Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 25 от 12.02.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 700/2025
Вид
Решение № 25
Подписан
12.02.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за собствеността
  • чл. 129, ал.2 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Габрово, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500700 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение №322/28.07.2025г. по гр.д.№1392/2024г. на РСГаброво, с което е отхвърлен предявения от Ц. Г. Г., от гр. Габрово, срещу И.

Й. Р. от гр. София, лично и като наследник на Д. В. Р., починала на 14.11.2024г., иск с основание чл. 108 от ЗС да се осъди ответната страна да предаде владението върху реална част в северната част на Урегулиран поземлен имот XVI - 236 „а", от квартал 14 по плана на **, целият имот с площ от 880 кв. м., незастроен, при граници на имота: улица О.Т.- 109-110 /улица с осови точки/, УПИ IX- 235, дере, край на регулацията и УПИ VIII236, представляваща ивицата земя от УПИ XVI-236 и оградена посредством телена ограда към имот УПИ VIII- 236а с площ 143 кв.м., показано /защриховано/ със жълт цвят на Скица 1 към заключението на вещото лице инж. П. Х., неразделна част от решението /лист 136 от делото/, на основание чл.108 от ЗС, като неоснователен и недоказан.

Жалбоподателят Ц. Г., чрез адв. Т., обжалва изцяло постановеното решение, като неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, неправилно прилагане на материалния закон и нарушение на процесуалния закон. Излагат се възражения, че първоинстанционният съд: дал ход на делото и провел първо с.з. при наличие на неотстранимо препятствие за явяване на процесуалния представител на ищеца; не приел възраженията по доклада и определил като безспорно обстоятелство най- спорното такова- че оградата между двата имота е поставена от бащата на ответника преди 50 години; за „безспорни“ в доклада били копирани от ИМ разсъждения относно 1 приложените скици и значението на съответните цветни линии; игнорирал показанията на свидетелите, доведени от ищеца. РС- Габрово неправилно приел, че за образуване парцела на праводателите на ищеца, се вземат 120 кв.м. от имота на ответниците и имота на праводателите на ищеца се намалява с площ от 108 кв. м., с която площ се увеличава имота на ответниците.

Неправилни били изводите за изплащане на обезщетение във връзка с парцелирането на имотите и прилагане на регулация, тъй като спорната ивица земя /защрихована в жълто/ била част от имота на ищеца, съгласно заключението и изготвените комбинирани и единични скици на вещото лице.

Противно на изложеното в съдебното решение спорната ивица земя, защрихована в жълт цвят, била собственост на ищеца и не е била придавана /нито документално, нито фактически/ в собственост на ответника. УПИ XVI -236 „а" от квартал 14 по плана на **, с площ от 880 кв. м., от момента на постановяване на съдебно Решение № 2/16.01.1986г. на ОС- Габрово включвал процесната ивица земя. Показанията на двамата свидетели, доведени от ответника, били общи, а на третият свидетел- неясни и противоречиви, докато показанията на свидетелите, доведени от ищеца, били достоверни, последователни, обективни, непротиворечащи едни с други. Посредством експертизата и разпита на вещото лице категорично се установило, че е налице неправомерно заграждане на част от имота на ищеца от ответника.

Оградата била местена преди повече от 2 години, спрямо пос ещението на вещото лице, което посочило, че в момента телената ограда не е на мястото, на което следа да бъде съобразно документите за собственост. В писмената си защита ответникът признал, че ищеца притежава правото на собственост на процесната завзета част, като си служил с термина непознат за правото „гола собственост".

Претендирано е обжалваното решение да се отмени, да се постанови ново, с което да се осъди И. Й. Р. да предаде на Ц. Г. Г., владението върху реална част с площ от 143 кв. м. /защриховано с жълт цвят на комбинирана Скица 1- приложение към експертизата/, намираща се в северната част на УПИ XVI- 236 „а" /шестнадесет римско - двеста тридесет и шест „а"/, от квартал 14 по плана на **, целият имот с площ от 880 кв. м. /осемстотин и осемдесет квадратни метра/, незастроен, при граници на имота: улица О.Т.109- 110, УПИ IX- 235, дере, край на регулацията и УПИ VIII- 236.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, с който оспорва същата, чрез процесуалния си представител. Счита постановеното решение за правилно, като излага аргументи за потвърждаването му. Няма доказателствени искания. Също претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимна страна, против акт, подлежащ на съдебен контрол и е допустима.

