Определение № 5454 от 03.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5454 гр. Варна, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100102120 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Л..

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Г. АтА. Ни срещу След извършена служебна проверка по реда на чл. 129, ал. 1 и чл. 130 ГПК съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност и предявените искове са допустими, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с приложенията към нея, да се изпрати на ответната страна за отговор.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, действащ чрез адв. А.П., е депозирал писмен отговор на исковата молба.

С оглед приключилата процедура по размяна на книжа, съдът пристъпва към подготовка на делото в закрито заседание по реда на чл.

140 ГПК, в хода на която намира следното:

По допустимостта на производството:

Исковата молба има изискуемото съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание и към нея са представени приложенията по чл. 128 ГПК, поради което същата е редовна.

Страните притежават процесуална правоспособност и дееспособност и тяхната легитимация съответства на наведените в исковата молба твърдения за наличие на заемно правоотношение между тях и неизпълнение на задължението на ответника за връщане на заетата сума.

Процесуалните представители на страните са надлежно упълномощени съгласно представени по делото пълномощни (за ищеца – на л. 12 от делото и за ответника – към отговора на исковата молба).

Правният интерес на ищеца от предявените осъдителни искове следва от твърденията му за наличие на изискуеми притезания срещу ответника, които последният не удовлетворява.

Спорът е подведомствен на гражданския съд и са спазени изискванията за родова и местна подсъдност на делото съгласно чл. 104, т. 4 и чл. 105 от ГПК.

1

Предвид наличието на нормативно установените процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо.

По предварителните въпроси:

Предявените искове не попадат в приложното поле на особените искови производства по Част трета от ГПК, поради което същите следва да бъдат разгледани по реда на Глава XIII от ГПК.

По доказателствата:

Представените от ищеца с исковата молба писмени доказателствени средства - надлежно заверени по реда на чл. 183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, на основание чл. 146, ал. 4 ГПК.

На същото основание следва да бъдат допуснати до приемане и приложените към отговора на исковата молба документи, с изключение на посочените под № 6 - № 39, вкл. от описа на доказателствата, които документи касаят изпълнението по други договорни правоотношения между трети за спора лица и са неотносими към съдебно предявения спор, а именно: договор за наем от 26.03.2024 г., сключен между „Варна-плод“ АД и „Кохи БГ“ ООД, 8 бр. фактури, издадени в периода 26.08.2024 г. - 25.03.2025 г. с доставчик „Варна-плод“ АД и получател „Кохи БГ“ ООД, 21 бр. фактури за закупени строителни материали, издадени в периода 09.08.2024 г. – 21.03.2025 г. с доставчик „ЙАФ България“ ЕООД и получател „Кохи БГ“ ООД, ведно със снимков материал към част от фактурите, извлечение от банкова сметка на „Кохи БГ“ ООД не руски език. Доказателственото искане на ответника за приемане на тези доказателства следва да бъде отхвърлено.

Като неотносимо следва да бъде отхвърлено и доказателственото искане на ответника за приобщаване на приложения към отговора снимков материал на публикации в ютуб от църквата срещу ответника, както и на аудиозапис от 05.08.2025 г. и видеозапис от 17.07.2025 г., доколкото изобщо не се твърди, че във въпросните записи има извънсъдебно признание, касаещо процесния заемен договор и съставена във връзка с него разписка – видно от поместените в отговора цитати от записите, изявленията на ищеца касаят договора за строителство и заплатеното възнаграждение по него.

На основание чл. 176 от ГПК ищецът следва да бъде задължен да се яви лично пред съда, за да даде обяснения, като отговори на формулираните в отговора на исковата молба въпроси под № 1 и № 2. Доказателственото искане следва да бъде отхвърлено в останалата му част (за обяснения по формулираните въпроси № 3 и № 4) като неотносимо.

Доказателственото искане на ответника за събиране на свидетелски показания чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че на 22.02.2025 г. не са предавани парични средства от ищеца на ответника, както и за проведената среща и водените разговори и преговори между тях на посочената дата, следва да бъде отхвърлено като недопустимо, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като чрез свидетелските показания страната цели да опровергае съдържанието на изходящ от нея частен документ – приложената към исковата молба разписка от 22.02.2025 г.

2

Не е налице и хипотезата на чл. 165, ал. 2 от ГПК, въпреки възражението на ответника за симулативност на изявлението му в разписката, тъй като не е представено нито обратно писмо, нито други писмени доказателства, изходящи от ищеца или удостоверяващи негови изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че изявлението е привидно.

По агр. от чл. 164, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 6 от ГПК на страните следва да бъдат дадени указания, че свидетелските показания може да бъдат допуснати при изрично съгласие между тях.

На основание чл. 140, ал. 6 ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде съобщен проект за доклад по делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.01.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД

ПО ДЕЛОТО:

Предмет на разглеждане са предявени от Г. АтА. Ни срещу И. Л. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 55 000 лв., представляваща невърната дължима главница по сключен между страните на 20.02.2025 г. договор за заем, както и сумата от 1894,95 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 01.07.2025 г. до 28.09.2025 г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба в съда – 28.09.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба ищецът твърди, че на 20.02.2025 г. е предоставил в заем на ответника сумата от 55 000 лева, която последният следвало да върне в срок до 01.07.2025 г. Твърди, че за получаването на сумата и основанието за това, а именно договор за заем, ответникът собственоръчно е съставил и подписал разписка на същата дата. Излага, че на уговорния падеж сумата не е върната, поради което е изпратил до ответника нарочна покана за доброволно изпълнение, която е връчена редовно на 10.07.2025 г. чрез ЧСИ Надежда Денчева. Сочи, че при получаването на поканата ответникът е отразил върху разписката, че не признава задължението си и оспорва вземането като погасено чрез прихващане, но не оспорва получаването на сумата в заем.

