Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1329 от 04.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 436/2023
Вид
Решение № 1329
Подписан
04.10.2024
Състав
Цветанка Бенина

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. С. като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20231100900436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.

В исковата молба се твърди, че в резултат на проведена открита процедура по реда ЗОП е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № *******1-1.0410001C02-S-11 (СОА21-ДГ55-32/18.01.2021 г.) с предмет „Реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Цар Борис III“ – от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. Руски паметник и кръстовището с бул. Гоце Делчев, като страни по договора са ответникът – Столична община – в качеството му на възложител и ищецът „ВДХ“АД – в качеството му на изпълнител. Сочи се, че изпълнението по договора било разделено на две части – част А – „Реконструкция на трамваен релсов път от ухо Княжево до пл. Руски паметник, без кръстовището бул.

„Цар Борис III“ – бул. „Гоце Делчев“, с опция за изграждането на поливна система – със срок на изпълнение от 730 дни, както и част Б – Реконструкция на трамваен релсов път от ухо „Съдебна палата“ до пл. Руски паметник – със срок на изпълнение от 320 дни, като посочените срокове текат от датата на откриване на строителната площадка, съгласно протокол Образец 2а от 09.04.2021 г. Общата стойност на договора възлиза на 40 534 831.70 лв., без ДДС или 48 641 798.04 лв. с ДДС, от които за част А – 35 669 350.24 лв. с ДДС, като за опцията за поливна система – 487 045.46 лв. с ДДС и за част Б – 12 485 402.35 лв. с ДДС. Сочи се, че при неспазване на уговорените срокове по вина на изпълнителя, последният дължи неустойка в размер на 0.2% на ден, но не повече от 10% от стойността на съответната част, която съгласно договора се удържа от окончателното разплащане на обекта или предоставената гаранция за изпълнение.

Съгласно договора, закъснението се документира без право на възражение на изпълнителя и се констатира без изследване на вината за това. Ищецът твърди, че към момента на завеждане на исковата молба поетапно е изпълнено следното: Част Б – изпълнена на 11.07.2022 г., част А, етап 1 – изпълнена в срок на 01.11.2022 г., част А, етап 2 - изпълнена на 08.12.2021 г., част А, етап 3 – се изпълнява, част А – опцията за изграждане на поливна система не е реализирана /последното уточнено в допълнителната искова молба – стр. 2/. Ищецът излага доводи, че изпълнителят не дължи неустойката по чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от договора, тъй като неустоечната клауза е 1 недействителна, поради противоречие с добрите нрави. В тази връзка сочи, че договорът за обществена поръчка е особен вид такъв, в който липсва елемент на договаряне, като възложителят е с властнически правомощия и определя условията на договора, с които изпълнителят е длъжен да се съгласи, в случай че заяви желанието си да бъде одобрен да изпълни поръчката. Освен това, ищецът излага аргументи, че предвиденото в договора автоматично прихващане на неустойката по своята същност представлява едностранно извънсъдебно прихващане на едно неликвидно и спорно вземане, при това без изследване на причините за забавата и вината на изпълнителя, което противоречи на принципа на справедливост в търговските отношения. При това положение, неустойката се явява едностранно определена от властническото положение на кредитора, което сочи на извода, че добросъвестната търговска практика е неприложима в случая, което се явява достатъчно основание клаузата за неустойката да бъде прогласена за недействителна.

В случай, че неустойката по чл.28 от договора бъде приета за действителна, ищецът излага, че са налице редица обстоятелства, довели до забава в изпълнението на дейностите по част Б, изключващи отговорността на изпълнителя, при констатираното с протокол от възложителя закъснение от 105 дни в изпълнение на дейностите по част Б. В тази връзка твърди, че закъснението се дължи на възникнали множество изменения, които не са били част от документацията за провеждане на обществената поръчка, а са свързани с непредвидени обстоятелства, изменение на проекта, търсене на моментни проектни решения, геодезически заснемания и др., които са цитирани конкретно. Сочи, че строителните дейности по проекта са приети от Държавна приемателна комисия на 02.12.2022 г. и за обекта е издадено Разрешение за ползване № СТ-05-626/05.12.2022 г.