Районният съд е разгледал предявен иск с правно основание чл.108 ЗС , с който ищецът претендира ответната страна да му предаде владението върху реална част с площ от около 100 кв. м. намираща се в северната част на Урегулиран поземлен имот XVI -236 „а", от квартал 14 по плана на **, целият имот с площ от 880 кв. м., незастроен, при граници на имота: улица О.Т. - 109110 /улица с осови точки/, УПИ IX- 235, дере, край на регулацията и УПИ VIII -236. Приел е, че спорната ивица земя е придадена по регулация към имота на 2 ищеца, но няма данни по делото, когато и да е било и специално в cpoĸoвeтe пo § 6, aл. 2 и 4 от ЗУТ дворищнорегулационния план да е приложен и да са налице условията зa зaeмaнe нa пpидaдeната чacт oт пoзeмлeния имoт на собственика на УПИ VIII-236а. Тъй като отчуждителното действие на влeзлия в cилa, нo нeпpилoжeн двopищнopeгyлaциoнени плaн зa зaeмaнe нa пpидaдeната спорна ивица земя oт пoзeмлeн имoт УПИ VIII-236 към УПИ VIII-236а e пpeĸpaтено след 27.7.2007г., процесната ивица земя не е собственост на притежателя на УПИ VIII-236а и предявеният от него иск е неоснователен и недоказан.

ОС- Габрово, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба от Ц. Г., чрез адв. Т., против И. Р. и Д. Р. /поч. в хода на първоинстанционното производство/, с предявен иск за установяване на правото му на собственост върху реална част с площ от около 100 кв. м. намираща се в северната част на Урегулиран поземлен имот XVI -236 „а", от квартал 14 по плана на **, целият имот с площ от 880 кв. м., незастроен, при описаните граници. Ищецът е твърдял, че е собственик на УПИ XVI 236 „а“, легитимирайки се с нот. акт за покупкопродажба № 17, том II, рег. № 2174, дело № 83/07.04.2005г. на Нотариус ** с район на действие РС - Габрово, поправен с нот. акт № 15, том III, рег. № 7611, дело № 83/2005г. на Нотариус ** с район на действие РС, а ответницитесобственици на съседният имот УПИ VIII- 236 са поставили телена оградата между двата имота, с която са навлезли и са отнели от имота на ищеца част от около 100 кв.м. в северната част, по дължина на имота.

Т.е. ищецът е твърдял, че част от неговия имот е завладяна от ответниците, поради което спори за правото на собственост върху определена площ- за собствеността върху определена реална част от терена, като претендира съдът да осъди ответната страна да му предаде владението върху нея.

В отговора на ответниците същите оспорват исковата молба, чрез процесуалния си представител. Твърдят, че претенцията на ищеца касае площта затворена между двете линии- имотната граница и регулационната линия, която е в границите на техният имот и никога не е била владяна от друг.

Оградата е изградена от около 50 години и до момента нито ищецът, нито негови праводатели, са имали претенции за собственост върху части от имота на ответниците, включително претенции, касаещи местоположението на оградата. След приемането на действащия към момента регулационен план на селото и съгласно решение № 2 от 16.01.1986г. по гр. д. № 377/1985г. по описа на Окръжен съд- Габрово, част от имота на ответниците с площ 122 кв. м. е придадена по регулация към имота на ищеца. Но отношенията между страните по повод придадената по регулация част от имота на ответниците не са уредени- не е заплащано обезщетение за тази предаваема част и същата никога не е била завземана, нито от ишеца, нито преди това от неговите праводатели. Поради това ищецът не може да се легитимира като собственик на процесната част от недвижимия имот. При условията на евентуалност, ответниците се позовават и на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на спорния имот, тъй като са владели същия през период от много 3 повече от 10 години.

