прогласил за недействителен процесния договор. Ищецът сочи, че усвоената главница от страна на заемателя подлежи на възстановяване при всички положения, в противен случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на заемодателя. Сочи, че с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, законодателят е предвидил специална разпоредба за реституиране на даденото по недействителен договор, нормата на чл. 23 от ЗПК е проявление на водещия в облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване и на практика урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата. Сочи, че проявление е на общата норма на чл. 34 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е получил по него. Сочи, че в конкретния случай ответникът дължи в полза на ищцовото дружество възстановяване на сумата в размер на 1000 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем № 4410707 от 24.02.2022 г., поради което е налице интерес за дружеството да се признае за установено в отношенията на страните, че ответникът дължи възстановяване на сумата в размер на 1000 лв. , което представлява задължение по Договор за паричен заем № 4410707/24.02.2022 г., обявен за недействителен. Сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника е образувано ЧГД № 26785/2023, Г.О., 120-ти състав по описа на Софийски районен съд. В рамките на едномечения срок по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, от което се обуславя правен интерес на ищеца за завеждане на настоящия иск за установяване на съществуващо и изисксуемо вземане срещу ответника.

В срока за отговор ответникът не е ангажирал такъв, не е направил доказателствени искания, поради което е изгубил възможността да ангажира такива по реда на чл.131 и чл.133 ГПК.

С молба от 01.11.2024 г., ответникът е изразил становище, че признава иска и дължи сумата от 1000 лева главница по нищожния Договор за паричен заем и моли да бъде постановено решение по чл.237 ГПК, при признание на иска. Прави възражение за прекомерност на юрк. възнаграждение на ищеца.

С молба от 04.11.2024 г. ищецът моли съда да бъде постановено решение по чл. 238 ГПК и иска да му бъдат присъди разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ответникът признава иска и не оспорва вземането, поради което съдът не дължи мотиви към съдебното решение. Предвид това, че ответникът е подал възражение срещу заповедта, издадена за вземането по реда на чл. 410 от ГПК, ответникът е дал повод за завеждане на настоящото исково производство, поради което следва да поеме разноските по двете производства. Разноските на ищеца в заповедното производство възлизат на 25 лв. за държавна такса, а в исковото – 25 лв. за държавна такса, както и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, определено от съда, съгласно разпоредбата на чл.

78, ал. 5 от ГПК и Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Съдът не е длъжен да определи възнаграждение за юрисконсулт, съобразявайки се със списъка по чл. 80 от ГПК на съответната страна, доколкото това възнаграждение не е реален разход на страната.

Ответникът е възразил срещу размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от ищеца, като е поискал същото да бъде определено в размер на 50 лв., което искане се явява неоснователно. Ответникът е дал повод за образуване на делото като е подал 2 възражение срещу заповедта. В заповедта няма присъдено юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът приема за справедлив и съобразен с фактическата и правна сложност на производството по настоящото дело, което се явява продължение на производството по чл.

410 от ГПК, определеното възнаграждение от 150 лв., което се явява такова за двете производства.

С оглед на горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните „."АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. . НЕРУ № 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ., и Д. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, със съдебен адрес: гр. София, бул. Александър Стамболийски № 125-2, ет. 5, офис 5.3., чрез адвокат Д. М., на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК вр. с чл.23 от ЗПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, че ответникът Д. И. Д., ЕГН ********** дължи на ищеца „."АД, с ЕИК . сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляващо задължение по прогласен за недействителен Договор за паричен заем № 4410707/24.02.2022 г.

ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, гр. София, ж.к. . № 29, вх. Г, ет. 1, ап. 90, да заплати на „."АД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ. . НЕРУ № 28, АТЦ „СИЛВЪР .“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от ., сумата от 200.00 лв. (двеста лева) за разноски в заповедното и исковото производство, в това число юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от двете страни, пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3