Поддържа, че поради допуснатата забава ответникът му дължи и законна лихва върху невърнатата главница, която за периода от 01.07.2025 г. до датата на исковата молба възлиза на 1894,95 лв.

По изложените съображения по същество ищецът отправя искане за осъждане на ответника да му заплати процесните суми за главница и мораторна лихва и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско 3 възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Признава, че на 20.02.2025 г. той е издал представената с исковата молба разписка, но оспорва като симулативно обективираното в нея изявление за получаване на посочената сума от 55 000 лв. като заем. Твърди, че на тази дата не са му били предадени никакви парични средства, а е съставил разписката в услуга на ищеца, с оглед други отношения на юридическите лица, които двамата представляват. В тази връзка поддържа, че на 18.08.2024 г. между представляваното и управлявано от него дружество „Кохи БГ“ ЕООД с ЕИК 206583017 и Евангелска Петдесятна Църква – Интернационална с ЕИК 177329931, представлявана от ищеца Г. Ни, е сключен договор за изпълнение на строителство и дарение № 1808-1, по силата на който изпълнителят „Кохи БГ“ ЕООД се е задължил да извърши строителство на „Клубна зала“ в гр. Варна, ул. „Перуника“ № 12, съгласно одобрен архитектурен проект и приложимите строителни норми и правила, срещу възнаграждение в размер на 110 000 лева без ДДС, платимо на описани в чл. 3.2. от договора вноски, първата от които в размер на 55 000 лв. представлява авансово плащане, дължимо в срок до 19.08.2024 г. Сочи, че срокът за извършване на строителството е уговорен в чл. 4 до 01.12.2024 г., като съгласно чл. 7.9. възложителят носи отговорност за получаването на всички необходими разрешения и одобрения за извършване на строителството, включително, но не само, разрешение за строеж, одобрение на инвестиционния проект и други документи, изисквани от закона. Поддържа, че в изпълнение на този договор на 18.08.2024 г. сумата от 55 000 лв. е заплатена от Евангелска Петдесятна Църква – Интернационална на „Кохи БГ“ ЕООД в брой, за което е издадена фактура № **********/18.08.2024 г. с основание „аванс по договор № 1808-1“. Твърди, че фактурата не е подписана от никоя от страните поради противоречието й с действащото законодателство за ограничение на плащанията в брой. Излага, че възложителят е предоставил на изпълнителя „Кохи БГ“ ЕООД само графичен проект за изграждане на уговорената клубна зала, но не и необходимите строителни книжа за започване на строежа, поради което и на 28.01.2025 г. страните са подписали споразумение № 1 от 06.01.2025 г. към договора за строителство и дарение, с което са се уговорили строително-монтажните работи да се извършват с дървени стенни и покривни панели на „Клубната зала“, по представени от възложителя одобрени проекти и проектна документация, срещу възнаграждение от 67 000 лв. без ДДС. Съгласно споразумението изпълнителят се е задължил да дари на възложителя сумата от 12 500 лв., а възложителят му е платил по-рано, при подписване на договора, възнаграждение в размер на 55 000 лв. Сочи, че му е представен нов проект за изпълнение на покрива на сградата, но до изтичане на срока за изпълнение 20.02.2025 г., възложителят не е изпълнил задължението си да представи одобрени за изпълнение проекти, в съответствие с проектната документация.

Твърди, че междувременно представляваното от него дружество „Кохи БГ“ ЕООД е вложило полученото възнаграждение от 55 000 лв. в изготвяне на първоначалния проект на строителната конструкция, закупуване на строителни материали, заплащане на наем на складово помещение за 4 съхранение на тези строителни материали, както и за заплащане на трудови възнаграждения на работниците, назначени с оглед предстоящото извършване на СМР на обекта на църквата.

Излага, че на 20.02.2025 г. в производството на представляваното от него дружество „Кохи БГ“ ЕООД са отишли ищецът Г. Ни - пастор на Евангелската Църква на петдесятниците, съпругата му Наталия и Иля Чащин - член на борда на тази църква, за да обсъдят сроковете и етапите на строителството по сключеното споразумение № 1 към договор № 1808-1/18.08.2024 г., според което „Кохи БГ“ ЕООД е поело задължението да монтира дървени панели върху метална конструкция, която църквата трябвало да инсталира със собствени сили. При разговора той изтъкнал, че може да започнат изпълнението на работата едва след като Църквата получи разрешение за строителство, а ищецът го уверил, че няма да има проблем по издаването на такова. След това ищецът го помолил да му даде финансов документ със задна дата, потвърждаващ получаването на сумата от 55 000 лева като аванс за строителните работи по договора, която сума действително е била платена от Църквата при подписването на договора на 18.08.2024 г. Доколкото плащането е било в брой, ответникът му обяснил, че не може да му даде такъв документ, който би бил в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, забраняващ такива плащания на суми над 10 000 лв. Ищецът и съпругата му започнали да го молят да им помогне, като го уверявали, че им е необходим какъвто и да е документ, потвърждаващ даването на 55 000 лева, само за да го представят на ръководството в Църквата, понеже в противен случай ищецът може да бъде лишен от свещеническия му сан. Така ищецът помолил ответника да му напише разписка, че е взел назаем от него сумата от 55 000 лв., обещавайки, че тя му е необходима само за да се оправдае пред църковното ръководство и ще бъде унищожена, когато се завърши строителството. Ответникът твърди, че в крайна сметка се е съгласил и е написал въпросната разписка, но на посочената в нея дата той изобщо не е получавал никакви нови 55 000 лв., а са описани именно парите, които той, като управител на „Кохи БГ“ ЕООД, е получил от Църквата през м. август 2024 г. като аванс по сключения договор за строителство.