Видно от данните по делото, с договор за доброволна делба на недвижим имот от 19.03.1975г., вписан в СВ - Габрово парт. книга 143, стр. 31 /л.31 от делото на РС/, Й. Й. Р. /наследодател на ответниците/ е получил в свой дял и е станал собственик на Парцел VIII - 191, от кв. 22 по плана на село **, неурегулиран, съдържащ 695 кв. м., заедно с построената в него жилищна сграда, а Ц. И.ова П. и Г. П. Г. са получили в свой дял и са станали собственици на Парцел ІХ - 191 от кв. 22 от плана на село **, неурегулиран, съдържащ 690 кв. м.

През 1985г. по искане на Ц. И.ова П. е извършена поправка на плана на с. **, при която е нанесена пропусната кадастрална граница от стар регулационен план, в дворище 236, кв. 14 по плана на с. **, при което се образува ново дворище с планоснимачен номер 236а, и парцел VIII- става собственност на двата имота VIII-236, 236а, за което е издадена Заповед №1276 от 15.10.1985г. на председателя на ИК /л.88 и л.89/.

В последствие чрез съдебно Решение №2 от 16 януари 1986г. на Габровски окръжен съд се изменя Заповед №1276 от 15.10.1985г. на Председателя на Общ. Народен съвет с която от дворища с планоснимачни номера 236 и 236а в кв. 14 по плана на с. ** е образуван съсобствен парцел VIII-236, 236а, като обособява два отделни парцели: парцел VIII-236 от 849 кв. м. и 17 метра лице за дворище 236; парцел XVI-236а с площ от 582 кв.м. и 12 метра лице за дворище с планоснимачен номер 236а от кв. 14 по плана на с. **, като придаваемата част от имот 236 е 122 кв.м.- към решението е приложена скица /л.93 от делото/.

През 2005г. по молба на П. Г. Г. в качеството му на собственик на УПИ XVI-236а, кв. 14 по плана на с. ** е проведена процедура по обявяване на ПУП за ЧИЗРП в кв. 14 по плана на с. **, общ. Габрово, касаеща друга част на имота /не спорната/, като регулационната линия на УПИ XVI-236a с УПИ ІХ235 минава по имотната граница на ПИ 236-а, одобрен със Заповед №328 от 02.03.2005г. на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ, във връзка с §8 от ПР на ЗУТ, при което дворищно регулационните линии се прокарват по имотните граници.

От заключението на вещото лице Пл. Х., прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, се установява, че оградата намираща се в северната част на УПИ XVI- 236 „а", разделяща го от VIII-236, не е на мястото на регулационната линия между УПИ ХVІ-236а и УПИ VІІІ-236, както би следвало да бъде, при положение, че страните са собственици на урегулирани поземлени имоти. Площта на спорната ивица земя, измерена по плана е 143 кв.м.- показано със жълт цвят на скица 1 към заключението.

В с.з. пред въззивният съд вещото лице е пояснило, че всички скици към заключението в първоинстанционния съд са направени по сега действащия план, въпреки, че регулацията не е приложено на място /л.149- протокол от 15.07.2025г. по делото на ГРС/. На л. 75 от първоинстанционното дело скицата е копие от предходния план, видно от която спорната част е заключена между червената и кафявата линия, има разминаване между регулационната линия, която е червената и кадастралната- кафявата. Предаваемата част е спорната част. Тъй като тази част попада в обхвата на урегулирания имот ХVІ236а, тя се 4 предава към него. На л.87 е действащия план, сигнатурите са същите, но кафявата линия по стария план, е станала черна и южната граница на парцел ХVІ-236а е променена, не е така права, защото съседа не я е изкупил.

По делото няма данни и доказателства, не се и твърди от страна на ищеца, регулационният план /одобрен със заповед №802/15.06.1981г./, с който от имота на ответниците се предава по регулация спорната част към имота на ищеца, да е приложен и праводателят на ищеца да е заплатил на ответниците придаваемата част. С ТР №3/28.03.2022г. т.д.№3/2010г. ОСГК, ВКС се дава отговор именно на въпроса за правната уредба на правоотношения, възникнали при действието на ЗТСУ (отм.) и продължили да съществуват при действието на Закон за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове, какъвто е настоящият казус. Със същото е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в пар.8 ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар.8 ал.1 изр. 2 от ПР на ЗУТ (сега пар.8 ал.2 от ПР на ЗУТ) за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по пар.6 ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.