Претендира да бъде прогласена за нищожна неустоечна клауза на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от процесния договора. При условията на евентуалност, в случай че клаузата бъде приета за действителна, претендира да бъде признато за установено, че ВДХ АД не дължи неустойка в размер на 4 609 735.30 лв. – представляваща част от пълния размер на неустойката от 10% - 4 864 179.80 лв., съгласно чл.28 от процесния договор, за изпълнението на Част А, етап 1, която твърди, че е изпълнена в срок, както и че не дължи неустойка в същия размер за изпълнение на Част Б и Част А, етап 2 и етап 3 от проекта, като твърди, че срокът за изпълнение на дейностите се счита продължен, поради обстоятелства, изключващи отговорността на изпълнителя. В случай, че бъде прието, че е налице забава, претендира да бъде признато за установено, че неустойката не се дължи, поради липсата на вина на изпълнителя, както относно изпълнението на Част Б от проекта, така и относно изпълнението на Част А, етап 2 и етап 3. Заявено е увеличение на първоначално предявените като частични искове с молба с вх. № 39970/05.04.2024 г. Претендира разноски.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в указания за това срок, в който ответникът признава изложените от ищеца факти относно сключения между тях договор с посочения предмет, разделение на работите на част А и част Б, като от своя страна излага, че изпълнението на Част А е разделено на 4 етапа. Относно твърденията за стойността на договора добавя за наличието на сключено между страните Допълнително споразумение с рег. № СОА23-ДС55-304/27.04.2023 г. към договора, с което страните са договорили увеличаване на стойността на договора със 7 162 070.96 лв. с ДДС, предвид настъпилите инфлационни процеси. Оспорва предявените искове по основателност, а предявените при условията на евентуалност и по допустимост. В тази връзка оспорва да е налице правен интерес за ищеца за признаване за установено недължимостта на част от претендираното от него вземане, доколкото при преценката за това следва да бъде разгледано основанието за възникване на цялото вземане. Освен това, ответникът излага доводи, че доколкото 2 изпълнението на обекта още не е завършило, то забава на изпълнителя може да бъде констатирана единствено по отношение на Част Б, като за това е съставен двустранно подписан Протокол за проследяване графика за изпълнение на СМР на обекта, в който са генерирани общо 105 дни закъснение. В тази връзка и доколкото СМР по Част А продължават, невъзможно е да бъде изчислена забава и респ. потенциалният размер на дължимата неустойка, като не са и удържани никакви суми на това основание. Сочи, че поради това не е налице правен интерес по предявените при евентуалност отрицателни установителни искове, като в тази връзка поддържа, че към момента е невъзможно индивидуализирането им по основание и размер с посочване на точния размер на сумите за неустойката. Оспорва доводите на ищеца, че ограничаването на свободата на договаряне в договора за обществена поръчка има последица нищожност на неустоечната клауза, като в тази връзка сочи на характера му на административен договор при сключването му от орган в администрацията. Излага доводи, че договорната неустойка е предвидена в защита на обществения интерес, съгласно придадените й функции от закона – обезщетителна, обезпечителна и санкционна.

Поддържа да е налице виновно неизпълнение от страна на изпълнителя, като в тази връзка сочи, че последният не е изпълнил задължението си по договора да уведоми своевременно възложителя за възникване на обстоятелствата, които са довели до забава на изпълнението. Освен това, ответникът твърди, че предметът на процесния договор е линеен, като при възпрепятстването му да извърши определена дейност, изпълнителят би могъл да продължи изпълнението в останалите участъци. Оспорва да са налице предпоставки за забава извън общия срок на изпълнение на съответната част от обекта, като излага подробни съображения в тази насока.

Ответникът оспорва предявените искове и по размер, доколкото при формиране материалния интерес по претенцията не е взето предвид допълнителното споразумение за индексиране стойността на договора. В този смисъл твърди, че съгласно чл. 28, ал. 1 от договора, максимално предвиденият размер на неустойката се определя от стойността по отделните части на изпълнение – Част А и Част Б, а не от общата стойност по договора.

Моли производството по предявените искове да бъде прекратено поради тяхната недопустимост, а в случай, че бъдат приети за допустими, да бъдат отхвърлени като неоснователни по основание и размер. Претендира разноски.

