Решение № 631 от 02.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20235330206964 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-004376 / 29.08.2023 година на ВПД Началник група в Областна дирекция на МВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. М. Ш., ЕГН **********, от **, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от същия Закон (ЗДП).

В Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция В. М. Ш. лично и чрез процесуалния си представител адвокат С. Ж. П. от Адвокатска колегия - Пловдив моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно с пространствено изложени доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, като в съдебното заседание се навеждат и аргументи за маловажност на случая. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

С

Молба становище, с което е изпратена

1 административнонаказателната преписка, е изразено мнение по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата, се прави се възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения в Наредба № 1 / 09.07.2004 година размер.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

В следобедните часове на 07.08.2023 година свидетелят А. П. Т. – актосъставител, и колегата му Н. В. М. в изпълнение на задълженията си извършват автопатрул; двамата са с униформи, а служебният им автомобил е с отличителни знаци на полицията. Към 16:14 часа органите на реда забелязват на улица „Златю Бояджиев“ № 2 (в близост до паркинг до бившия „Новотел Пловдив“) спрял лек автомобил „**“ с ДК № **, като улицата в зоната на спрялата лека кола е контролирана с пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

В момента, в който полицаите виждат **, който е с работещ двигател, също спират. До тях идва В. Ш. и им казва, че той е водачът на автомобила, а на въпрос от А. Т. има ли причина да престоява, той им отвръща, че му е станало лошо. Органите на реда остават с впечатление, че е прилошало на жена му и А. Т. отива до колата на жалбоподателя, в която са свидетелят Т. Р.

Ч. и децата им. Полицейският инспектор й се представя й я пита има ли нужда от лекарска помощ, за да извикат линейка, а тя им отвръща уклончиво – първо че й е зле, а после, че е добре. Тогава А. Т. се връща до В. Ш. и след потвърждение от негова страна, че той е водачът на **, му иска документите, като му обяснява какво нарушение е извършил и че ще му се състави фиш.

Жалбоподателят му заявява да не се занимават с него и докато полицаят 2 извършва проверка в служебния таблет, Ш. се качва на колата си и напуска мястото на проверката. Органите на реда тръгват да го търсят, правят обиколка из близките улици и след малко се връщат обратно, като заварват жалбоподателя на същото място. А. Т. го пита за причината да тръгне, преди да е приключила проверката и В. Ш. му отвръща, че е трябвало да вземе някакви документи.

За нарушението е съставен Фиш серия GT № 1960915 / 07.08.2023 година, който жалбоподателят отказва да подпише, и в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от ЗДП му е съставен и връчен срещу подпис Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 860702 / 07.08.2023 година.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, включително по приложената административнонаказателна преписка.

От правна страна:

По фактически установеното правилно от наказващия орган се сочи нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, съгласно чийто текст: Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като доказателствата сочат В. Ш., като водач на лекия автомобил с ДК № **, да не е съобразил поведението си съгласно предложение 3. от визираната правна норма – с пътните знаци, и по-специално със забранителния по разпоредбите на чл. 47 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата пътен знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“.

Нарушеният пътен знак е описан и в Акта за установяване на административното нарушение, и в издаденото въз основа на него Наказателно постановление с пълното си наименование, като и в двата документа фигурира мястото на нарушението в град Пловдив, индивидуализирано с улицата и номера, където е извършено, и с дата и час на 3 извършването му.

Във връзка с горното са несъстоятелно възраженията на защитника за нарушено право на защита на В. Ш., поради неяснота по какъв начин поведението на жалбоподателя не е съобразено с пътен знак В27, защото липсвали в пълнота обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на нарушението.

Факт е, че нито в Акта, нито в Постановлението е използвано причастието „спрял“ за процесния „**“, но настоящият състав не намира това нарушение за съществено, водещо до накърняване правото но защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере какво му се вменява в административнонаказателна отговорност, още повече, че като аргумент за оправдание противоправното поведение на В. Ш. от Т. Ч. се сочи, че не били единственият спрял на улицата автомобил в момента на проверката.

Самото наименование на пътния знак В27, забраняващ престоя и паркирането, съотнесено към легалната дефиниция за тези две понятия в чл.

39, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП (престой – когато пътното превозно средство е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача; паркиране – когато пътното превозно средство е спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение), която разпоредба всеки правоспособен водач на моторно превозно средство, какъвто е и жалбоподателят, е длъжен да знае, дава основание да се счете, че В. Ш. е напълно наясно за извършеното от него нарушение – неизпълнение на императива да не спира в зоната на действие на пътен знак В27.

Несъстоятелни са и доводите на защитата за нарушаване процедурата по наказване на жалбоподателя, заради несъотнасяне от административнонаказващия орган на вмененото нарушение към Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (а не Наредба № 2, както се сочи в жалбата). С подзаконовия нормативен акт се определят видовете пътни знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата, както и условията, редът и правилата за тяхното използване за организиране на 4 движението по пътищата, отворени за обществено ползване (чл. 1), и с него не се вменяват задължения за водачите на моторни превозни средства, които са длъжни да съобразяват поведението си със съответните пътни знаци и маркировка.

Що се отнася до защитните аргументи за маловажност на случая, следва да се отбележи, че са неприложими разпоредбите на чл. 28, ал. 1 - ал. 4 от ЗАНН с оглед текста на ал. 7 от визираната норма във връзка с чл. 189з от ЗДП.

За пълнота, предвид изложените от обстоятелства, че В. Ш. всъщност спира, за да се сменят с Т. Ч., защото му е станало лошо, трябва да се упомене, че е в случая е неприложима и хипотезата за крайна необходимост, тъй като, за да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на застрашените интереси, но само при условие опасността да не може да се избегне по друг начин, а в случая несъобразяването на жалбоподателя с императива на пътен знак В27 не е от условията за приложението на дисквалифициращата норма на чл. 8 от ЗАНН. Нещо повече – липсват доказателства за такава смяна на водачите, тъй като, когато органите на реда отиват до спрелия „**“, след като В. Ш. вече е разговарял с тях на разстояние от автомобила си, те заварват Т. Ч. не на шофьорското място, а на това до него.

Изтъкната от защитата разлика при изписване часа на деянието – 16:14 часа и 16:19 часа, също не може да е процесуално нарушение от рода на съществените, още повече, че проверката по установяване на административното нарушение, по време на която жалбоподателят дори си позволява да напусне местопроизшествието, продължава повече от 5 минути.

Спазено е и изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДП: Наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

Наложеното наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – глобата е точно фиксирана от законодателя и наказващият орган не може да определя размера й.

5

И Актът, и Наказателното постановление са конкретизиране по време, място и извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължан разноски за процесуално представителство, а от въззиваемата страна не се претендират и не са представени доказателства за такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, ХІІ наказателен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 23-1030-004376 / 29.08.2023 година на ВПД Началник група в Областна дирекция на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на В. М. Ш., ЕГН **********, от **, за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6