По делото е депозирана допълнителна искова молба в указания срок за това, в която ищецът поддържа първоначално изложените от него доводи, като оспорва тези на ответника. В тази връзка оспорва твърденията на ответника, че работите по Част А и Част Б следва да се изпълняват едновременно и е налице възможност за това, като от своя страна твърди, че обособяването им е свързано с осъществяването на превоз в частта, в която не се извършват дейности. Твърди, че Допълнително споразумение от 24.04.2023 г. към договора е след депозиране на исковата молба, поради което стойностите посочени в нея са съобразно съществуващото към момента фактическо положение. Излага доводи, че съгласно установената съдебна практика, единствено при наличие на договорна свобода, страните по един договор могат да уговорят и санкционен, наказателен характер на неустойката.

По делото не е постъпил писмен отговор на допълнителната искова молба в указания за това срок.

Предявени са от „ВДХ“АД срещу Столична община обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

3

По делото е представен Договор № *******1-1.041-0001C02-S-11 (СОА21-ДГ5532/18.01.2021 г.), сключен между Столична община – в качеството му на възложител и ищецът „ВДХ“АД – в качеството му на изпълнител, с предмет на договора „Реконструкция на трамваен релсов път по бул. „Цар Борис III“ – от трамвайно ухо „Княжево“ до трамвайно ухо „Съдебна палата“, без участъците на пл. Руски паметник и кръстовището с бул. Гоце Делчев, в изпълнение на проект „Интегриран столичен градски транспорт – фаза II“ по Оперативна програма „Региони в растеж“2014-2020, като възложеното с договора е разделено на две части – Част А – „Реконструкция на трамваен релсов път от ухо „Княжево“ до пл. „Руски паметник“ без кръстовището на бул. „Цар Борис III” и бул. „Гоце Долчев“; Опция за изграждане на поливна система за Част А, както и Част Б – „Реконструкция на трамваен релсов път от ухо „Съдебна палата“ до пл. „Руски паметник“. В Раздел II от договора са уредени условията относно цената и начина на пращането й, като в чл. 2 е предвидено общата стойност на договора от 40 534 831.70 лв. без ДДС или 48 641 798.04 лв. – с ДДС, от който стойността по Част А е определена в размер на 35 669 350.24 лв. с ДДС, а стойността по Част Б е определена в размер на 12 485 402.35 лв., а стойността на поливната система за Част А /предвидена като опция/ е в размер на 487 045.46 лв. с ДДС. В чл. 4 от договора е предвидена възможност за начисляването на стойност за допълнително извършени видове работи, като за действително извършени такива по договора се считат отразените в акт за извършени СМР и се заплащат от 10-те процента на непредвидените СМР, отразени в ценово предложение и са свързани с увеличаване на заложени количества СМР, които не са могли да бъдат предвидени при одобряване на технически или работен инвестиционен проект. В Раздел III от договора е предвиден и срокът на действието му и в този смисъл на изпълнение на поръчката, който започва да тече от откриване на строителната площадка, като за изпълнение по Част А срокът е 730 календарни дни, а за изпълнение по Част Б е 320 календарни дни, като изпълнението на възложените СМР следва да бъде съгласно предложения от изпълнителя линеен график за изпълнение на дейностите, който е неразделна част от Техническото предложение. В Раздел V I I от договора се съдържат клаузите за неустойки и санкции при неизпълнение или забавено изпълнение по договора, като в чл. 28, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че при неспазване на срока по чл. 10, ал. 1, т. 1 и т. 2 по вина изпълнителя, същият дължи на възложителя неустойка в размер на 0.2% от стойността по чл. 2, ал. 1 и ал. 1 без ДДС за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от същата стойност, която неустойка се удържа при окончателното разплащане на обекта и/или от гаранцията на изпълнение. Предвидено е, че закъснението се документира с констативен протокол, подписан от възложителя и консултанта, упражняващ строителен надзор, който се връчва на изпълнителя. Предоставянето на гаранция за изпълнение на договора е предвидено като задължение на изпълнителя в чл. 37 от договора, определена в размер на 5% от стойността по чл. 2, ал. 1 без ДДС или 1 486 222.93 лв.